Неволи и късмет по направление Солун – Торони – Климатария – Порто Куфо – Амулиани – Сарти

Всичко започна с моя позната, която реши да отиде на остров Крит с майка си. Те трябваше да излетят от летището в Солун. Аз и моята половинка (Ели), решихме да ги закараме. Резервирахме си 3 нощувки в малка къщурка на плаж Климатаря, Ситония.

В ляво, зад чадъра, на около 15 м. от морето е нашата къщурка

Мой колега, като разбра, че ще пътувам, реши също да се присъедини с жена си. Намериха нощувки на около 30 км от нас – в Торони. Те щяха да пътуват с тяхната кола.

Сестрата на Ели (Таня) също реши да дойде. За нея резервирахме каравана на плажа до нашата къщичка.

Караваната на плажа. Както се казва – има всичко, но не работи като ново 🙂

И така, планът беше почти прост: 2 коли, в нашата 4 човека до Солун, където ще оставим летящите за Крит, а в другата – 3-ма. След летището Таня щеше да дойде в нашата кола.

Каръкът започна:

  1. Три дни преди отпътуването почти беше обявено бедствено положение на Халкидики, заради циклонът Нефели. След много кумене и следене на прогнози, установихме, че не е опасно и няма да ни вали много 🙂
  2. Сутринта, преди да заминем, Ели се събуди с болящо гърло и кръвотечение от носа.
  3. По същото време пътуващите за Крит се обадиха, че покривът в апартамента им е протекъл (в София от няколко дни почти не спираше да вали) и помолиха да се забавим малко.
  4. Времето навън беше изключително нетипично за юни месец – дъжд, вятър, около 10 градуса, а предните 1-2 дни бе паднал сняг в Смолян и Чепеларе.

Въпреки всичко това – тръгнахме, като се надявахме на чудо!

  1. Оказа се, че не знаем точния адрес на „отлитащите“ и се лутахме 10 минути в техния квартал.
  2. „Отлитащите“ закъсняха още 10 минути. Бях оставил около 25 минути време преди срещата с втората кола, ако нещо се случи, да сме навреме. Всички тези събития обаче бяха „малко“ повече от предвиденото. Закъснявахме.
  3. Куфарите на пътуващите ни приятели се оказаха твърде големи, за да влязат и двата в иначе доста големия багажник. Така конфигурацията трябваше да се промени. Багажникът – пълен до горе с багажа на 5 човека. 3-ма на задната седалка, заедно с малко чанти, Ели – шофьор, а условно казано „в краката“ (разбирай – няма място за крака 🙂 ) на предната дясна седалка намърдахме втория куфар. Там някъде около куфара бях и аз.
  4. Продължаваше да вали силно, а в колата стана задушевно. Понечих да си смъкна якето и понеже бях в рядко неудобна поза – се схванах.

Успяхме да стигнем до Перник, където ни чакаше втората кола, и там прехвърлихме Таня, както и един от големите куфари. В шеги и закачки стигнахме до Сандански без проблеми. Заредихме гориво на макс, тъй като в Гърция е много по-скъпо.

Пристигнахме в Солун. Жега! Задръстване. Ужасни шофьори. Шум. Моторчета изпреварват и се подмушват и от ляво, и от дясно. Няма къде да се паркира.

Намерихме място на паркинга на международния панаир в Солун. Паркингът е удобен, защото е до Бялата кула, където има и безплатни тоалетни. Поснимахме се, хапнахме по един гирос и разгледахме града на бърз ход за около 2 часа.

Поздрави от статуята на Аристотел на площада в Солун

Всичко точно 🙂 Качихме се в колите и тръгнахме в посока летището.

  1. Големият карък! Звънна ми колегата, че му е пропаднал съединителят, колата му не може ни напред, ни назад. Разбрахме се ние с Ели да закараме нашите приятели до летището. Като се върнем, да извикаме пътна помощ.
  2. Установихме, че не е лесна работа да се извика пътна помощ, тъй като номерът на пътната помощ може да бъде избран само от гръцки телефонен номер. Някои от пешеходците, които помолихме за помощ, отказаха. Вероятно подозираха, че им кроим подла схема. Междувременно се свързах с нашата къща за гости и уведомих, че ще закъснеем заради проблема с колата. Колегата също опита да се свърже с техните домакини, но никой не вдигна. Оказа се, че не може да се обадим на някои от големите фирми като Interamerican, защото не обслужват коли, които не са техни клиенти, а камо ли – с чужда регистрация. В крайна сметка, след много мъка покрай нас мина пътна помощ, която спряхме и ни обеща да се върне до 30 мин. Макар и да закъсня с още 20 минути, все пак се върна.
  3. Дърво! Човекът с пътната помощ каза, че по-големият проблем е, че в петък следобед никой от познатите му не работи. Т.е. няма сервиз, който да ремонтира колата на момента. Според него най-рано това да се случи в понеделник. За сметка на това каза, че няма никакъв проблем срещу 50 евро да закара колата, където му кажем, в рамките на Солун.

С помощта на много връзки и телефонни разговори намерихме сервиз. Стигнахме до там и майсторът ни „зарадва“, че понеже и магазините за части не работят, няма как да бъде ремонтирана колата преди понеделник.

Пак се прегрупирахме всички 5 човека с багажите в моята кола и се разбрахме в понеделник да вземем ремонтирана другата кола.

Вече бе 20 ч. Ние бяхме уморени – физически и психически, гладни, а ни чакаха още няколко часа път.

Отправихме се към Халкидики, като по път спряхме на 1 бензиностанция. Важно: ако искате цяла кола да ползвате тоалетната, първо купете нещо, например вода, и след това попитайте за тоалетна, иначе ще ви кажат, че не работи.

Потеглихме към Торони. Стъмни се. Местните, които познават пътя, се движеха доста по-бързо от нас. Беше екшън.

  1. Стигнахме в 23 часа пред къщата в Торони, но се оказа, че няма кой да настани колегата и половинката му. След 30 минутни разговори с booking, чакане и говорене с други гости на хотелчето и съседи, се установи, че няма смисъл да губим ценно време, защото може и от другата къща за гости да не ни приемат. Обадихме се и помолихме за още малко търпение и казахме, че до половин час сме там. Спестихме информацията, че водим още 2-ма човека, които нямат резервация и ще се опитаме да ги настаним, ако няма къде другаде – в караваната на Таня, тъй като уж била за 4 човека.

Беше пълнолуние. Пътят е изпълнен със завои и се вие покрай морето. По това време морето изглеждаше като черна бездна, но луната озаряваше пътя ни и бе невероятна красота!

Снимка, направена на следващия ден. Гледка около Каламици

Отбихме се към нашата квартира, която е на около 2 км от цивилизацията т.е. от главния път. Карахме по тесен черен път, когато пред нас се шмугна лисица! Отивахме на изключително диво място и само шумът на двигателя нарушаваше покоя му.

Пристигнахме в полунощ. Посрещнаха ни. Показаха ни квартирата, която ние кръстихме Колибката. 🙂

Къщичката ни, която беше наш спокоен дом за няколко дни 🙂

Казаха, че ще настанят и непредвидените гости в караваната на Таня. Таверната тъкмо бе затворила. Ние бяхме озверели от глад, изтерзани от деня, потни, мръсни и ни личеше.

Случихме на прекрасно гостоприемство, защото отвориха таверната (Ammos Tavern beach Bar) специално за нас. Настаниха ни на голяма маса с гледка към морето и ни нагостиха с калмари и гръцка салата. Както каза колегата: „Време е да счупим каръка!“. Той плати сметката и остави щедър бакшиш на нашите спасители. Имахме нужда точно от такова топло посрещане, за което сме изключително благодарни на собственичката на „стаите за гости“ Мария и сина й Йоргос (отговорникът на таверната).

Легнахме си към 1:30. Кой спа добре, кой не – важното е, че се събудихме на райско място. Болното гърло на Ели се оправи, а аз чувствах, че схванатото ми рамо е по-добре. Утрото бе свежо и изглеждаше, че ще ни тръгне на хубаво. Хапнахме. Излезе вятър. Имахме нужда от магазин – отидохме към Порто Куфо. Избрахме това място, тъй като е естествен голям залив и там би трябвало да е по-закътано и безветрено.

Порто Куфо: природна красота + хубаво време

Поогледахме района, където сме шофирали на тъмно и се радвахме на дивотията и красотата. Напазарувахме и направихме първото къпане в морето. Водата беше топла – 25 градуса.

Плажът на Порто Куфо е специфичен – при влизането в морето има огромни ръбести естествени плоскости, т.е. трябва много да се внимава, защото на тези камъни гъмжи от морски таралежи.

Този таралеж ми го даде една местна гъркиня, която явно знае как да ги лови

Безопасно е влизането само където има нещо като малки шамандури, които показват „входа“ към морето. Този плаж не се препоръчва за неопитни плувци, защото става дълбоко много рязко – за 3-4 метра.

„Дивият“ плаж на Порто Куфо

Върнахме се на „нашия плаж“ – Климатаря, където бяха Колибката и караваната ни. Поплувахме доволно. Отморихме. Докато вечеряхме, около 22 часа Йоргос ни помоли да му помогнем да пусне една гумена лодка в морето. „Ударихме по едно рамо“ и той обясни, че в залива има акостирала яхта, чиито пасажери са си поръчали халва от таверната. Съответно той им я носи. Попитах го дали е често явление, защото ми се стори доста странно. Отговори, че е за първи път, но пък винаги е готов да обслужи клиенти.

Уговорихме се на следващата сутрин да посрещнем July Morning и за целта станахме в 5:30. Идеята беше да се изкачим на баира, за да имаме видимост към изгрева. Къмто 6:00 слънцето се извиси над Света гора!

Изгрев (July Morning 2018), погледнат от хълмчето над Климатаря

Направихме физзарядка и се отправихме към близка фурна за вкусотии. След като се „надумкахме“ порядъчно, поехме към пристанището Трипити (Τρυπητή / Tripiti) на третия ръкав, за да хванем ферибот за остров Амулиани (Αμμουλιανή / Ammouliani). След 2 часа стигнахме. Качихме се на ферито и след 15 мин бяхме на Амулиани.

Чайките се радват на спокойствието, чистата вода и изобилието на рибки

Газ към плаж Мегали Аммос (Μεγάλη Άμμος / Megali Ammos) в превод Големият пясък! Стори ни се най-примамливия плаж и определено отговори на очакванията ни. Плажът беше пясъчен, дълъг, спокоен, чист, близък до паркинг, таверна и кафе с шезлонги. Всичко необходимо е „на една ръка разстояние“ и все пак е диво, спокойно и предразполагащо към почивка. Планът ни бе да обикаляме острова, но плажът ни очарова толкова, че решихме да не мърдаме оттам.

„Айляк“ на плаж Мегали Аммос

Освежихме се с фреш, настанихме се на шезлонги и чадъри, за да се пазим от жаркото слънце (напук на всички синоптици) и плувахме в кристалната вода.

Идилично спокойствие на плаж Мегали Аммос

Оказа се, че островът е изключително популярна дестинация сред нашите сънародници. Въпреки това, при все, че бяхме в top сезон, плажовете бяха спокойни и имаше място за релакс. Плажовете бяха пясъчни и много приятни.

Приближен кадър към Урануполи (на отсрещния бряг), снимано от Амулиани

Като се уморихме, обядвахме в близката таверна, където ни обслужваше и българска сервитьорка. На места и менютата са на български.

Гледка от Амулиани към Света гора

Вечерта се прибрахме през Сарти, където хапнахме чудесно и се разходихме из „главната“. Направи ми чудесно впечатление, че сервитьорите от таверната ме помнеха, а за последно съм бил там преди 2 години. Отново гръцкият бизнес заслужава висока оценка.

Нова „европейска“ атракция на Сарти

По пътя за Климатаря пак видяхме лисица. Прибрахме се. Вeчерта взехме поредния душ със студена вода. Топлата вода е на слънчев бойлер и към 23 часа отдавна вече е изчерпана. Но усещането е невероятно, докато се къпеш и погледнеш нагоре, да виждаш безброй звезди. Също така е голям кеф като спреш водата от душа – веднага се стопляш, тъй като температурата на въздуха е по-висока от тази на водата. 🙂

„Нашият“ плаж на Климатаря

Наспахме се. До обяд плувахме и си почивахме. Към 13 часа се сбогувахме с прекасното моренце. Стигнахме Солун и взехме вече ремонтираната кола. Без проблеми се прибрахме в София точно в полунощ.път

Ако някой иска да разкаже за своето морско приключение – да заповяда 🙂

Охтопод, който прилича малко на извънземно 🙂

 

 

 

 

Публикувано в Дестинации, Карък на път с етикети , , , , , , , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *