Приключение с каяци около Вурвуру

Ако отдавна обмисляш, но все „не ти стиска“ да се включиш в каяк пътешествие по море (в частност в тюркоазено-синьото гръцко море), прочети за опита на Константин и Милена Христови – едно симпатично семейство, обичащо да открива света 🙂

Милена и Константин

Представeте се  в 3 изречения 🙂

Милена: Три изречения са много малко… едва ли ще са достатъчни. Използвах ли вeчe първото, хаха :). Накратко в три думи: експериментатор, непрекъснато търсещ истината и безкрайно влюбен в хората и животните човек.

Константин: Аз обичам всичко, което ме откъсва от битовизма и в същото време отваря нови хоризонти пред въображението ми. Пътешествията, разбира се, са незаменима част от този цветен „пъзел“. Но той никога не би могъл да бъде завършен, ако към него не добавим хубавите книги и филми, незабравимите следобеди, прекарани с приятели над любимите бордови игри и не на последно място – страстта към спорта. Аз сигурно съм един от малцината „луди“, които нерядко стават в 3:00 през нощта, за да гледат баскетбол в реално време.

Представете ни вас като цяло, като семейство, в 3 изречения 🙂

Семейство Христови е едно любопитно семейство, което обича да търси, да опитва, да твори, да научава нови неща и да добива нови умения. Ние обожаваме моментите, когато отиваме заедно на тренировка, а след като се поизпотим порядъчно, сядаме в едно наше любимо кафене, вадим тефтерчетата по най-старомодния начин и отпивайки от чашата с капучино, започваме да пишем – кой каквото усеща и каквото му е на душата. Но това, което привнася допълнителна наслада към мига, са самолетните билети за следващата сутрин, които стърчат от джобовете ни и загатват възможността да завършим нашите разкази и стихотворения на някое непознато и още по-интересно място.

  1. Какъв беше маршрутът на вашето каяк приключение и колко дни продължи?

Нашата авантюра беше кратка, но за сметка на това изключително запомняща се. Всъщност, тя продължи само един уикенд, който обаче като начало беше напълно достатъчен за неопитни гребци като нас.

Едва ли някой се съмнява, че очакахме тази петъчна вечер с нетърпение. Фирмата, която организира всичко, ни посрещна на паркинга пред Националния стадион „Васил Левски“ с два буса, натоварени с каяци и ентусиасти. Пътуването премина под акомпанимента на доброто настроение, поддържано от весели песни и звуците на укулеле. Е, едва ли всяка група може да се радва на майстор музикант, но ние определено извадихме късмет!

Пристигнахме към 2 или 3 часа през нощта в къмпинга, разположен недалеч от градчето Вурвуру – точно на плажа срещу живописния о-в Диапорос, Ситония (Халкидики).

Спахме „бързо“, защото нямахме търпение да се докоснем до това, което ни предстоеше! На сутринта нашият водач Веско ни събра в кръг и ни показа упражнения от китайската медитативна система Ци Гун, които раздвижват кръвта в тялото и загряват тези мускули, на които щяхме да разчитаме най-много в следващите два дни.

  1. Какво най-много ви хареса?

Естествено, най-много ни хареса самото спускане с каяците. Още в първия ден се справихме с обиколката на Диапорос, която възлиза на горе-долу 13 километра. На пръв поглед звучи малко, но ако добавим бонуса на вълничките, които се образуват когато навлезем в открито море, нещата стават доста интересни.

В събота имахме почивка за плаж на Синята лагуна – изключително красиво място с прозрачна вода, през която прозират морските обитатели. Е, да, до скалите имаше и морски таралежи, но няма как! Те живеят там, а ние им отиваме на гости! Необходимо е единствено да се внимава или просто да се носят специални обувки, предпазващи ходилата. Има ги във всеки магазин по 5-6 евро, за който не е имал време да се снабди от България.

Морски таралеж

На това място проведохме състезние кой може да се качи на каяк, потопен до гърдите във водата. Оказа се, че това е особено сложно упражнение, за което се изисква определена техника и далеч не се отдава на всеки лаик. Под аплодисментите на всички нас именно Веско беше първият, постигнал целта, показвайки ни как да подходим, ако случайно се обърнем във водата – нещо, за което както сам той казва „трябва много да се постараете.“

  1. Кой е най-хубавият ви спомен от каяк приключението?

Със сигурност един от най-хубавите ни спомени е как се носим по водата свободни като делфини, като „Наутилус“ на капитан Немо или като някогашните мореплаватели. Навсякде около нас виждаме море – сушата е в далечината. Останалите каяци са около нас, но ние се реем независимо от тях, усещайки единствено вятъра в косите си, пръските вода от веслото и неуморните писъци на чайките. Чувството е уникално… И сложно може да се пресъздаде с думи.

  1. Имаше ли трудни моменти?

Макар че бяхме гребали заедно няколко пъти в по-спокойни води, не беше лесно да запазим синхрона между двама ни по време на целия тур. А това е много важно за движението на лодката. Трудният момент идва, когато най-вече поради неправилна техника, някой от нас претовари конкретна мускулна група и движенията му започнат да изостават. За да има синхрон, което е задължително от гледна точка на ефективността, другият гребец също трябва да промени темпото. По принцип в това няма нищо лошо, но ако се появяват вълни, е нужно да се впрегне повечко енергия, за да може каякът да посреща всяка от тях под 45-градусов ъгъл. Така се избягва рискът от обръщане.

  1. Необходимо ли е човек да има предварителна физическа и психическа подготовка според вас? Често пъти в описанието на каяк туровете пише „за начинаещи и без опит в гребането“, но дали наистина е така?

Не е необходимо нищо друго освен добро настроение! Разбира се, малко опит никога не е излишен, но дори да нямате такъв, инструкторите обясняват всичко подробно и внимателно – от това как се държи греблото, до всеки детайл, който ви интересува.

Конкретно нашата група не беше съставена от начинаещи. Но въпреки скромния ни опит, скоро влязохме в ритъм и се вписахме много добре в колектива. Техниката се усвоява доста бързо, защото се повтаря непрекъснато. Важно е да се разбере в началото и да се изпълнява правилно, като се използва цялото тяло. Както се шегува Веско, „най-силните се учат последни“, тъй като залагат много на ръцете си без да включват в гребането най-мощния мускул – гърба. Това е по-сложната част, но и тя идва някакси автоматично и естествено, когато ръцете се уморят.

  1. Най-важните 3 неща, които човек трябва да има предвид, включвайки се в каяк пътуване?

Първо, има няколко неща, които трябва да носим с нас: тънка дреха с дълъг ръкав, която да предпазва кожата ни от изгаряне, големи количества вода в багажника на каяка и репелент против комари, за да можем да се насладим както трябва на прясно уловения и изпечен лаврак, който ни чака на брега за вечеря. 🙂

Второ, трябва да знаем, че в групата ще има доста по-умели от нас и това не бива да ни притеснява. Не трябва да ни дразни и че ще има и по-бавни. Ние сме там да се забавляваме и да се движим със скоростта, с която ни е приятно. Всички останали правят същото.

Трето, трябва да имаме пълно доверие на партньора в каяка. Това е екипна работа и сам човек няма как да се справи.

  1. Всяко предизвикателство несъмнено води до изводи, които могат да помогнат в различни житейски ситуации. Какво научихте за живота от каяк приключението си?

Нашето приключение ни показа, че всеки въпрос има отговор, всяка буря рано или късно отстъпва място на слънцето и всяко предизвикателство може да бъде преодоляно, ако имаш с кого да го посрещнеш! 🙂

Публикувано в Дестинации, Интервю, Любопитно с етикети , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *