Приказният венециански град Монемвасия, Пелопонес (част 5)

Съдържанието на тази статия ще бъде по-скоро снимково, тъй като красотите и забележителностите е по-добре да бъдат представени чрез снимки, отколкото описвани.

Главната улица на Стария град, Монемвасия

И все пак, за да ви въведа в обстановката, ще загатна, че Монемвасия (Μονεμβάσια / Monemvasia) е крепост, построена на природен феномен – огромна скала, стърчаща от морето. Основана е от византийци, но е владяна от франки, венецианци, османци и гърци.

Карта на Монемвасия в Гърция, взета оттук

Всички народи са облагородявали и допроспосибявали този град-крепост според своите нужди. Най-характерното е, че мястото е геополитически защитено и е труднодостъпно.

Скалата на Монемвасия, където в гоизточната й част е скътан Старият град

Има само един вход, каквото и всъщност означава от гръцки името „Монемвасия“. Италианския вариант на името е Malvasia, а други известни прозвища на града са: „Източният Гибралтар“, „Скалата“ и по време на османската империя –  Менекше („Menekşe„).

Снимката е направена с много голям Zoom (приближаване) от плажа Ксифияс. Виждат се крепостните стени на стария град

Друга характерна особеност е, че крепостта е процъфтявала благодарение на силния си флот и добрите търговски връзки.

Градът от високо

Погледнато откъм континента, се вижда само огромната скала, но градът остава скрит. Трябва човек да се намира на юг от крепостта, за да може да види, че там има скрит град.

 

Скалата на Монемвасия, погледната от север, от плаж Пори

В днешно време има мост, който свързва новия град на Монемвасия с природния феномен. Мостът е построен през 70-те г., когато започва да се развива туризмът.

Това е карта на местността. Вижда се мостът, който свързва континенталната част на новия град с причудливата форма на Скалата

По същество, огромната скала се е появила при силно земетресение. Самата скала е почти отвесна и е висока около 300 м. Това я прави непристъпна.

Старият град отвътре 🙂

Отбраняващите крепостта са вдигнали стени и отбранителни съоръжения на всички места, където евентуално би могло да премине човек. Без да съм специалист обаче, мми изглежда абсолютно невъзможно някой да изкатери тази скала, тъй като трябва да е алпинист. През вековете обаче не са имали чак толкова модерни начини за катерене, а като си представим, че изкачващият се трябва да е въоръжен, за да може по някакъв начин да атакува крепостта, както и фактът че срещу него е имало изключителни стрелци с лък, на удобни позиции и разузнавачи изкачването става непосилно.

Снимка, която показват суровата природа на острова. Отгоре се вижда църквата Св. София

Крепостта е била толкова здрава и добре укрепена, че е успяла да издържи на 3-годишна обсада и чак когато свършили провизиите през 1249 г. градът попада в ръцене на франките. Тъй като е сред най-стратегическите крепости през средновековието, често е била превземана и е попадала в ръцете на силните на деня.

Човешкият ръст на снимката е за да можете да си представите колко е висока крепостната стена – около 10 метра

„Пълната“ съкратена версия на историята на града, може да се прочете тук. В действителност на няколко пъти градът става ту венециански, ту османски в периода 15-18 в.

Градчето отвътре е изклчително кокетно и приятно

Крепостта е проектирана така, че всяка една нейна улица е като оделна крепост. Ако случайно се пропука отбраната, е ясно откъде ще минат нападателите и са били измислени всякакви подли начини за допълнителна защита.

Снимка на „обикновена“ улица с грамадански кактус

Днес градът е запазен и изглежда като Венецианско/италианско градче. Функционира като истински град с хотелчета, заведения, къщички, магазинчета и.т.н.

Типични гръцки сувенири в малкте магазинчета на тесните улички

Любопитен факт е, че има една обща рецепция за хотелите в града. Монемвасия е родината на световноизвестното вино Малвазия.

Типично за градчето е заведенията да имат и втори етаж, където да се наслаждавате на гледката. Саксиите на това заведение са с форма на дървени лодки 🙂

Интересна особеност е, че в града не може да влезе автомобил. Всичко се носи на ръка или с ръчни товарни колички.

Товарни колички-таксита 🙂

В града има ток и вода, а на места се виждат гениално направените кладенци.

Чаровна уличка с фенери, цветя и църква 🙂

Разбира се има няколко църкви, като една от тях („Христос Измъчван“ – Χρηστός Ελκόμενος / Christ in Chains)  е огромна, изсечена (вкопана) в скалата и облицована с мрамор. Размерите са й почти като на Св. София в София или поне такова беше моето усещане.

Църквата „Христос Измъчван“

Навсякъде по уличките ще срещнете много цветя, кактуси и мързеливи котараци. Уличките са тесни – около 2-3 метра широки. Градчето разполага с 2 прилично големи площада пред църквите „Измъчван Христос“ и Дева Мария (Панагиа Хрисафитиса).

Плащада на Панагия Хрисафитиса

Интересен факт е, че тъй като градът е бил морска сила, разполага и с пристанище. Днес то е превърнато в нещо като плаж.

Подходът към „плажа“

Тъй като няма пясък, все пак е отбранителна крепост, а не плаж, има камениста повърхност и стълба, по която се слиза в морето.

Стълбата 🙂

Допълнителна атракция на прохода от „плажа“към крепостта е много симпатичен стар душ.

Да се чуди човек как има толкова зеленина на толкова сурово и сухо място

Самите стени са отвесни, камънни и по моя преценка около 10-тина метра високи.

Стената откъм главния вход, от западната страна към Новия град

Градчето е известно с това, че там е роден през 1909 г. и един от най-известните гръцки поети – Янис Рицос (Γιάννης Ρίτσος / Giannis Ritsos).

Къщата на Янис Рицос

Моят съвет за посещения на градчето е да отидете до него поне 2 пъти, рано сутрин – към 8 -9 часа и привечер. Сутрешната разходка ще ви позволи да разгледате градчето без хора и да направите чудесни снимки, като ще избягате от жаркото слънце.

Венециански чар на всеки ъгъл 🙂

Вечерно време пък ще видите градчето в пълния му блясък, с чаровните магазинчета и заведения, многобройни туристи и прохладна температура.

 

Типичен за крепостта проход, който е осветен и се вижда надничаща котка 🙂

Градчето все още има накъде да се развива – т.е. да му бъдат възстановени още постройки и да бъде облагородено, като същевременно се запази първоначалния му автентичен вид.

Панорама отвисоко

Струва си да се покатерите и на върха на градчето, за да видите и отбранителните съоръжения горе. Естествено ще направите и чудесни снимки на „долния град“. Все пак имайте предвид, че се изисква известно услие да се покатерите (все пак е непристъпна крепост ), а също така слънцето пече силно.

Виждат се зиг-загообразните улички, които са единствения път нагоре и надолу 

Бъдете с удобни обувки и внимайте, тъй като камъните на улиците за изгладени до съвършенство от многобройните туристи, така че е възможно да се хлъзнете. Особено при мокро време или неподходящи обувки.

Снимка от ръба на крепостта към сграда 🙂

За настаняване е по-разумно да изберете някое хотелче в новата част на Монемвасия, тъй като цените са с пъти по-изгодни, а наоколо има всичко – паркинг, супермаркет, фурна, кафета, таверни и т.н. Имам наблядения от следните 2 хотела (Monemvasia Green Apartments и Castro Hotel) които предлагат добро качество-цена.

Тайна уличка на Стария град

Бих отличил таверната Τ’акрогиали (Τ’ακρογιάλι / Τ’akrogiali) , която е с гледка към крепостта и морето, а същевременно съотношението на качество и цена е чудесно.

Цветята са навсякъде 🙂

Любимото ми местенце за сувенири е То спИти тон гЕвсеон (Το σπίτι των γεύσεων / To spiti ton gevseon) където на практика съ събрани всякакви типично гръцки деликатеси за хапване и пийване, произведени в различни райони на Гърция. В превод означава къщата на вкусовете.

Приятно ресторантче в Стария град – Matoula

Магазинът е съвсем нов, затова още няма контакти онлайн. Там, например, може да си вземеш нещо като „смилянски боб“, само че в Гърция е от региона на Преспа, сладко от остров Хиос – мастиха и други безброй много изкушения. На всичкото отгоре, даже може да ги опиташ вв магазина, като не е задължително да купиш нещо.

Покрай стената

Аз останах истински очарован от това приказно място, което на всичкото отгоре все още е достатъчно непопулярно сред туристите.

Закуската ни във венецианското кафе на Стария град. Портокалопита (сладкиш от портокали) + екмек (турски десерт) + фреш от портокали + чудесна гледка и обслужване  12 евро

Що се отнася до плаж и море – морето е прекрасно чисто и спокойно (типично по гръцки), а в близост на по 3-6 км на юг и север от града се намират съвсем приятни  плажове като Ксифиас (Ξιφίας / Xifias) например.

Забавни емотикони от гръцки портокали в заведение в Стария град 🙂

Най-добрите плажове в Района са на около 1 час път на юг (45 км) на остров Елафонисос. Те наистина са прекрасни, с дълги пясъчни ивици.

Гледка към Скалата на Стария град от плаж Ксифиас

И не на последно място – в Монемвасия също видяхме от костенурките Карета-Карета.

Костенурката, на около 15-20 метра от крайбрежната улица на Новия град на Монемвасия

Публикувано в Дестинации с етикети , , , , , , , . Постоянна връзка.

4 отговора към Приказният венециански град Монемвасия, Пелопонес (част 5)

  1. ИВАЙЛО каза:

    Прекрадна статия. Вече искам да посетя крепостта, лръчмата, сувенирницата и плажа!

  2. Светла Иванова каза:

    Невероятно пресъздадено в снимки и коментар. Откъснах се за около 10 мин. от настоящето ежедневие и потънах в разходката…………… Не спирайте да публикувате и други дестинации…….ще ги чета с удоволствие……..

    • Georgi Grancharov каза:

      Здравейте, Светла! Благодаря за положителния отзив 🙂 Ще продължаваме да се разнообразяваме. Всеки, който може да напише подобен разказ, е добре дошъл да ми пише и да измислим заедно статията 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *