Разходка по покривите на Санторини с Марина

Ако хората попитат „Коя е Марина Стефанова?”, какво ще им отговориш?

„Проектант, йога инструктор, човек на изкуството, четящ и мислещ. С непримирим свободолюбив дух, вечно търсещ… Гражданин на света! Вярващ в предопределеното, вълшебствата и ЛЮБОВТА!“

Залезът на Санторини

А сега затвори очи и си представи, че слънцето изгрява, а ти се разхождаш из синьо-белите улички на о-в Санторини…

Кога за първи път стъпи там?

Беше едно различно майско утро преди повече от 10 години… Пътувах с кораб! За пръв път в живота си пътувах с толкова голям кораб и много се вълнувах. Качих се от пристанище “Пиреас” и така започна незабравимото ми приключение в един много различен и вълшебен, напълно нов свят. Корабът ни акустира в Санторини на разсъмване. Островът бе забулен в мъгла и все още спеше в нежната прегръдка на нощта. Беше толкова необичайно тихо и спокойно и още в първите ми минути на суша усетих колко необикновено и мистериозно място е това. Времето беше спряло, буквално. Беше тъмно, някак по-тъмно от приемливото.

Поглед от вулкана към Санторини

И тогава разбрах, че пред мен всъщност има нещо и затова не виждам море и хоризонт… Странно е да слезеш на пристанище и да не те посрещне обичайната гледка на кей с лодки, а тъмна и внушителна скала… Да, скала, която се преодолява само по криволичещо осем километрово пътче, което е прекалено тясно на места и е просто невъзможно да се разминат две коли, но има малки разширения за целта. Тръгнахме нагоре… Утрото дойде, за да разкрие този вълшебен свят, заобиколен от тъмно сини блестящи води, разпръснати селца с малки бели къщички, калдъръмени улици, безброй магазинчета, плажове от черен вулканичен пясък, залези и изгреви с неописуеми цветове и един страховит вулкан в средата на всичко.

Вулканът Nea Kameni

Вулканът “Неа Камени” се намира точно в средата на острова и определено винаги е будил доста смесени чувства у мен, а и не е единственият в радиус от само 5 морски мили, но това е друг разказ.

Марина

Що за малък свят е Санторини, кога започва и приключва животът там?

Санторини е огромен свят! Определено е цял един свят, събран на толкова малка площ. Свят много различен от нашия. За някои утрото е момента, в който си лягат, за други започва деня. Там няма трафик, освен през август… Да, през август има моменти, когато се събират 7-8 коли преди завоя към Фира… Самият факт, че си сред морето поражда интересни размисли. Хората рядко бързат за някъде. Кафето се пие бавно. Дните са дълги и топли, почти винаги има вятър и е влажно. Понякога сутрин осъмваме в облак, а въздухът е толкова тежък, че едва се диша. Вечерите са хладни и също влажни. Няма светофари, повечето улици са прекалено тесни, къщите са предимно бели със сини прозорци. Няма много дървета, но пък има много море… Солено е, синьо е, слънчево е!

Спокойствие на Санторини

Зимата почти никога не срещаш непознати. Самата тя е мека, но ветровита и казах ли, влажна? Сняг вали веднъж на около 10 години. Пясъкът е черен, вулканичен и е невъзможно да стъпиш в него през летните дни.

Йога на плажа

През пролетта има много мъх и треви, а на някои места дори цветя. Носи се и една сладка меланхолия в атмосферата, но така и не знам с какво е свързана, може би с мисълта, че все някога ще си тръгнеш от Санторини… Голямата разлика в сезоните, сякаш се редуват среща и раздяла, многото хора с почти празните улици. Любовта лесно се ражда при такива “условия”…  Съществува легенда, която гласи, че веднъж стъпил на острова или оставаш завинаги, или някой ден се връщаш отново…

Умението да създаваш красота и изкуство е присъщо на гърците 🙂

Какво прави острова по-различен от останалите?

Вулканите, амфитеатричната инфраструктура на столицата, вълшебната атмосфера, сладките местни вина. Лозята с оплетени в кръг лозови гнезда, Червения плаж, Белия плаж, Иа… За Иа може да се напише книга, най-красивото и необикновено селце в Санторини.

Иа – около покривите на къщичките и в очакване на залеза

Кои са 3-те най-емблематични неща/ места?

Не може да се изброят само три, но все пак ще посоча тези:

Иа

  • Иа (отново) – красивото селце, съчетало спиращи дъха гледки с несравними залези, шедьовър на природата и човека…
  • Santo Wines – Винарна 

Виното благоприятства залеза, винарна Santo Wines

  • Pyrgos – селцето с най-голяма надморска височина – вълшебно

Поглед от високо

А 3-те, за които туристите не подозират?

Има малък водопад, за който само местните знаем. 🙂

Плажове, пещери… Пещерите са специални. Къщите преди години са се разполагали предимно в пещери. Днес се наричат – “ипоскафа”. Но и това е друг разказ. Работех в архитектурен офис и имам специално и богато наблюдение над този тип строителство.

На плажа

Имат ли брой църквите и параклисчетата?

Имат, разбира се, но не го знам… Определено са красиви, а повечето са построени на уникални и живописни места.

Огряна от слънцето църква

Ако имаш 5 дни на разположение, къде би ни завела, какво би ни показала?

  • На разходка с корабче до вулкана. Уникално усещане е това да поплуваш в “полите на вулкана”, водите са оранжево-ръждив цвят и миришат на сяра. Топли са.
  • Разходка от Иа до пристанище Амуди, обяд в рибен ресторант. После бих ви показала стари рибарски къщи, буквално в скалите.

Да… залезът няма аналог

Красотата на природата е видна и нощем

По кое време на годината би препоръчала да посетим Санторини?

През май-юни и септември-октомври.

Красотата е в малките детайли, а те са навсякъде

Вярно ли е, че ти трябва магаре, за да си пренесеш багажа до хотела?

И да, и не. Ако си в хотел в столицата Фира, често пътят до стаята ти е съставен от дълго криволичещо стълбище и е възможно да се ползва магаренце, но вече ги забраниха. Има и друго, там не ви трябва багаж! Само 5-6 чифта бански, слънцезащитен крем, шапка и голяма усмивка… Всичко друго отдавна е там и ви чака…

Величието на острова

Има ли зима на Санторини?

Има зима, но не каквато ние я познаваме. Зимата там е топла, освен в по-ветровитите дни. Докато живеех на острова, не притежавах зимно яке нито зимни обувки или поне не и такива като тези, които нося през зимите в България. Сняг, както вече споменах, вали много рядко и предизвиква лека паника в иначе спокойния островитянски делник. Всякакви превозни средства спират да се движат, никой не излиза от вкъщи, освен ако не реши да си поиграе със снежеца преди да се е стопил и изчезнал безвъзвратно за следващото десетилетие… Зимните пейзажи също са омагьосващи, защото морето често е бурно и високи пенливи вълни се разбиват в скалите и кейовете. Красиво е.

 

Зимата

За времето, през което живя там, променили се с нещо островът?

Санторини се променя всеки ден, най-малкото заради леките земетресения, които са ежедневие. Не се стряскайте, повечето от тях дори не се усещат, а и да се усетят, са като леко полюшване в лодка, нищо особено… Променя се и в не толкова позитивен аспект, застроява се с главоломна скорост…

Корабите, които водят туристите

В колко часа е твоето любимо време на острова?

Моето любимо време, където и да се намирам, са минутите между деня и нощта, зора и здрач, когато се срещат и „разменят“. Тези мигове са някак вълшебни и спокойни, цари безвремие…

Плажът на разведеляване

Как минава обичайният ден на един санторинец?

Зависи. По принцип ежедневието там не е много различно от нашето. Работа, обяд, вкъщи, битовизми, разходки, срещи, вечери, сън и пак работа… Разликата е в това, че морето ти е под ръка и някак имаш време, време за всичко…

Парти привечер

А твоят ден как минаваше? Какво най-обичаше да правиш?

Моят ден… Работех, както и тук по 8-9-10 часа. Вечер излизахме с приятели, забравих да спомена, че нощният живот е както навсякъде в Гърция – цяла нощ всички заведения работят, хората се забавляват, шумно и весело е. Ходехме на кино, театър, боулинг. През почивните дни се е случвало да сме почти 24/7 на плажа. Винаги бях с тен, просто слънчевият период там е много дълъг и нямах време да „избелея“. Дните бяха много по-спокойни и вдъхновяващи, пейзажите необичайни, кафето ароматно и вкусно, залезите вълшебни, дъждът дългоочакван, вечерите винаги хладни, сутрините облачно-влажни и морско-солени, но като цяло имаше много, много слънце…

Магията на Санторини

Благодарим ти, Марина, че вложи душата си в този „проект“!

Публикувано в Дестинации с етикети , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *