Πътепис за приключенията и добротата на гърците в Пелопонес

Една вечер, докато си „ровехме“ в интернет, видяхме билети по 1 евро в сайта на Ryanair от София до Каламата и ги купихме веднага. От кеф и превъзбуда не заспахме, а през следващите няколко дена също ни беше преповдигнато. Мечтата ни да летим с билети за „без пари“ се сбъдна! И то каква цена само – 1 евро за полет от час и половина!

Целият отбор, пътешествал из Пелопонес 🙂

Приключението щеше да е още по-голямо, защото решихме да пътуваме и само с ръчен багаж – 10 кг. на човек. При ръчния багаж, проблемът не е в килограмите а в обема.

Снимка ръчен багаж, взета оттук

Решихме да вземем само най-необходимото и да се перем в Гръцко :).

Проучихме подробно, за да видим след като кацнем, накъде да „хванем“ и решихме, че ще наемем кола за една седмица. Бяхме готови с плана и зачакахме.

Ден 1. София – Каламата (самолет). Наемане на кола. Нощувка в Каламата.

Настъпи денят на полета и нямахме търпение всичко да започне. Организацията беше пълна и въпреки това майка ми си забрави GSM-a. Тъй като имам опит, знам, че е напълно нормално да има непредвидени събития и необезпокоявано продължихме по план. „Хакуна матата“ на всичко! Заминаваме!

Снимка на Ryanair, взета оттук

Настанихме се в самолета и се прекръстихме, точно както правят гърците преди пътуване.

Пристигнахме, а на летището ни очакваха от rent-a-car компанията. Огледахме колата и набързо сключихме един договор, който се надявах да не ми се налага да чета внимателно. Тръгнахме към покрайнините на Каламата, където трябваше да се настаним.

Стигнахме в близост до квартирата и GPS-a започна да дава грешни указания. Беше късно вечерта (23:00), а уличките – тесни. След като установихме, че е невъзможно да се справим сами, спряхме на една бензиностанция и се обадихме на домакините да ни вземат оттам. И взе, че стана! След малко спря едно лъскаво BMW и много се учудихме като видяхме вътре жена с малкото й дете за спътник да посреща непозначи чужденци посреднощ.

Хотелчето беше чудно, но не спахме. Дали от вълнение, дали от жега, дали защото се климатизирахме към постоянния шум на цикадите.

Ден 2. Каламата – Монемвасия. Настаняване. Плаж Ксифиас.

На сутринта установихме, че от огромната ни тереса се вижда приказното гръцко море. Хапнахме по една топла баничка и отпътувахме за Монемвасия.

Маршрут на пътуването, взет оттук

Избрахме да минем през планински път през планината Тайгетос, защото е по-кратко, по-живописно, по-приключенско и без пътни такси.

Пътят от Каламата през планината Тайгетос към Спарта

Пътят беше изключително добър, макар планински, прорязан в планината. Единственият проблем бяха падналите на места камъни.

Това в дясно, макар да изглежда като крепост, всъщност е около 10-метрово укрепление на път

Минахме през наколко живописни селца, където да ти се прииска да останеш за цял живот. Интересното е, че уж сме тръгнали на море, пък прекосяваме планини по над 2000 м. надм. в. Нищо в пейзажа не напомняше, че морето е някъде наблизо.

Планински пейзаж 🙂

Стигнахме до древния град Спарта. Искахме да избегнем влизането в центъра и отбих да питам първия срещнат грък – дЕдо, да ме опъти. Той разбра, че не сме гърци, качи се в колата и каза да го следваме. Прекоси града, показа ни посоката и ни махна усмихнато от колата. Започнахме да се сблъскваме с гръцкото добро сърце.

По пътя за Монемвасия имаше доста насаждения с портокали и лайм.

Портокалова горичка около Спарта

 

Камион с портокали

Стигнахме до хотела и се настанихме. Помолихме да ни дадат някой излишен плажен чадър, тъй като не носихме в самолета, а и нямаше смисъл да харчим 10-тина евро, като после нямаше да можем да си го вземем. И разбира се, от хотела ни услужиха, при това с доста „джиджин“ чадър.

Снимка от ресторанта към Монемвасия

Докато хапвахме на крайбрежната улица на Новия град на Монемвасия, видяхме морска костенурка да плува на около 15-20 метра от брега.

Костенурка Карета-карета

Установихме, че явно ще бъде запомнящо се приключение във всеки един момент! Следобед отидохме на плаж Ксифиас, където пак имаше табелка, която напомня, че в района има костенурки.

Внимание! „Гнезда“ на морски костенурки, плаж Ксифиас 

Ден 3. Монемвасия (Стария град). Почивка. Фиорд Лимин Геракас + непланиран екшън

На следващия ден сутринта решихме да щурмуваме Стария град на Монемвасия. Стигнахме до входа на крепостта с колата, но понеже там не може да се паркира се върнах около 1 км назад. Оставих колата и първата идваща кола ме качи на стоп. Бях много доволен, тъй като късметът ми работеше.

Крепостта ни очакваше

Останахме очаровани от крепостта, за която има отделен пътепис. „Ахкахме“ на всеки ъгъл, изненадани от красотата и историята, които са събрани на толкова малко парче земя. Прибрахме се да си починем, тъй като след 11 ч. на този „камънак“ настава голяма жега.

Чарът на Стария град, Монемвасия

Следобяд решихме да отидем до един природен феномен – фиорд на Пристанището Геракас. Тук се насладихме на провинциалното спокойствие. Пристанището изглеждаше като езеро 🙂

Снимка на Лимин Геракас

Вечерта отпътувахме за Монемвасия, но по пътя навръщане имахме проблем с колата. Започна да мига таблото и от капака на двигатела се чуваше клокочене. Спряхме и се зачудихме какво става. Първата кола, която преминаваше, спря да ни помогне. Обадихме се на компанията за коли под наем да ги информираме. Доляхме вода в автомобила и благодарихме на отзивчивите гърци. Докато говорихме, спираха и други гърци да ни питат дали имаме нужда от помощ. При това без да сме махали с ръка, за да разберат, че може би сме в беда.

Потеглихме и се надявахме, че сме решили проблема. За съжаление обаче проблемът отново се появи.

Отново спряхме и зачакахме да поистине. Вече беше около 21:30. Пак се обадих на рент-а-кар компанията да търсят решение. Междувременно видях голям джип Toyota Highlux да излиза от черен път. Пресрещнах го (макар да изглеждаше страшно), тъй като шофьорът беше едър мъж, от кръста нагоре гол. Помолих го да ни издърпа (15-тина км), тъй като стана ясно, че колата ни не може да се движи, а пътната помощ би могла да дойде най-рано след 2-3 часа.

Човекът веднага откликна и се завря под колата да изследва проблема. Наисинта не съм очаквал да срещна такова желание за помощ от непознат. Както беше без тениска, легна на асфалта и огледа колата дали има от къде да я закачим да я дръпнем.

Обадихме се на рент-а-кар компанията и се разбрахме, че човекът ще поеме ангажимент да оставим колата в негов имот край пътя, а на следващия ден той ще предаде колата на пътната помощ.

Непознатият спасител ни качи в джипката си, но нямаше места за всички. Баща ми остана в каросерията. Потеглихме. Гъркът хвърчеше с около 80-100 км по този тесен междуградски път на тъмно и беше нещо средно между влакче на ужасите и блъскащи се колички. Наистина беше цяло чудо, че баща ми не изпадна от каросерията при тази скорост и завои. 🙂

Гъркът ни остави по хотелите (не просто в града) и не пожела нищо в замяна. Никога не бих могъл да му се отблагодаря и се надявам Господ да му помага, винаги когато има нужда.

Ден 4. Монемвасия – Елафонисос (плаж на къмпинг Симос)

Пътят към Елафонисос

На следващата сутрин пред хотела ни чакаше новата ни кола под наем. Отпътувахме за Елафонисос. Возейки се на ферибота, видяхме костенурки карета-карета.

Костенурката, която видяхме от ферибота

Самият остров е прекрасен и е известен с чудните си плажове. Посетихме къмпинг Симос, където всичко беше толкова „уау“, че не искахме да си тръгваме.

Пътечката през дюните на къмпинг Симос

Интересно е, че около нас имаше компания гръцки младежи, които слушаха стойностна гръцка музика. Сприятелихме се набързо и ги помолихме да ни пуснат няколко любими наши песни като „Барба Яни“ и „Каручка с два коня“. Не бяха чували песента „Барба яни“, което би трябвало да означава, че е по-популярна в България, отколкото в Гърция. 🙂

Плажът Симос 🙂

Ден 5. Монемвасия (Стария град). Почивка. Рибарско селище Агиос Фокас и планинско селище Агиос Йоанис

На следващия ден решихме да посетим Стария град на Монемвасия рано сутрин и да изкачим крепостта, за да направим снимки от високо. Беше много УАУ! Градчето сутрин около 7:30 – 8 ч. е толкова чаровно и спокойно. Към 8:30 вече беше толкова топло, че се чудехме дали ще успеем да се изкачим. Е, успяхме, но ни отне около 40 мин., много калории и 1 литър вода.

Старият град отвисоко

Следобед времето се смръщи и решихме да обиколим рибарското селце Агиос Фокас. Там се натъкнахме на обозначени по специален начин гнезда на костенурки карета-карета. Явно тези животинки са навсякъде.

Гнездо на морски костенурки

Морето бушуваше и беше ясно че ще пропуснем плажа. Въпреки „бурята“ имаше някакъв чар и спокойствие във всичко 🙂

„Навъсеното“ време може да бъде много приятно за разходка

После отидохме да хапнем в селцето Агиос Йоанис, където определено ни нагостиха много добре и на изключително изгодни цени.

Ден 6. Монемвасия – Елафонисос (плаж Панагия)

Пътят към Елафонисос

На следващия ден отново бяхме на Елафонисос – този път на плаж Панагия. Отново бяхме толкова очаровани, че не ни се тръгваше.

Снимка на плаж Панагия

Ден 7. Монемвасия – Елафонисос (плаж Франго)

Гледка от ферибота

На последния ни пълен ден отново се отдадохме на Елафонисос – плаж Франго. Изкарахме прекрасно и не вярвахме, че тази приказка е на привършване.

Снимка Франго

Ден 8. Плаж Ксифиас. Отпътуване по обратния път Монемвасия – Каламата – София

На последния ден отидохме на плажа Ксифиас. Сутринта в 9:15 имаше точно 2-ма човека освен нас. Плажът беше толкова спокоен и „заспал“. В далечината отново плуваше морска костенурка.

Плажът Ксифиас, а в далечината – скалата на Стария град на Монемвасия

Единят човек се облече и се оказа, че е свещеник. Значи всички имат право на лично време и доза плуване. 🙂

И така, някак неусетно минаха дните, изпълнени с преживявания и емоции. Невероятно, но факт – месец по-късно аз все още съпреживявам всичките красоти и мили жестове, които видяхме.

Поздрави от плаж Симос, Елафонисос

 

Автор: Георги Грънчаров
Facebook group: Съвети за пътувания в Гърция
Facebook Page: Guidegr
Instagram: guide_gr
Публикувано в Дестинации с етикети , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Постоянна връзка.

3 отговора към Πътепис за приключенията и добротата на гърците в Пелопонес

  1. Наташа Грънчарова каза:

    Една гръцка прелестна приказка на фона на красота , доброта, приятелство и музика за душата !!!

  2. Мери Белоречка каза:

    Прекрасен пътепис за незабравими преживявания! Смах се, умилявах се и си казвах: Да, така е! Гърция и гърците са невероятни! Наскоро и аз си го припомних в Катерини. Наши приятели гърци, с които не бяхме се виждали 35 години ни посрещнаха все едно сме папи! Гого, не спирай да пишеш за Гърция! Особено след като Джералд Дарън го няма!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *