Коледа и Нова Година по гръцки :)

Ще ви споделя мои впечатления относно начина, по който гърците честват светлите зимни празници. Тъй като комерсиалната индустрия се засилва, то всяка следваща година има все повече нововъведения, коледни базари, работилници на Дядо Коледа и всякакви модерни „инсталации“. И все пак, в тази статия ще намерите някои от основните традиции в Гърция.

Типичен гръцки Коледен кораб; снимката е взета от тук

Гърците, като морски народ с характер, пазят своята традиция да украсяват кораб вместо елха. Разбира се, че на големите площади може да видите и елха, и кораб. Важното е да разпознаете кое е гръцкото и да не се учудите, като видите кораб с лампички.

Площад Аристотел в Солун. Коледна елха и кораб

Обстановката навсякъде е празнична. Улиците са украсени, а магазините наистина впечатляват със своя блясък и вкус.

Коледно украсен магазин с лакомства 🙂

Гърците обожават да се веселят и да си хапват. Има цяла програма от организирани събития в Атина, Солун и някои други градове. Така е ясно къде и кога ще има забава Гръцката туристическа организация също промотира тези събития и до чужденци, които са се вписали, че искат да са информирани. В някои от музеите (например Новия музей на Акропола в Атина) също има специална програма. Най-общо казано, всяка институция, град и селце се опитват да сплотят гърците и да отпразнуват празниците със самочувствие.

Площад в Солун

Преди кризата беше много популярно за празниците гърците да получат 13-та и дори 14-та заплата. Сега тази практика се намали, но все пак мисля, че получават някакъв вид бонуси.

Коледният кораб е подходящо място за снимка 🙂

И като говорим за Коледа, редно е да можем да си преведем някои основни понятия :

Коледа – Χρισούγεννα (чете се „ХристУгена“)

Нова Година – Πρωτοχρονιά (чете се „ПротохронЯ“

Весели празници – Καλές γιορτές (чете се “КалЕс йортЕс“)

Весела Коледа – Καλά χριστούγεννα (чете се „КалА ХристУгена“)

За много години – Χρόνια πολλά (чете се „ХрОниа поллА“)

Порадъци – δώρα (чете се „дОра“)

Елха – Χριτουγεννιάτικο δεντρο (чете се „ХристугениАтико дЕндро“)

Кораб – Καράβι (чете се „КарАви“)

Вид коледни сладки – μελομακάρονα (чете се „МеломакАрона“)

Новогодишна питка с паричка – Βασιλόπιτα (чете се „Василопита“)

Дядо Коледа – Άγιος Βασίλης (чете се „Агиос Василис“)

Сняг – χιόνι (чете се „хиОни“)

Отстъпка – έκπωση (чете се „Екптоси)

Коледна обстановка пред Народното събрание в Атина. Снимката е взета от тук

Време е да се подготвим подобаващо за гръцките празници. Както споменах – гърците са майстори на това да си изкарват хубаво и да празнуват. Затова е важно да се запознаем с най-вкусните, според мен, и най-популярни гръцки коледни сладки. Още помня първия път, когато ги опитах… онемях Вкусът е наистина специален. Помня, че не можех да се спра да си вземе още една и после пак едничка…

Снимка на Меломакарона, взета от тук

Произходът на думата е „мели“ (μέλι), което означава мед . Сладките са напоени с мед. Изглеждат като курабийки с орехи, портокалови корички и канела. Тъй като са най-популярните, има различни модификации на рецептата. Характерното за тях е, че са постни. Позволени са и за най-набожните, спазващи коледните пости .

Меломакароните са толкова популярни, че в Гърция е пълно с всякакви шеги. Ето например една, която ми допадна:

Текстът гласи: „Изядох меломакароните“; снимката е взета от тук

В България може да намерите тези специални сладки в гръцките магазини и сладкарници. Цената е около 2 до 2,5 лв. за 100 гр.

А за тези от вас, които биха искали да си направят домашни и да заухае домът им на канела – приложено примерна рецепта, предоставена от Йоана Петрова:

Рецептата е от книгата „Съвременна гръцка кухня“. Дозата е за 50 меломакарона.

За тестото:

  • 750 г брашно
  • 300 мл слънчогледово олио (или лек зехтин)
  • 150 г меко масло
  • 100 г захар
  • 1 яйце
  • 150 мл пресен портокалов сок
  • 2 чаени лъжици бакпулвер
  • 1/2 чаена лъжица сода бикарбонат
  • 1 чаена лъжица канела
  • 1 чаена лъжица настъргана портокалова кора
  • 100 г смлени орехи за поръсване
  • малко канела за поръсване

За сиропа:

  • 300 г захар
  • 300 г мед
  • 350 мл вода
  • 1 пръчка канела

Фурната се нагрява на 180°C. Брашното се пресява с бакпулвера. Тестото за сладките се приготвя като първо се смесват заедно маслото и олиото. Към тях се добавя захарта, последвана от яйцето. Разбиват се добре. Содата се смесва с портокаловия сок и веднага се добавя към сместа. Слагат се канелата и портокаловата кора. По малко се добавя от брашнената смес. Замесва се меко тесто. Не трябва да се меси дълго, а само колкото да стане хомогенно.

От тестото се оформят топки с размера на голям орех. Подреждат се в тава върху хартия за печене. Отгоре се нашарват с вилица, като се внимава сладките да не се сплескват прекалено. Трябва да останат топчести, защото това ще повлияе на текстурата им след като се изпекат. Ако се направят прекалено плоски, ще бъдат сухи и много ронливи.

Сладките се пекат в предварително нагрятата фурна за 20 минути, докато придобият кафеникав цвят. Изваждат се и се оставят да се охладят добре.

Сиропа се приготвя като се смесят всички продукти. Оставят се на умерен огън да поврат 5 минути. Сиропа се държи топъл на изключен котлон (не горещ).

Изстиналите сладки се потапят в топлия сироп. Работи се с няколко сладки наведнъж, в зависимост от обема на съда, в който е сиропът. Сладките се оставят да се напоят добре за около 3 минути. Изваждат се с решетъчна лъжица и се поставят върху скара да се отцедят. Веднага се поръсват със смлените орехи и канела. Оставят се да изстинат напълно. След това се прибират в кутия.

Забележка: Възможни са варианти на подправките, които се слагат в меломакарона, но задължителни са канелата и портокаловата кора. Може да се добави още карамфил и да се поръсят със сусам, вместо орехи.

Сред Коледната украса в Солун

На Нова Година има обичай да се „разреже“ Василопита (βασιλόπιτα) или питката на Агиос Василис. Всъщност, това е питката с паричката, посветена на Св. Василий (Άγιος Βασίλης), което се чете Агиос Василис.

Характерната „Василопита“; снимкате е взета от тук

На 1-ви януари е Василовден. В Гърция се смята, че именно Ай Василис (Αϊ Βασίλης) – съкратената версия на Агиос Василис, е този, който носи подаръците.

Гръцкият Дядо Коледа (Ай Василис). Текстът гласи: „Дядо Коледа спасява Новогодишната нощ“, т.е. подаръците се раздават на Нова година. Снимката е взета от тук

Василопитата представлява нещо средно между козунак и кекс. Във всяка къща е редно най-възрастният мъж да разреже или разчупи питката. По традиция, първото парче е за Христос, второто за Света Богородица, третото – за дома, и после за всички членове на домакинството. В някои по-заможни семейства се поставя сума пари в плик, за да може късметлията, намерил паричката в питката, да получи истинска парична награда.

В новогодишната нощ мъжете играят на карти, за да видят на кой ще му върви през новата година.

А гръцкият бизнес не организира коледни партита през декември. Техният обичай е да „разрежат“ василопитата през януари.

 

Автор: Георги Грънчаров
Редактор: Елена Пройчева
Facebook group: Съвети за пътувания в Гърция
Facebook Page: Guidegr
Instagram: guide_gr
Публикувано в Любопитно с етикети , , , , , , , , , , , , , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *