Бих искал да разкажа една трагикомична екскурзия. Ще спестя името на компанията, за която съм работил, за да не засегна някого.
По принцип, почивката/екскурзията предполага да бъде приятна и релаксираща. Невероятно е колко неща могат да се объркат 🙂
Събираме се сутринта на сборното място и установявам, че шофьорите са двама. Според инструкциите, които съм получил от фирмата би трябвало да е един. Дадени са ми пари за 1 шофьор.
При сериозен проблем като този практиката е екскурзоводът да се обади на човека, който е подготвил пътуването или на управителя на фирмата. В 6 часа сутринта обаче, никой не ми отговори 🙂
Предвид, че трябваше да минем около 1000 км. беше логично да имам 2-ма шофьора. След потвърждение и от страна на шофьорите, че тяхната транспортна фирма им е наредила да са двама, решихме да потеглим.
След около 2 часа получих обаждане от шефа ми, че явно е станала грешка и следва да сваля от автобуса единия от шофьорите. Стори ми се много странно. Започна поредица от телефонни разговори между шефовете на фирмите и съответно всеки от тях с подчинените им. В крайна сметка се потвърди нареждането да се откажа от услугите на 1 от шофьорите и да му платя само за 1 ден.
На първото удобно място, където човек може да си намери транспорт към София, спряхме и се разделихме с шофьора. Разбира се, туристите не трябваше да разберат нищо от случващото се. Обясних им, че ние сме изключително сериозна фирма, която е предвидила 2-ма шофьори за първия ден, когато ще изминем най-голямо разстояние и след като вече шофьорът си е свършил работата, го освобождаваме.
Всичко мина гладко.
Половин час по-късно шефът отново ми се обади и ми нареди да си върна обратно шофьора 🙂
Ситуацията ставаше все по-абсурдна и безнадеждна, тъй като фирмата и аз, като нейно лице, щяхме да загубим своя авторитет сред туристите.
Обадих се на шофьора и му казах, че ще го изчакаме. Разбрахме се да намери какъв да е превоз и да ни настигне на границата. Малко преди границата спряхме под предтекст почивка за тоалетна и за обмяна на валута.
Туристите се освежиха, но шофьорът все не идваше. Купих сладки и уиски и започнах да черпя туристите „уж“ като комплимент от фирмата, която държи на всеки клиент.
Похапвайки, успяхме да изчакаме колегата, който се оказа, че пътува „на стоп“. Качихме го и газ към Гръцко 🙂 Надявах се, че „нещата“ ще потръгнат. И наистина стигнахме живи, здрави и кажи-речи навреме в хотела.
На следващия ден трябваше да тръгнем в 9 сутринта да обикаляме острова, който определено не е сред най-популярните дестинации и нито аз, нито шофьорите бяхме ходили някога там.
Най-интерестните истории, няма как да бъдат снимани, тъй като са критични сами по себе си
Сутринта станах в 6 сутринта и взех колело под наем, за да знам къде се намирам и да мога да заведа туристите ми до близките атракции. Пообикалях около 1 час. Хапнах и започнах да подготвям програмата.
В 9 часа тръгнахме – почти пълен рейс. Екскурзията беше по желание, така че бе нормално да не сме в пълен състав. За да вдигна настроението, се обърнах към туристите с думите: „Вие сте щастливи туристи! Представете си, че първия път, когато дойдох на този остров с група, не знаех къде ги водя, бях станал по-рано сутринта и обикалях с колело острова, за да мога да съм уверен.“ Тогава туристите се посмяха самодоволно на нещастието на „онези“ туристи, без да осъзнават, че са те самите 🙂
По пътя за първата забележителност ми се обадиха двама туристи, които без да са заявили предварително желание за еднодневната екскурзия, решили в последния момент да дойдат. Естествено, не са били навреме и ние сме тръгнали без тях. За щастие – първата атракция беше сравнително близо, затова като пристигнахме там, изпратих шофьорите да вземат закъснелите туристи.
Положителното от това беше, че поне всички се научиха да бъдат точни 🙂
По пътя за следващата забележителност обясних, че в гръцкото море има доста морски таралежи, така че препоръчвам да се внимава много, да се избягват скали, които обикновено са привлекателно място за морски таралежи и да се влиза във водата само със специални аква обувки (каменарки).
Разгледахме атракцията и имахме свободно време за обяд. Като се събрахме, установих, че шофьорът (да, този същият дето го бяхме свалили) е използвал обедната почивка за плуване. Опитал се да се качи на скала, вълна го бутнала и е ударил коляното си в скалата, където имало и морски таралеж. Резултатът – силно подут крак и шофьор, който не може да шофира.
Тръгнахме към болницата – хирургията. Обяснявах и превеждах. Извадиха му бодлите. Дадоха му антибиотик и му казаха да не пие алкохол 40 дена. Прибрахме се.
Следващия ден обясних на цялата група колко е важно да се използват каменарки по гръцкото крайбрежие. Всичко вървеше добре, но една туристка (която не носеше каменарки) се хлъзна на една каменна плоча на брега. И падна жестоко по гръб. Бях убеден, че си е счупила гръбнака, но се оказа, че й е счупена само ръката. Виеше от болка. Веднага извикахме такси и хукнахме към вече познатата болница и хирургичното отделение. По пътя информирахме застрахователя за настъпилото събитие и шефа ми.
В болницата беше страшно. Четирима доктори наместваха ръката на жената, а тя риташе с крака. Аз превеждах и присъствах на цялата трагедия.
Всичко приключи благополучно. Прибрахме се в хотела.
На следващия ден отпътувахме за еднодневна екскурзия до Атина. По пътя си говорих със шофьорите и им разказах, че една от туристките е проблемна – винаги злобна и с претенции. Казах им, че я познавам от друга екскурзия, където ми е направила това „приятно“ впечатление.
В Атина трябваше да имаме местен екскурзовод на български език, но се оказа, че не е така и в последния момент останахме с екскурзовод на гръцки. Разликата от моя гледна точка, е че всяка една беседа би отнела двойно повече време (т.е. вместо туристите директно да чуват на български език, ще трябва местният гид да говори на мен на гръцки, а аз да превеждам и да викам на български). От друга страна, вместо да придружавам местния екскурзовод и да следя някой от туристите ми да не се изгуби, трябваше да превеждам в ефир цял ден, като разбира се – никой нямаше да ми доплати този преводачески хонорар.
Прогнозата за времето беше 3% вероятност да вали. Иначе, с просто око изглеждаше, че ще бъде прекрасен слънчев ден. За мое „щастие“ обаче, точно на върха на Акропола се изсипа сериозен дъжд с гръмотевици. Не беше възможно никъде да се скрием, тъй като там няма нито дървета, нито навес. Почти щурмувахме стария музей, за да се скрием на сушина, но ни изгониха оттам.
Добрата новина от цялата тази драма е, че всички бяха мокри до кости, никой не се интересуваше от беседите, а и не беше възможно изобщо да се чуем, тъй като дъжда плющеше, съпровождан от гръмотевици. Решихме да се насочим към рейса. Скоро дъжда спря и започнахме да съхнем по пътя – надухме климатика да топли в рейса.
Като се прибирахме към нашия хотел, се оказа, че туристката със счупената ръка я боли зъб и съответно я заведох до вече познатата болница, този път на зъболекар. Определено от болницата вече ни подозираха, че сме отишли в Гърция, за да се лекуваме целенасочено. Оказа се, че при падането жената е стиснала здраво зъби и ги е натъртила. Разминахме се само с болкоуспокояващи.
Следващия ден мина гладко и спокойно – без премеждия. Забелязах, че жената, за която бях споделил на шофьорите, че е проблемна, е странно усмихната и доволна. Като се заговорихме с тях, се оказа, че „шофьорът-карък“ (този с морския таралеж), вече е във форма и е оправил туристката. Той ми се усмихна и ми каза „бях ти длъжник“ и добави „само ми ги показвай тези проблемните“ 🙂
Останалата част от екскурзията мина гладко, така че успях да си върна туристите в пълен състав, здрави, позакърпени и оправени 🙂
