Пътепис за Тасос – незабравимо преживяване

Мраморният плаж на Тасос

Както в много вицове за самохвалковци, които се събират, за да споделят за техния рекорден улов, за най-голямото им постижение, така и екскурзоводите обичат да се „надцакват“.

Всяка екскурзия сама по себе си има поне няколко култови момента, които си струва да се разкажат.

Досега моята истинска история остава ненадмината, а именно:

Mission Thassos

Имах доста проста задача – екскурзия до остров Тасос. Около месец по-рано ми се обадиха от агенцията и ме попитаха дали познавам Тасос, защото могат да ми предложат да водя група там. Отговорих им, че не го познавам, но планирам в деня преди тръгването с групата да се върна от там, защото по някакъв див късмет бях планирал с приятели почивка точно там.

Всичко изглеждаше идеално. Подготвих си плана и два куфара с дрехи – един за пътуването с приятелите и един, който да взема, след като се прибера, за да съм готов за екскурзоводската дейност.

С приятелите мина супер, а даже успях да видя местата, на които трябваше да заведа и туристите.

С приятелите на мраморния плаж на Тасос

Бях напълно подготвен и знаех, че няма какво толкова да се обърка 🙂

Прибрах се в полунощ, изкъпах се, не спах от вълнение и 6 сутринта вече очаквах туристите за отпътуване.

Посрещнах ги много уверен и им казах „Ако ме питате дали познавам острова, само ще ви кажа, че последно снощи се прибрах оттам“ 🙂 Така спечелих доверието им, а и не ги бих излъгал. Снощи се бях върнал, само че това ми беше първият и единствен до момента път 🙂

Ферибота за Тасос

Всичко вървеше добре и по план. За да се стигне до остров Тасос, се минава през Керамоти, откъдето се взима ферибот. Ние се стараехме да хванем този, който ще тръгне всеки момент, за да не чакаме един час на пристанището.

Създадохме „стройна организация“ – аз изтичах да купя билети, а шофьорът качи рейса с туристите на кораба. Докато купувах билетите, обаче видях, че се вдига платформата, по която се стига на кораба, което е знак, че отплава. Казах си, че това не може да се случи, тъй като служителите на пристанището ме виждаха и ми бяха казали аз да платя билетите, а другите да се качат на ферибота.

След няколко секунди ферито започна и да се отдалечава

Веднага се обърнах към служителите на касата и на пристанището да ме изчакат само минутка и да дам знак, че са ме забравили.

Служителите ми казаха, че няма как да стане и, че очевидно корабът се отдалечава. Ферито вече започваше да ускорява и се намираше на около 20-30 метра.

На палубата бяха моите туристи, които ми махаха и се чудеха какво ще правим.

Касиерката успя да се свърже с капитана и да му каже, че съм забравен, а той отвърна, че няма да се върне.

Нямах думи!

Все се е случвало да е безизходица, но положението беше много зле. Щяхме да се настаним по-късно в хотела и да закъснеем за вечеря.

Все е имало случаи да се загуби някой турист, или два…, но да се загубят всички или още по-лошо – екскурзоводът да се загуби???

W A N T E D!

 

Помолих касиерката да ми даде да говоря с капитана и му казах: „г-не, моля Ви върнете се, тъй като на борда има 50 човека без билет, както и цял автобус. За всички тях билетите са у мен. Ако ви проверят властите – ще имате сериозни проблеми!“

Явно това беше силен коз и капитанът разбра, че при евентуална проверка не би могъл да обясни тази неловка ситуация. Въпреки че корабът беше вече на около 100-200 метра, се върна специално за мен 🙂

Животът е много шарен, нали? Затова съм убеден, че на някого ще се случи и още по-чудата и запомняща се история… очаквам да ми разкажете вашата 🙂

 

Автор: Георги Грънчаров
Facebook group: Съвети за пътувания в Гърция
Facebook Page: Guidegr
Instagram: guide_gr
Публикувано в Карък на път с етикети , , , , , , . Постоянна връзка.