July morning, ама не баш (по плажовете на Атина, Гърция)

изгрев погледнат от Ситония

През лятото на 2014 г. ПРЕкарах най-незабравимия ми July Morning.

Романтичната и идеалистична представа за July morning, снимката е взета оттук

Участвах в стипендиантка програма за изучаване на гръцки език и култура към Атинския университет. Бяхме около 200 уж много интелигентни, млади зубъри-ентусиасти от цял свят.

Слънцето напичаше, морето беше точно като за къпане, а ние изживявахме нашето студентско безгрижно лято. Търсихме си поводи за купон и си намирахме 🙂

Наближаваше първи юли и това даде повод за ентусиазъм у българските отличници. Те бързо  разпространиха идеята за празник, която макар и да не беше съвсем разбрана от чужденците, които се оказа, че нямат такава традиция, прегърнаха идеята за нощно парти на плажа 🙂

Организацията беше проста.

Българските ентусиасти поканиха да се съберем вечерта на 30-ти Юни на плаж Флисвос в Атина. Идеята там беше да се съберем, да вземем някакви храни и предимно напитки и да купонясваме покрай огъня на плажа .

Събитието по принцип е романтично, хипарско, изпълнено с песни и танци и идеология. Или поне някога е било така.

И така. Аз като чух за вече набралата скорост кампания за дадения плаж, понеже не знаех къде е, го „гугълнах“ на картата. Установих, че плажът се намира на западния бряг на Атина и не е възможно да се изпълни основната цел на July Morning – да се види изгрева на слънцето.

Снимката е взета оттук

Бързо съобщих новината-откритие на организаторите, които обаче явно не можаха да разберат каква е логиката на това, което им обясних. Явно си мислят, че където има море – може да се види изгрев. Та нали точно така е на Черно море? Обясниха ми, че те години наред така са го посрещали и че нищо не разбирам, защото не съм празнувал досега.

И така, реших, че все пак идеята най-накрая да посрещна „Джулая“ макар и „наобратно“ сред компания на международни ентусиасти (и най-вече купонджийки) хич не е лоша.

Предположих, че въпреки жегата през деня, сигурно става хладно вечер и си взех 2 дрехи с дълъг ръкав „за всеки случай“.

Събрахме се 🙂

Имаше доста предвидени и непредвидени неща.

Алкохолът беше повече от предвиденото, както и пияните.

Идеята за огън на плажа се оказа неуспешна, тъй като от гръцките власти ни казаха, че е забранено.

Паленето на огън е забранено. Снимката е взета оттук

Не очаквах част от българите да се къпят с дрехи посред нощ в морето.

Съвсем „по български“ имаше пушене на наргиле, което пропуснах.

Голяма „гъзария“ да пушиш на плажа – „голям“ кеф

Да, стана доста хладно, но пък поне в началото гъзарията беше ръководеща. Излезна и приличен вятър. Оказа се, че девойките са съвсем без дрешки за студено време, та трябваше да си споделя моите (или поне резервните ми).

Събитията ставаха все по-интересни. Все повече пияни, все по-хладно и все повече зъзнене и топлене свити като кучета – гръб в гръб. И най-готиното ако случайно мръднеш да се разходиш, за да се стоплиш, някой вече се е намърдал на сравнително затопленкото ти леговище, присвоявайки някакви дрехи и храни 🙂

Нямах търпение да се съмне. Струваше ми се, че няма край тази нощ.

Е, съмна се. Бяхме целите в пясък, полупростудени (е поне тези, които не бяхме пияни), недоспали и гледахме с надежда към морето.

Както бях предположил, слънцето изгря откъм гърбовете ни – т.е. от изток (о, чудо!), а не откъм морето, което е на запад.

За да видят слънцето, което се падаше някъде зад сградите и блоковете, някои решиха да обикалят малко насам-натам, мислейки, че е възможно слънцето да им се падне от изток.

След това тотално неразбиране на отдавна измислени от човечеството открития, все пак се примирихме и дойде време за песента.

И разбира се, никой не знаеше песента на „Uriah Heep” „July morning”. Това не помрачи настроението на полупияните, които я пуснаха от GSM, защото било същото.

Поуката е, че независимо от това какво знаем и можем, трябва да изглеждаме много успешни и да имаме хубави снимки. Идеята е да завиждат другите.

Сръбкини, които както се оказа, много обичат България

Абсолютно се убедих, че университетското образование, стипендиантките програми и владеенето на даден език до съвършенство нямат нищо общо с това човек да е интелигентен и адаптивен, отидох да се топля вкъщи и да пия чай. Години по-късно се оказва, че наистина има и още „интелигентни“ хора, които не знаят от къде изгрява слънцето, та дори участват в „Стани богат„…

Ще се радвам да ми разкажете, ако имате подобна трагикомична история за празнуване на July 🙂

Редактор: Елена Грънчарова

За автора

Дългогодишен изследовател на Гърция, екскурзовод, учител по гръцки и преводач и писател. Магистър по „Културен туризъм”, историк – балканист, изучавал гръцки език и култура в 3 гръцки университета в: Солун, Йоаннина и Атина. Автор на книгата "Опознай Гърция".