„Домът на боговете“ успя да събуди амбицията и любопитството на още една група българи. Дали защото Митикас е най-високият връх в Гърция или защото крие трудности при изкачването, или заради митовете, които му придават допълнителен чар? Всеки си намира причина, която го мотивира да пробва късмета си на планината Олимп.
Изкачване на стената на връх Митикас
Събрахме се петима – Милен, Вели, Орлин, Невена и Андро и започнахме организацията на екскурзията в средата на април 2019, а самото изкачване беше планирано за края на юни. Решихме, че ще е много хубаво да комбинираме изкачването на връх Митикас (Mytikas / Μύτικας) с плаж след това. Всичко щяхме да направим за 3 дни.
Карта на планината Олимп. За повече подробности отворете линка
Има няколко хижи по пътя към върха. Spilios Agapitos (Refuge A) е най-популярната хижа. За нея се минава през местността Prionia. Местата в хижата бяха вече заети, когато пробвахме да резервираме два месеца предварително. По-нестандартният път за изкачване на върха минава през местността Горция (Gortsia/Γκορτσιά) и „Платото на музите“ (Mousses Plateau). Хижите там са Giosos Apostolidis (Refuge B) и Christos Kakkalos (Refuge C). Според информацията в интернет и разказите на познати, маршрутът през „Платото на музите“ е по-труден и опасен в сравнение с този през хижа А.
Гледка към връх Β
Писахме имейли на всички хижи, но ни отговориха само от А и С. И така беше решено – ще качваме върха по трудния начин!
Гледка към Стефани
Тръгнахме към 7:30 от София и за 6 часа пристигнахме до местността Горция. Няма асфалтиран паркинг. Колите бяха паркирани покрай пътя. В началото на пътя има табели и червена маркировка върху дървени колчета, както и конюшня, откъдето може да се наеме кон, с който да се качваш нагоре. Ние предпочитаме да се справяме на собствен ход.
Няма чешми по пътя, но доста време се върви през гора, така че имаше прохлада. Въздухът бе много чист и ухаеше на гора, а първият ден на лятото още не беше белязан от морна жега.
Диви кози по време на изкачването
На „Платото на музите“ видяхме доста диви кози. Оказа се, че преди години били на изчезване и гърците са организирали кампания за опазване и преброяване. Явно е имала ефект, защото сега ни се стори, че имаше доста козички. Стигнахме до хижа С за около 6 часа заедно със спирките за почивка и обяд. Беше облачно и мислехме, че ще завали. Но имахме късмет и стигнахме хижата преди да се стъмни и не ни валя. Хижата е малка двуетажна сграда с общо 22 места. Леглата са нарове в общо помещение и всички бяха заети.
Пред Хижа С. Ако искате да зарберете какво е времето на връх Митикас, прочетете тук
На сутринта времето беше ясно, а небето – прекрасно синьо и безоблачно. Някои от нас си наеха каски от хижата, други си носеха от София. Предстоеше ни преминаване през 10 метрова снежна преспа и изкачване на четири крака по 250 метров каменен кулоар. Отстрани до нас се извисяваше вр. Стефани (Stefani Peak / Στεφάνι) – Тронът на Зевс (Throne of Zeus / О θρόνος του Δία). Величествена гледка!
Поглед към стената на Стефани
По средата на пътя Милен и Вели се отказаха и се върнаха в хижата. Останалите продължихме внимателно нагоре. Стигнахме върха за 1 час и 15 мин. За наша изненада на върха срещнахме друга група българи, които си бяха поставили за цел да качат 10-те най-високи върха на Балканите за 72 часа. Митикас им беше третият!
По пътеката към Митикас
Горе има книга за впечатления, която се пази в метална кутия. Благодарихме на планината, че ни е допуснала до върха и се отправихме надолу. Слизането е по-бавно, защото трябва да подбираш по-стабилни камъни за стъпване. Имаше полза от каската, защото едни хора над нас бутнаха малко камъче. То се засили и се удари шумно в каската. Нямаше проблем, но хората не съобразиха да извикат, че пада камък и имаше момент на изненада. Слязохме за около 1 час и 30 мин. до хижата.
По пътя към колата си намерихме 20 евро, с които после се почерпихме. За наша изненада на връщане имаше доста хора по пътеката. Може би, защото беше почивен ден. Един дядо ни заговори на немски и се зарадва като му казахме по кой път сме качили върха. Той пък като млад е качвал върха, като е тръгвал пеша от Литохоро (Litohoro / Λιθόχωρο) – селце на 25 км от върха.
За 4 часа стигнахме от хижата до колата. Уморени, но доволни, че всичко мина благополучно и вече ще можем да починем в къмпинга Variko Beach до плажа. Хапнахме голяма чиния гръцка салата и вкусна, прясна риба. След обед и на следващата сутрин прекарахме няколко блажени часа на дългия плаж със златист пясък и гледка към ланината Олимп. Незабравими!
Стената на Стефани
За допълнителни варианти на изкачване може да прочетете тук, но все пак ние ви представихме нашия поход.
