Кисело зеле по Коледа…

Искам да ви разкажа една от любимите ми истории за пътуване. Преди десетина години, когато нямах никаква представа, че някой ден ще стана екскурзовод и че ще пътувам доста, решихме с тогавашната ми приятелка да посетим Будапеща по Коледа.

Коледни подаръци 🙂 снимката е взета от тук

Планът беще прост – отивахме на гости на наши приятели. Родителите на приятелите ни ни помолиха да пренесем някои неща за Будапеща. Ние, разбира се, откликнахме.

И така, събрахме се на автогарата и ни предадоха няколко „колетчета“. Казаха да ги вземем при нас в автобуса, при ръчния багаж. Съгласих се и опитах да събера колетчето в „багажното” над главата ми. Аха-аха да влезне. Понатиснах го и някак си се събра.

Настанихме се и зачакахме да се съберат всички пътници. Не минаха и 5-10 минутки и ми замириса на кисело зеле. Веднага се пощегувахме с приятелката ми, че ще е голям майтап някой да носи кисело зеле за Унгария. Добре се посмяхме 🙂

След малко шофьорът започна да псува много люто. Оказа се, че нещо му се стичало на главата и на шофьорската седалка. Подскочих и реших да видя правилно съм „навързал” събитията. И що да видя – трафикантът на кисело зеле се оказах аз. При вместването му в „багажното” се е спукала кутията, в която е било поставено и се е разтекло. Течността е преминала през всички багажи над предните седалки и стигнала до шофьора, който ни алармира с „майни”.

Кисело зеле. Снимата е взета от тук

Бързо грабнах колета и излязох извън рейса, където го изхвърлих. Извиних се на шофьора и на пътниците за това, че над 10 часа ще се надишаме с аромата на кисело зеле 🙂

На всяка граница митничарите ни питаха дали има нещо за деклариране и всички отговаряхме очевидното – „аромат на кисело зеле” 😉

В шеги и закачки стигнахме в Унгария. Седмица по-късно тръгнахме на обратно и… случихме същия шофьор. Той ме погледна изпод вежди и рече „Нали не носиш некое колетче с кисело зеле, че нЕма да се качиш в автобуса” 🙂

Редактор: Елена Пройчева