Полезна информация преди да пристъпим в православен храм

Смятам статията за полезна, тъй като Гърция е православна държава, точно както България, и всичко, свързано с църквата и поклонението в нея, е еднакво. Целта на статията е покрай „да не се изложим пред чужденците“, да прилагаме наученото и в България.

Снимка на параклис в Халкидики

Общоприети норми

  • Църквата е храмът на Бога, т.е. когато влизаме в този дом, е редно да бъдем с нагласа за уважение и почит. Обикновено когато човек отива на светско събитие в града или интервю за работа – се облича подобаващо. При посещението в храма, би следвало да се прилага поне същата логика.
  • Манастирът е домът на монасите. Както когато у вашия дом идват гости, гостите не бива да нарушават установения ред: да се държат прилично, да не берат цветя, плодове и т.н. Отново всички общочовешки норми за добро и подобаващо поведение се прилагат в манастира.

Какво е добре да знаем?

Кръстният знак се прави с дясната ръка. Трите пръста — палецът, показалецът и средният, се съединяват в едно, а останалите два – безименият и малкият, се свиват към дланта.

Снимка как се свиват пръстите при кръстене (снимката е взета оттук)

С трите съединени пръста докосваме най-напред челото, корема, след това дясното и лявото рамо.

Снимка на кръстене при молитва – (снимката е взета оттук)

Когато говорим, питаме свещеник, можем да помолим за благословение, като му целунем ръка, слагайки кръстообразно дясната ни длан върху лявата и целунем ръката, която той ще подаде в нашите ръце.

Любопитно

Кадилният тамян е символ на усърдна молитва – както димът на тамяна се издига нагоре към небето, тъй и нашата молитва трябва да възлиза към Бога. Но тамянът, свещите и кандилата имат още значение и на приятна Богу жертва. Тамянът е благоуханна смола; пчелният восък, от който са направени църковните свещи, идва от най-благоуханните билки; елеят изтича от маслината – символ на мир и на благодатна Божия сила. Следователно, каденето и паленето на свещи и кандила е символ на нашата чиста и благоуханна духовна жертва Богу молитва.

За по-любознателните прилагам цитат, взет от тук:

Православните храмове са обърнати към изток. Съвременният иконостас (когато има място) има три врати:

  • Централно разположената, двукрилна врата, която наричаме царски двери или свети двери (гърците я наричат красни двери). На нея е изобразена сцената на Благовещението, често с четиримата евангелисти, а понякога и с пророци. Тя е символ на това, че Бог слезе от небето на земята (тук символизирано от олтара и нефата) чрез Благовещението, възвестено от пророците и евангелистите.
  • Южните и северните врати на иконостаса са от по едно крило. На тях обикновено се изобразяват архангелите Михаил и Гавриил, както и св. архидякон Стефан. Те символизират вратите на рая, пазени от ангели след грехопадението на Адама. В някои по-малки храмове има само една странична врата; нерядко входът е закрит и само със завеса. Светите двери се отварят, когато свещенослужителите влизат и излизат. През тях минават само лица, приели трите степени на свещенството, облечени в одежди. През южната врата могат да минават свещенослужители и църковнослужители, без да са облечени в одежди.

В по-малките църкви иконостасът съдържа само един ред от икони („царски икони“), подредени обикновено така:

  • отдясно на царските двери са иконите на Иисус Христос. До нея са разположени образите на св. Иоан Предтеча и на св. архидякон Стефан (на южната врата);
  • отляво на царските двери – на св. Богородица. Така тя се явава от дясно на образа на Спасителя. До нея са разположени образите на храмовия светия (или на събитието, на което е посветен храмът) и на св. архангел Михаил (на северната врата).

Иконите са разположени в няколко реда (пояса):

  • Най-долният ред представя историята на грехопадението или събития от Стария Завет. В много храмове този пояс липсва.
  • На втория ред са големите или т.нар. „царски“ икони (описан по-горе).
  • Третият ред икони са на дванадесетте велики Господски и Богородични празници.
  • На четвъртия ред са изобразени св. апостоли, а сред тях – композицията „Дейсис“. Тя изобразява Христа като велик Архиерей, а от двете Му страни – Св. Богородица и св. Йоан Кръстител, които ходатайстват пред Христа за света.
  • В петия пояс се поставени образите на старозаветните пророци, а сред тях и композицията „Божията Майка с Младенеца“, предмет на очакванията на всички пророци.
  • На шестия ред (ако има такъв) са разположени образите на св. мъченици, светители и преподобни.
  • Над царските двери стои картина, изобразяваща Тайната вечеря, а над нея – Разпятието Христово, като победен знак на човешкото спасение. Над Разпятието нарочно виси кандило.

„Общоприети заблуди“ (първото изречение на описаните по-долу точки са заблудите, а след това е правилното обяснение).

  • Иконите могат да се пипат и да се „зареждаме“ като ги докосваме с ръка. Това не е вярно. Правилното е, че иконите могат да се целуват, но пък те не са тип „зарядно устройство“ – т.е. ако си сложим ръката върху тях, това няма как да ни помогне.
  • Ако нямам пари (стотинки) няма да влизам в църква. Никъде не е написано, че човек, ако няма пари за свещ, няма право да влезе в църква или да се помоли на Бог.
  • Не знам как се моли и затова не влизам в храм. Много по-добре е да се влезе в храм и да се отправи молитва от сърце, отколкото да не се посети църквата.
  • Ако не съм облечен празнично, не бива да влизам в храма. Много е важно да се влиза в храм с подобаващо отношение и облекло, но все пак дори и да не сме специално облечени, е по-добре да влезем в храм, ако вътрешната ни нагласа е смирена и търсеща Бога. Пред някои манастири има шалове и панталони, които могат да се ползват, за да бъде по-подобаващо облеклото ни. И все пак не е редно да влизаме в храма полуоблечени или с плажно облекло.
  • В църквата мога да вляза навсякъде. Не е позволено да се влиза в олтара, както и не е редно да се сяда на владишкия трон (когато сме вътре в храма и гледаме към олтара), който ни се пада от дясната част.
  • Ако попитам – ще се изложа. Много по-добре е да зададем въпрос, който ни дерзае и свещенослужителят да ни отговори, отколкото да се страхуваме да попитаме.
  • Мога да оставя стотинки на иконата. Ако искате да дарите стотинки, правилно е да ги поставите в касичката, а не на иконите.
  • Когато свещеникът започне да кади, е знак, че трябва да напуснем църквата. Това не е редно. Прекаждането е част от литургията и е добре да присъстваме и на това свещенодействие.
Редактор: Георги Грънчаров
Редактор: Елена Пройчева
Facebook group: Съвети за пътувания в Гърция
Facebook Page: Guidegr
Instagram: guide_gr
Публикувано в Любопитно, Планиране с етикети , , , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *