Остров Калимнос и добивът на морски гъби (част I)

Ще ви разкажа не за съвременния блясък и плажовете на остров Калимнос, а за една различна епоха. Ще разберете как са живели моряците и каква е била тяхната връзка с морето.

Едно от рекламираните лица на остров Калимнос. Снимка взета от тук

Ще се опитам да представя огромната зависимост на о-в Калимнос от морските гъби. С нарастването на търсенето на морските гъби се развива цял отрасъл, а островът пулсира и живее с този нов ритъм. Историята се пише от смели мъже, а битието е толкова различно… И все пак, днес Калимнос е различен, именно заради миналото, което оставя своя белег и чар.

Морски-етнографски музей – разкрива историята на острова. Снимката е взета от тук

Винаги съм мислел, че морските музеи са скучни и, че мога да си представя какви експонати има там. Е…, бъркал съм. Защото аз, като градско чедо, нямам никаква представа какво е морето за един остров. Морето е поминък, надежда, любов, начало и край!

Kарта на остров Калимнос, взета от тук

Идва ред да ви разкажа за гъбите за баня, които или наподобяват морските коралови гъби, или са направени от тях. Тъй като морските коралови гъби са скъпи, вероятно евтините са заместител.

Морски гъби за продан. Снимката е взета от тук

Сега си представете обаче една епоха, в която няма евтини заместители. Или имаш качествен продукт, или нямаш нищо. И ако днес не можем да си представим какво значение биха имали едни морски коралови гъби, то за остров Калимнос това е било основно препитание.

Дете на рибарска лодка с морски гъби. Снимката е взета от тук

Позволете ми да ви разкажа…

Морски гъби е имало още от времето на Аристотел (4-ти век пр. Хр). Те са били познати на древните гърци.

Морските гъби представляват примитивно безгръбначно живо същество. Това същество има шуплесто тяло и скелет от жилки. Живее неподвижно по дъното на морето и има свойството да не поеме миризми и да не се развиват микроорганизми в него. Ето защо човекът решава, че е много полезно за направата на гъби за баня!

През вековете морските гъби са били събирани и използвани за нуждите на населението. Гърците са търгували с тях. Някъде по време на Венецианското морско господство интересът към морските гъби се повишава и те започват да се изнасят основно за Франция и Великобритания.

Именно с това повишено търсене започва нова епоха за остров Калимнос. Данните сочат, че около 1800 г. местните събират гъби. Островитяните усещат тенденцията на пазара и бързо се ориентират. Данните сочат, че през 1825 г. на острова е имало 5 000 души, а 1912 – 23 000. Този ръст свидетелства за икономическото развитие на острова, който става притегателен център за жителите от съседните острови. Новият отрасъл води до миграция към Калимнос.

Карта на Додеканезите (Калимнос е на север)

Интересна статистика показва, че големият „бум“ в търсенето на гъби започва през 1858 г., когато започва и износът за САЩ.

Как са се ловяли гъбите?

Снимка на скандалопетра, взета от тук

Основният начин за лов на гъби е следният:

Двама души работят в екип. Единят стои на лодкатата и помага. Другият се гмурка във водата, въоръжен с голям камък – скандалопетра, със специфична продълговата форма. Обикновено е от гранит или мрамор и е между 7-14 кг. в зависимост от телосложението на гмуркача. Този камък има нещо като ухо, за което е вързано въже.

Гмуркане със скандалопетра (камък). Снимката е взета от тук. Има различни техники за гмуркане в зависимост от това дали гмуркащият се иска да се спуска по-бързо или пък иска да забави гмуркането, да завие в дадена посока и т.н.

Гмуркачът няма очила и усеща солта на водата. В общи линии, няма нищо освен нещо като бански. И този камък. Камъкът служи за тежест, за да може по-бързо да стигне до дъното, тъй като въздухът, и респективно времето, са му ограничени. Идеята е като стигне до дъното, да намери гъби и да ги набере. Дори да е на дъното и да търси гъби, винаги ходи с камъка под мишница. Въжето му служи като средство за комуникация и ако го подръпне – дава сигнал на партньора си на лодката да го изтегли. Гмуркачите издържали до 3 минути без въздух и слизали до 60-70 метра под водата! Фенери е нямало. Някои гмуркачи имали нещо като сръкме, в което слагали гъбите или пък нещо като пръчка, с която ги намушквали. Ако гъбите са много големи, то трябвало да ги вземат двама.

Снимка на голяма гъба, взета от тук

В най-добрия случай, партньорът, който е на лодката, е разполагал с пясъчен часовник, за да изчисли дали е нормално гмуркачът да се бави толкова. През цялото време, докато ловецът е някъде по дъното, капитанът на лодката следи посоката на колегата си и придвижва лодката, така че разстоянието да е възможно най-късо. Същевременно внимателно наблюдават дали ловецът не дава сигнал за изтегляне. И не на последно място – следят колко далеч е отишъл по останалото на лодката въже.

Рисунка на процеса на гмуркане. Снимката е взета от тук

Нека не забравяме към цялата тази история да прибавим вълни, различно време, жега, умора, нови територии, човешка грешка, невнимание и пирати. Мисията става почти невъзможна.

И все пак ловците са били много ловки и добри моряци. След като изплували на повърхността и се съвземели от липсата на въздух, не се гмурвали веднага отново, за да избегнат някои болести на гмуркачите. Беряли само големите гъби.

Големите гъби носят радост за всички и са истински трофей. Снимката е взета от тук

За да научите повече за живота на моряците, самия процес на ловуване на морски гъби и развитието на отрасъла, очаквайте втора част (продължение) на 15.06.2020 г.

 

Автор: Георги Грънчаров
Редактор: Елена Пройчева
Facebook group: Съвети за пътувания в Гърция
Facebook Page: Guidegr
Instagram: guide_gr
Публикувано в Дестинации, Любопитно с етикети , , , , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *