Остров Калимнос и добивът на морски гъби (част II)

Статията е продължение на първата част.

Животът на моряците

Те били между 18 и 35-годишни мъже. Към края на април – началото на май потегляли и приключението им обикновено траело до септември – октомври. Тогава се завръщали – вече не можели да се гмуркат, защото водата е студена. През това време те са все в открито море. Провизиите им са ограничени. Пият вода, която се съхранява във варели. Слънцето така напичало варелите, че винаги пиели гореща вода. През деня гмуркачите нищо не хапвали, тъй като работата им го изисква. Колегите на лодката хапвали малко сухари, които натопявали в зехтин, маслини и сардели. Вечер хапвали бобови култури, ориз, риби и говежда кавърма с нещо като брашно или макарони и сос.

ловци на морски гъби

Снимка на лодка взета от тук.  Отбелязвам, че снимките са по-късни – т.е. няма снимки от 19-ти век

Имало няколко вида лодки, като повечето са с малки размери. Най-големите кораби достигали 9-10 м. дължина и до 3 м. ширина. Екипажът бил между 12-24 човека, корабите – ветроходни, а чак след 1920 г. се въвежда и двигател.

улов на морски гъби в Гърция

Различни процеси и техники на събиране на гъби. Ако се загледате най-долу в дясно – акула е налапала човек. Снимката е взета от тук

Имало и други, по-малки, лодки с размери до 7 метра и 3-6 човека екипаж. Някои от тях разполагали с огледало на кърмата, така че моряците са „сканирали“ дъното за гъби.

обработка на морски гъби

Етапите на чистене, съхнене и приготвяне на крайния продукт на гъбата са много. Снимка взета от тук

Имало и други два вида лодки: едните захранвали по-малките лодки с храна и взимали улова за първоначална обработка. Прясно извадената гъба мирише ужасно и трябва бързо да се измие и изчисти, за да може живият организъм да се отдели и да не съсипе стоката.

Последният вид кораби са нещо като пощенски кораби, които освен писма носят провизии от сушата.

сортиране на морски гъби

Сортиране на гъби. Снимка взета от тук

През 1860 г. се появява скафандърът (впрочем – преведено от гръцки, означава кораб-мъж), който води до голяма промяна! Моряците се делят на два вида – подкрепящи скафандъра и традиционалисти.

Морски музей

Снимка на скафандъра, взета от тук

Плюсовете са, че вече могат да ловуват повече месеци (до 6-7) месеца, защото костюмът пази по-топло. Вече няма ограничения във времето, което ловецът има докато е под вода, или по-скоро ограниченията не са известни. Започват да се достигат и по-големи дълбочини. Уловът е много по-голям, по-успешен и води до двойни печалби. За сравнение: през 1854-1858 г. износът е донесъл 70 000 лири, докато през 1869-1873 г. сумата възлиза на 150 000 лири.

съхнене на морски гъби на остров Калимнос

Съхнещи гъби, снимка взета от тук

Минусите – нововъведението няма упътване. Моряците започват да експериментират и много от тях заплащат с живота си, а други – се осакатяват. Открива се нова болест, непозната до този момент, и минава доста време докато се идентифицира. Новата болест (кесонна / декомпресионна болест) е свързана с промяната на налягането – т.е. при (бързото) изкачване от дълкото на повърхността.

Беритбата става все по-усърдна и залежите се изкореняват, защото морето не може да се възпроизвежда със същите темпове. Досега малките гъби са оставяни, за да пораснат, а вече и те са цел за беритба. Започват да се търсят и нови територии – предимно по бреговете на Африка – Египет и Либия. Проблемът е, че моряците отново пишат историята с телата си. Натъкват се на нов проблем – акулите, и някои от тях стават жертва. Има сведения за моряк, глътнат от акула заедно с камъка, но заради тежкия камък е бил изплют. Така се е отървал с малки поражения.

мъж със скафандър

Костюм със скафандър. Снимката е взета от тук

Статистиката сред употребяващите скафандър показва, че от 1866 до 1915 г. около 10 000 са починалите, а около 20 000 са парализираните. За същия период има едва 10 починали ловци, които са практикували „старомодния“ лов (без скафандър).

Чиестене на морски гъби

Оформяне на гъбите. Снимката е взета от тук

През 1902 г. почти всички държави забраняват използването на скафандър. Въвежда се Закон за великобританския флот – да има промеждутък от поне 20 минути между гмурканията.

забавна книга за добива на морските гъби

Скафандърът и морският начин на живот са част от ежедневието на островитяните. Затова те оставят своя отпечатък и върху изкуството. Снимката е взета от тук

До 1912 г. остров Калимнос и Додеканезите са османско владение. След това преминават в ръцете на Италия. Калимнос използва политическата промяна и моряците умело плават във водите около Либия. Богатият улов нарежда остров Калимнос на първо място в този отрасъл. По това време 2/3 от гръцкия износ за Европа и САЩ е дело на мореплавателите от Калимнос. Важно е да се отбележи, че и на други места по света има морски гъби, но качеството им в източното и югоизточното Средиземноморие е най-добро.

фабрика за морски Гъби

Фабрика за гъби. Снимката е взета от тук

Гръцките ловци били изключително умели в работата си. През 1913 г., в близост до остров Карпатос, италиански боен кораб Regina Margherita е в капан, тъй като котвата му се заплела. Тогава италианците прибягват до помощта на местните гръцки рибари. На 14 юли 1913 г. гъркът Хатзистатис се гмурка гол, с помощта на 14 килограмова скандалопетра и достига дълбочина от 83 метра (според други източници 88 м.), като успява да върже котвата, за да бъде изтеглена. Този подвиг е уникален не само за времето си. Италианците искат да наградят гърка с медали и почести. Той отказва, но моли за разрешение да има правото да лови риба с динамит и го постига.

Военен италиански кораб

Снимка на италианския боен кораб Regina Margherita, взета от тук

Днес в чест на Хатзистатис, през месец август, се организират състезания по гмуркане със скандалопетра на остров Калимнос. Моят съвет е само да ги гледате като атракция, защото на участниците съвсем умишлено им пукат тъпанчетата. Самият Хатзистатис е бил почти глух. Всъщност, на Калимнос в онези години е имало изключително много вдовици и осакатени моряци именно заради големия риск, който носела тази професия.

Интересен факт е, че световният рекорд по гмуркане е 107 м.

гръцки ловци на морски гъби

Гръцки моряци, 1950 г. Снимката взета от тук

През 60-те години ловът на коралови гъби секва драстично, тъй като през 1962 г. Египет забранява добива на гъби в своите води, а през 1972 г. и Либия въвежда забраната.  Гъбарите се опитват да се преориентират към друга професия. Тези, които не успяват – емигрират за Флорида.

Гърците имат право да ловят гъби вече само в своите територии. А през 1986 г. се появява епидемия по гъбите, която прекратява бизнеса. Това води до „затваряне на страницата“ на двувековно бурно развитие на отрасъла с добиването, преработването и износа на морски коралови гъби, използвани за почистване, тонизиране и масажиране на тялото.

остров Калимнос

Остров Калимнос – притегателна туристическа дестинация с по-различна история

 

Автор: Георги Грънчаров
Редактор: Елена Пройчева
Facebook group: Съвети за пътувания в Гърция
Facebook Page: Guidegr
Instagram: guide_gr
Публикувано в Дестинации, Любопитно с етикети , , , , , , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *