Замисляли ли сте се защо чупенето на чинии е запазена марка за гръцки манталитет? В тази статия ще разгледаме от къде идва тази традиция, как се развива и, разбира се – как ни влие днес на нас.
Чупене на чинии в Гърция. Снимката е взета от тук
И така, когато търсим корените на дадено явление, неминуемо стигаме до Древна Елада. Там е имало традиция при погребение да се чупят керамични съдове и делви. Смятало се, че именно чрез чупенето на глинените съдове се облекчава мъката на скърбящите. И днес в България, а вероятно и на други места по света, като ни е яд или като сме бесни, нали ни идва просто да счупим нещо? Е, логиката е същата.
Счупени чинии в Гърция. Снимката е взета от тук
Една малка препратка към честването на Велика Събота (денят посветен за погребението и оплакването на Иисус Христос) на остров Корфу, Гърция – в днешно време се хвърлят делви от прозорците и от балконите на къщите. Посланието е същото – по време на оплакването, да се счупи глинен съд.
Хвърляне на делви на Велика събота на остров Корфу, Гърция. Снимката е взета от тук
Чупенето започва да символизира край на нещо и съответно начало на друго. Макар животът на един човек да е приключил, за неговите близки животът продължава по нов начин без техния роднина.
Тъй като гърците са стара цивилизация, която е преживяла много събития и буквално ги е надживяла и си е взела поуките, ето как е еволюирал обичаят. Чували сте следните изрази: „Много хубаво, не е на хубаво”, „Счупеното носи щастие” и като се счупи чиния или чаша, казваме „на хубаво е”. Нека си обясним всичко това.
От едно време нататък гърците установили, че по време на сватба, когато всички са толкова щастливи, и всичко е прекалено хубаво, трябва да се счупят малко чинии и чаши, за да се „развали” хармонията за пред злите сили. Посланието е, че не бива младоженците да се самозабравят и да предизвикват боговете със своето показно щастие. Чували сте, че „златната среда” е най-добре. Чрез счупването на посуда гърците опитват да контролират щастието и нещастието. По този начин те пожелават на младоженците да са истински щастливи, и кахърът да им е само счупената посуда.
Гръцка сватба 🙂 Снимката е взета от тук
От друга страна, шумът от чинии и чаши, чупещи се върху мраморен под, какъвто обикновено е имало в Гърция, предизвиква голям шум, който е много стряскащ. А колкото по-силен е този шум, толкова по-добре. Именно затова и тези, които могат да си го позволят, чупели повече чинии. Обяснението е, че злите сили, за които се е смятало, че обикалят така или иначе, като чуят шум на чупене на посуда, си казват, че хората са „достатъчно нещастни”, ядосани и скърбящи, както се е случвало на погребенията някога. Така злите духове „пропускали” домовете на тези, които чупят чинии. И от тук произлиза поговорката, че счупеното носи щастие, а именно – злите сили не идват в дома.
Тъй като сватбата е един от най-хубавите поводи в живота и олицетворява голямо веселие и кеф, с годините гърците започват да чупят посуда, когато са „на кеф“. Идеята е същата – да се забавляват и да не им се случва „друго” лошо, освен чупенето. Понеже голяма част от забавите и веселията се организират именно в таверните, така се появява обичаят за чупене на чинии в таверните. Естественото продължение на едно веселие е да се стигне до традиционни танци, което всъщност е т.нар. „гръцка вечер” (таверна + ядене + пиене + добро настроение + песни + танци и, разбира се, чупене на чинии).
Ето как изглеждат и днес „гръцките вечери“ – с много песни и танци. Снимката е взета от тук
Често в България, като направим гаф: настъпим някого, счупим нещо.., казваме „опа”, а когато искаме да привлечем внимание, казваме „оп-оп”. И двата израза всъщност се коренят в гръцкия танц, по време на който, било при чупене на чинии и чаши, или при опит за привличане на внимание, се казва „опа“.
Типично по гръцки. „Опа“ е и израз на кеф, възклицание, с което се радвате на живота. Снимката е взете от тук
И така, „опа” или „опа-опа” навлиза в гръцките песен и танц. Самото настроение, изпитвано по време на гръцката вечер с тези специфични песни танци и ритуали, правят преживяването незабравимо. Затова всички туристи остават много впечатлени, а таверните – пълни.
Гръцката диаспора (гръцките мигранти по света) пренася това веселие в гръцките таверните навсякъде по земното кълбо и става запазена марка. Чиниите, които се чупят, са специални – от глина, тъй като са по-изгодни и безопасни. И все пак чиниите се таксуват в сметката 🙂
Снимката е взета от тук
При появата на чужденци, които започват да чупят посуда обаче, се появява проблем – често пъти те не знаят как да го направят или са употребили твърде много алкохол. Така веселието често довеждало до проблем – „играчка-плачка”. По тази причина гърците забраняват чупенето на чинии, с изключение на специализирани заведения, които поемат риска.
Умните гърци измислят решение-заместител на чиниите и въвеждат хвърлянето на цветя! Обикновено това са карамфили или накъсани рози. Появяват се специални заведения – бузуки, където е характерно, като проява на възхищение и уважение към певеца, да се хвърлят цветя. Разбира се, тези цветя се плащат, но поне е безопасно 🙂
Хвърляне на цветя в заведение „бузуки“ в Гърция. Снимката е взета от тук
Цветя се хвърлят и в гръцки таверни, но по-рядко, тъй като не всеки път има от къде да бъдат купени (поръчани/поднесени). А в България, сме намерили заместител и на цветята – използваме салфетки (макар да не е съвсем същото 🙂 ).
Хвърляне на салфетки в България. Снимката е взета от тук
Използването на карамфили в Гърция позволява цветето да прелети известно разстояние, т.е. може хвърлящият да не е близо до „целта”. Самото хвърляне означава харесване, уважение. И ако някоя дама получи „пратка”, то е редно да хване няколко (например 2-3) цветчета, да им се порадва и да ги хвърли обратно към „подателя”. Това е част и от ухажването. И така мъжът, който е получил обратно няколкото цветчета, може да „върне” обратно още повече цветя или да изпрати питие. Сами разбирате колко по-красив и дълбок е този ритуал с цветя, отколкото със салфетки 🙂
Подноси с цветя, които можете да купите/поръчате в заведение. Снимката е взета от тук
Нали сте забелязали, че когато някой сервитьор изпусне чинии или чаши в заведение в България, понякога ръкопляскаме. И този обичай намира своя прототип в гръцките танци, където докато танцьорът изпълнява зейбекико, останалите му ръкопляскат. И особено се пляска при чупене на посуда.
Танц зейбекико, а публиката ръкопляска. Снимката е взета от тук
И така, днес чупене на посуда има по-скоро в някои таверни по света, които искат да привлекат клиенти с тази атракция. В днешна Гърция чупене на чинии има изключително рядко, в определени за това места и то предимно за чужденци. Все пак, по време на сватба ритуалът се е запазил. Колкото до цветята в заведенията (бузуки) – да, и това е реалност.
