Пътепис за Пилио (Пелион), Гърция

Ако никога не сте чували за планината Пилио, то с този пътепис ще ви отведа именно там. А вие ще прецените дали е вашето място.

Чинарът, който е на 1000 години в село Цагарада. Обиколката му е 16 метра, а заради корените му плочките на площада се пренареждат на всеки 15 години.

Очарователната архитектура няма как да не те плени, Село Загора

Защо да отида в Пилио (Πήλιο / Pelion)?

Предварителното ни проучване показа, че е район, в който може едновременно да си на планина и на море. Установихме, че има много на брой приятни селца със старинни и каменни къщи. Туризмът е сравнително неразвит, което го прави идеална дестинация по време на коронавирус ?, затова с половинката ми се отправихме на път ?.

Къде се намира Пилио?

Карта на Гърция, на която е отбелязано къде е планината Пелион. Картата е взета от тук. Пилио е правилното четене на новогръцки, а Пелион – на старогръцки.

Как се стига да Пилио?

В зависимост от изходната точка, пътят е различен. Например от София до Пилио е около 6,5 часа чисто шофиране (550 км.). Пътят представлява магистрала до Волос и от там започват малки, тесни, но живописни пътчета. Пътищата са добре поддържани, но почти навсякъде изпреварването е забранено. Те са двулентови и с много завои. Шофира се сред гора от кестени и всякакви дръвчета! 🙂

Пилио е част от областта Магнисиа (Μαγνησία / Magnisia). Картата е взета от тук. Можете да видите основните пътища, градове и селца.

Що за шофьори са гърците?

Както навсякъде – има ги най-различни, но най-голямата специфика е, че местните „сечат“ завоите и често пъти навлизат в насрещното. Те си познават пътищата и сравнително бързо се прибират в своето платно, но все пак бъдете много внимателни, защото завоите са непрестанни. По принцип движението в Пилио не е особено натоварено, тъй като не е толкова популярна дестинация, но има множество джипчета и камиони, превозващи селскостопанска продукция и най-вече ябълки.

Такива джипчета са често срещано явление. Обикновено са пълни с ябълки или селскостопанска стока, но в случая – с ловджийски кучета 🙂

Къде да отседнете в Пилио?

Това е изцяло лична преценка, с оглед на вашите предпочитания и предлагането на пазара. Ние избрахме селцето Цагарада (Τσαγκαράδα / Tsagarada), тъй като е сред най-живописните, намира се в планината и е най-близкото до един от най-красивите плажове – Милопотамос (Μυλοπόταμος / Mylopotamos). Ако търсите настаняване там, може да се обърнете към мен, за да ви свържа с едно прекрасно хотелче, с невероятно мили домакини.

Гледка от хотелчето ни в Цагарада. Небето порозовява рано сутрин. Под него се вижда синьото море, а около нас – зеленина, прохлада и тишина 🙂

Как си изкарахме на Пилио?

В този разказ само ще загатна какви забележителности, селца и плажове посетихме, а в бъдещи статии ще опиша всяко едно местенце в подробности.

Зеленина и каменни къщи формират типичната за района архитектура – село Макриница

Първия ден пропътувахме разстоянието и стигнахме до красивия плаж Милопотамос. Установихме колко китно е в нашето селце – окъпано в зеленина и с гледка към морето. Истинско спокойствие – почти няма автомобили и шум.

Плаж Милопотамос е „прещипан“ от скали, но пък си има тунел 🙂

Вторият ден беше отреден да разгледаме четирите махали на селцето ни, както и красотите наоколо.

Каменният мост на Цагарада, построен 1728 г. Дъгата е 12 м, височината е 6 м, а общата дължина на моста е 18м.

Установихме, че след като втори ден поред морето е бурно, значи нещо не е наред ? В пътеводителите и съществуващата информация се отбелязва като плюс, че курортите умело съчетават и море, и планина, но реалността е различна. Какво имам предвид: морето е там, но е с вълни и не става съвсем за плуване, освен ако не сте много добри плувци. Тъй като няма заливи от източната страна на Пилио, ако искате да плувате нормално и да не ви притесняват вълните, трябва да отидете на западния бряг на залива, в който в град Волос – залива Пагаситикос (Παγασητικός κόλπος / Pagasetic Gulf)

Симпатичните ситни камъчета на плаж Факистра

А ние, докато установявахме какво трябва и какво – не, се радвахма на дивия плаж Факистра (Φακίστρα / Fakistra)

Плаж Факистра – потънал в зеленина 🙂

Ден 3 – дъжд

Вече бяхме влюбени в квартирата ни. Сутрин се будехме с кукуригането на петлите, а по-късно се чуваше цвиленето на някое магаренце в далечината. Истинско неподправено спокойствие. Знаехме, че ще вали, а и вече не очаквахме да плуваме в морето заради вълните. Решихме, че акцентът на пътешествието ни ще бъде селски туризъм, културни забележителности и кулинарни изкушения ?.

Типична архитектура на селцата в планината Пилио

Посетихме селцата Милиес (Μηλιές / Milies), където се намира последната спирка на единствената в Гърция теснолинейка; село Визица (Βυζίτσα / Vyzitsa) – чудна архитектура и калдъръми; Пинакатес (Πινακάτες / Pinakates), което определено ни впечатли и според мен трябва да му се отдели най-много време.

Внушителен завой на теснолинейната влакова линия, при това на мост

Разочарованието на деня бе село Агиос Лаврентиос (Άγιος Λαυρέντιος / Agios Lavrentios), което е доста по-отдалечено и се води архитектурен резерват. Най-любопитното тук беше, че по време на нашата обиколка не срещнахме никого в цялото село (извън централния площад). Преживяване, което само по себе си е различно и романтично, но пък не мисля, че селцето си струваше пътя.

Селцата са потънали в зеленина. Снимка от с. Агиос Лаврентиос

Ден 4

Посетихме село Муреси (Μούρεσι / Mouressi), което може да бъде пропуснато за сметка на село Киссос (Κισσός / Kissos) – истинско бижу. Силен възрожденски дух витае в селото, което е и сред най-високопланинските в района. Дори и в най-големите жеги, тук е много прохладно и приятно. Архитектурата на селата е много типична: каменни къщи (построени предимно през 18-ти век), симпатичен и подреден център (в който задължително има църква), вековни чинари, таверна и чешми с планинска, студена, питейна вода.

Думата „калдъръм“ има гръцки произход: калос (добър) + дромос (път)

Продължихме към най-голямото село Загора (Ζαγορά / Zagora), което е областен център. Загора е изключително земеделско-производително село. Тук е „меката“ на производството на ябълки. Всяко домакинство има градини и джипче, с което превозва продукцията до местната фабрика за производство на петмез от ябълки. Сдружението на тези ябълкопроизводители е най-старото в Гърция – основано преди около 104 г. Селцето е „пропито“ с история и си струва да се посети! Хапнахме един от специалитетите на района – спецофай (σπετσοφάι / spetsofai) – суджук на скара с чушки, доматен сос и планински, ароматни подправки.

„Кукленска“ къща в село Загора

Кухнята на Пилио

За наше най-голямо учудване е предимно месна. Тук рядко се срещат рибни ястия. За сметка на това ядохме диво прасе, заек, козе месо, суджуци, джолан, едър боб, печурки, мусака и др. Всичко беше изключително вкусно, а порциите толкова големи, че след всяко ядене ни оставаше по кутия храна за вкъщи. Цените бяха доста изгодни – около 7-8 евро за порция. Впечатляващ беше и начинът на поднасяне.

Грис халва по гръцки 🙂

Ден 5 – Неделя

Посетихме село Неохори (Νεοχώρι / Neochori), в което попаднахме на кръщане по гръцки. Макар селцето да е малко и „ново“ (както намеква името му), пак разполагаше с няколко църкви, хубав площад със запазената марка на областта – ябълка във всеки детайл.

Снимка на ябълката (като запазена марка) в село Неохори

Продължихме за плаж Потистика (Ποτιστικά / Potistika), където бяхме зашеметени от двуметровите вълни на морето. Изглеждаше наистина впечатляващо. Най-забавно беше като изчаквахме вълните да се оттеглят и се „шмугвахме“ между скалите, преди да дойде следващата вълна. Разговарях със спасителя на плажа и го питах дали според него някои от идните дни морето ще е по-спокойно, а той ми каза, че тук е открито море и да не се надявам.

Плаж Потистика

Прекроихме плана и се насочихме към село Афисос (Άφυσσος / Afissos) в залива на Волос и останахме изненадани от факта, че тук морето беше абсолютно спокойно. Тук наистина се усеща значението на залива. Селцето е типично крайбрежно и има таверни, предлагащи морски деликатеси. За наш „късмет“ в Гърция върлуваше циклон – причина за лошото време и наводнения в страната. При нас не беше чак толкова зле, но не ставаше за плаж. Температурата беше около 20 градуса, а небето – облачно. Въпреки че морето беше топло – 25 градуса, преценихме, че не си струва риска да простинем на вятъра.

Само един час по-късно – морето в залива на Афисос е спокойно

Продължихме към Волос, където попаднахме на още едно кръщане. Волос (Βόλος / Volos) е университетски град с ключово значение за областта. И все пак – може спокойно да не го посетите, освен ако не ви е залипсвал градския живот.

Рекордите на Гинес: най-дългото сиртаки – 5641 човека танцуват сиртаки на 31.08.2012 г. 

Ден 6

Отново посетихме село Загора и плажовете наоколо – Хоревто (Χορευτό / Chorefto) и Агии Саранда (Άγιοι Σαράντα / Agii Saranta). Най-накрая поплувахме малко ?. Вълни нямаше и се прокрадна надежда, че най-сетне ще плуваме нормално от източната страна.

Кеф по гръцки – плаж Хоревто

Сувенирите на Пилио

Моят съвет е вместо сувенир да си купите мед или сладко от даден плод. Именно това са запазените марки на тези селца. На теория е невъзможно да сбъркате – т.е. да ви продадат нещо некачествено, тъй като в Гърция има сериозен култ към качеството. Още повече, като нетуристически район, производството е насочено за своите нужди или към вътрешния пазар, където няма начин некачествена стока да остане ненаказана. Силно препоръчвам мед от кестени, мед от дъб, мед от рики, и разбира се – мед от мащерка. Ако имате желание да си купите такива медове от вече тествани производители, може да се свържете с мен, тъй като и в Загора, и в Цагарада имам своите връзки ?.

Сувенири в село Макриница

Направихме последен опит за плаж на „нашия“ плаж (Милопотамос), но отново се сблъскахме с големите вълни. Приятно ни изненадаха обаче 2 отделни фотосесии на младоженци. Погледахме ги малко и прекроихме отново програмата.

Едната двойка младоженци на плаж Милопотамос

Плаж Дамухари (Νταμούχαρη / Damouhari)

Едно от най-различните и „кукленски“ места в района е плажът Дамухари, където е сниман епизод от топ-мюзикъла „Мама мия“. Не пропускайте това място! Не само защото са се подвизавали звезди като Мерил Стрийп и Пиърс Броснан. До плажа води китна уличка със сувенири и арт обстановка, а на плажа ви очакват две таверни.

Ето какво ни посрещна на входа на плаж Дамухари

Ден 7

Решихме да прекараме деня на плажа, за да си починем добре, да се налюбуваме на морето и да се заредим с енергия за следващия ден, когато щяхме да отпътуваме. Отидохме на Афисос, знаейки, че морето там ще е спокойно. Установихме, че времето застудява и се отправихме към село Портария (Πορταριά / Portaria), което може да бъде пропуснато за сметка на неговия „съсед“ – село Макриница (Μακρινίτσα / Makrinitsa). Това беше една от големите изненади – изключително живописно и приятно местенце с магична гледка към залива.

Зеленина и каменни къщи формират типичната за района архитектура – село Макриница

Изпихме по един мурсалски чай (τσάι του βουνού / tsai tou vounou) с гледка към залива и се разходихме из калдъръмените улици. Купихме си сувенири и се зарекохме да се върнем.

Площадите на селата са цяло произведение на изкуството, село Макриница

Минахме и през ски курорта Ханиа (Χάνια / Chania), който е прекрасно местенце в планината. Не бих дошъл специално за ски тук, но пък бях впечатлен от възможността да си купя мед „на едро“ от варел.

Интересен факт е, че ски курортът Ханиа (1200 м. надм. височина) се намира само на 7,5 км по права линия от морето. Картата е взета от тук. Представете си наклона и пътищата 🙂

Ден 8 – отпътуване

Решихме да направим почивка за плаж на Катерини  (Κατερίνη / Katerini), където се почувствахме малко като в Слънчев бряг. Имаше голямо разнообразие от хотели и заведения, но ние не се впечатляваме от този вид „атракции“. Направихме един бърз плаж по време на дъжда, който ни преследваше, и се отправихме към град Серес (Σέρρες / Serres). Честно казано, бях подценявал Серес, но пък е типичен гръцки град, при това близко до България. Според мен си струва да се посети. Централната градска част с малките улички и китни заведения много прилича на Капана в Пловдив.

Уличното изкуство на Серес говори за висок дух и чувство за хумор 😉

Очаквайте статии за споменатите дестинации.