Това е едно от затънтените села в планината Пилио, в което автомобилите са забранени. Можете да се разходите пеша или с кон, с кобила или с магаре, ако намерите такова ?
Къща сред зеленината в с. Агиос Лаврентиос, Пилио
Тясна пътечка в селото, което е архитектурен резерват
Село Агиос Лаврентиос (Άγιος Λαυρέντιος / Agios Lavrentios) е толкова затънтено, че около него няма друго село. Това означава, че ако искате да го посетите, трябва специално да се отправите само и единствено за него. Е, в крайна сметка, не е чак толкова много път, но тези 10 км се минават за 20 мин с кола.
Карта на село Агиос Лаврентиос взета от тук:
Добрата новина е, че се намира на 9 км (30 мин) от ски ценъра на Пилио и на около 12 км от най-близкия плаж. С други думи, се намира в планината, но е възможо в рамките на 1 ден хем да сте на плаж, хем на високата планина (около 1200 м.). Самото село Агиос Лаврентиос се намира на 600 м. надм. височина, а планината предразполага към планински преходи.
Главната улица на селото с мраморната пейка
Според статистиките в селото живеят около 170 души. На практика обаче, по време на нашето посещение, в цялото село видяхме общо 20-тина души, разпръснати в 2 таверни, 1 бар и 1 магазин. Т.е. в тези 20 души се вкючваше и целият персонал на изброените заведения. Може би защото ние случихме дъждовен ден в средата на септември, когато децата тръгваха на училище. Въпреки това нашето впечатление беше за изключително пусто село.
От двете страни на мраморната пейка е имало чешми
Най-забавни бяха 2-те дебели кучета, които ни се радваха така сякаш не са виждали жив човек отдавна 🙂
Орнамент на мраморната чешма
Разходката в селото беше приятна – лъхаше на отминало величие, но някак не беше „нашето село”.
Църквата Свети Димитър, построена през 1730 г.
Вероятно му „отнехме точки”, защото не ни нагостиха порядъчно в таверните. ? Обикновено сме свикнали хапването да е на висота, а там не беше така. Можеха да ни предложат само скара и пържени яйца, а ние искахме готвена манджичка. Най-лошото бе, че питайки собствениците, преди да влезем, ни казаха, че имат. И когато дойде моментът на истината (поръчването), стана ясно, че според тях пържените яйца са готвена манджа. Извинихме се и станахме. Честно казано, за пръв път си тръгвам от таверна недоволен. Отидохме при конкуренцията, където също менюто не беше богато, но поне имаха някакъв специалитет и хапнахме козе месо.
Обстановката в таверната
Очевидно таверната е нещо като средище за всичко. Тъй като навън валеше, а някои от гърците бяха мокри, собствениците на таверната им дадоха сешоар, за да се изсушат. Разбира се, за да се стоплят, „удариха“ по едно ципуро за отскок. ?
Именно в такива дни е интересно да заговорите собственика на таверната и да разберете за живота в селото и за миналото. И от мен да знаете – в тавернате няма „скрито-покрито“ 🙂
Таверните са истински архив на живота в селото
Ако трябва да отлича любимото ми местенце в селото, бих препоръчал традиционното кафене, което се намира на площада. Там, освен че ще се почувствате уютно, ще можете да опитате някои от местните специалитети и дори да си купите хубав сувенир.
Иначе селото доста прилича на останалите типични села в планината Пилио: каменни къщи, калдъръмени улици, чешми с планинска вода, стари църкви, вековни чинари и атмосфера като от отминал век. Ако трябва да отлича нещо, което беше наистина специфично за селото, то тава е, че автомобилите се паркират на входа и след това се продължава само пеша. Йеее! ?
Калдъръм из селото
Единственото друго подобно пешеходно село в района е Макриница, но за него ще разкажем друг път. Доста е приятно да се разхождаш по каменни калдъръми сред каменни къщи, а единственият шум, който чуваш, е не от автомобили, а от множеството чешми. Представяте ли си! ? Местните се хвалят, че има над 20 чешми в селото.
Планинската вода е навсякъде. Мястото е много подходящо, за да „избягаш от цивилизацията“ и да се уединиш.
С изненада установихме, че един от „площадите” на селото се оказа просто една поляна с хубава гледка. ?
Мъгли се стелят над балкана. Гледка от към „площада“-поляна 🙂
Впечатление ни направи симпатичният смесен магазин от „едно време“, който още функционира.
„Пандополио“ или в превод – „смесен магазин“. Разбира се, точно в този ден беше затворен, ама здраве да е 🙂
Тъй като всички справочници хвалят селото като средище на артисти и говорят за неговия чар, допускаме, че това е възможно особено „в сезон”. Ще се радваме да ни пишете, ако вие имате по-добри впечатления от Агиос Лаврентиос.
Гледка към „морето“, далече напред, отвъд зеленината
