Този разказ ще ви отведе до изумрудения остров Закинтос, който ще пребродим от север на юг. Ще обиколим различни плажове, ще наемем яхта, ще скачаме от 5-метрови скали в морето, ще разгледаме останките на Венецианската крепост, кацнала над столицата.
Предистория
В първия ни пътепис се разходихме из част от вълшебните местенца на острова, а сега ще ви разкажa за следващите наши приказни изживявания.
Отново сме в къщите на нашите приятели в автентичното селце Волимес. То се намира в северозападната (по-планинска) част на острова, където времето сякаш е спряло.
Винаги когато предстои да пътуваме, се вълнувам силно дори вече да съм била на даденото място. Този път се вълнувам още повече, защото ще споделим приключението си с прекрасното семейство на моя много близка приятелка, мъжа ѝ и трите им пораснали деца. Тя е вдъхновяваща личност и предчувствам, че няма да скучаем и секунда.
След изморително пътуване от България фериботът ни „изплюва“ омаломощени, нервни и настръхнали за изследователски дни. Колата пъпли по змиевидните пътища и след по-малко от час сме във Волимес. Нашите приятели пристигат със следобедния ферибот от Килини.
Седим под свежата зеленина на астмата в двора и разпалено обсъждаме кои места ще посетим през тази почивка. Една бяла котка на бежави петна внимателно ни наблюдава от своята наблюдателница измежду гроздовете и зелените листа.
Най-северната точка на острова – Нос Скинари
За красивата местност около нос Скинари (Σκινάρι / Cape Skinari), най-северната точка на острова, научихме от Спиро, който живее в селцето. Скинари не е от най-полулярните места за посещение по суша, но според мен си заслужава да се посети.
Лодките и яхтите на път за и от Навагио и Сините пещери често акустират тук, за да могат клиентите им да поплуват в чистите води и да се полюбуват на величественото, скалисто крайбрежие.
Атракции на Скинари
Пътувайки към Скинари по един от змиевидните пътища на острова с кола, ще стигнете до безплатен паркинг. Още със спирането двете мелници и изумителните гледки наоколо ще ви направят впечатление. Ако сте гладни, в близост има две таверни.
От обществения паркинг започват стъпала надолу, на които често-често ще спирате и, подпряни на парапета, ще съзерцавате замечтано красивите гледки, разкриващи се във всички посоки.
Стъпалата ще ви отведат до платформа за скокове във вода. Тя се извисява на внушителна височина над водата, а за по-благоразумните като мен, да не използвам думата страхливи, има стълбички, които неусетно ще ви потопят във водата. Ще можете да поплувате, но имайте предвид, че водата тук е доста дълбока. Няколко тераси за слънчеви бани, обезопасени с парапет и оборудвани със сини шезлонги, са разположени в близост до местата за къпане.
Някъде прочетох, че вече има такса за това място, но когато ние го посетихме, нямаше. Ще се радвам това да не е вярно, защото подобни практики, правят местата да изглеждат прекалено комерсиални. А това отблъсква туристите и мястото губи част от своето очарование.
Ако продължите по-надолу по пътя след мелниците, ще можете да стигнете и до фара на Скинари. Тук е мястото да отбележа нещо важно: за да бъде прекарването ви на острова необикновено и за да бъдете независими, трябва да разполагате с автомобил.
Можете да вземете и кола под наем, особено ако сте уцелили изгоден полет до Закинтос. Друга алтернатива е открито бъги под наем. С него изживяването е още по-осезаемо и вълнуващо. Ако се ограничите само с престой в и около хотела, ще бъде жалко. Ще изгубите възможността да се потопите в уникалното разнообразие от места за посещение, които островът така щедро предлага. И, да, ще сте били на острова, но ще сте го усетили само от едната му страна. Повярвайте, той има какво да покаже за всеки вкус и за всяка възраст.
Спокойна вечер
След като компанията ни се е насладила на фантастичните гледки на Скинари, а по-смелите са скочили от платформата, се прибираме освежени в къщетата. Смрачава се. Пържолите цвърчат на скарата, апетитният им мирис се носи из въздуха, а ние сядаме на масата под асмата за поредното каре на белот.
Лятна феерия: декоративни, „засмяни“ топки-лампички, усукани около желязна ограда; малка, тясна, селска уличка; белосана къща с дръзко боядисана синя врата; развеселен пушек от барбекю, танцуващ към звездното небе; тишината на нощта, нарушавана единствено от звънкия смях на победителите в играта на карти; разстлано безвремие, безгрижие…
Безвремие на Закинтос
Последвалите дни бележат разгръщането на една невероятна и интензивна ваканция! Каране на сърф на широкия плаж на Аликес (оказа се най-подходящ за този воден спорт), всекидневна вечерна игра на карти под асмата, зарчета на табла, подрънкващи по всяко време и на всевъзможни места.
Табла се играе на закуска, на обяд и на вечеря. На плажа, на двора, във всевъзможни комбинации, а турнирите са подправени с хумористични подмятания и пиперливи шеги между отделните членове на нашата компания.
Ежедневните вечерни турнири по белот са женската част срещу мъжката. И за ужас на мъжете, но за безкрайно удоволствие за мен и заливащата се от смях Поли, нашата хегемония в резултата се повтаряше всяка вечер.
Най-южната точка на острова – Геракас бийч
Няма как да сновем насам-натам из Закинтос без неминуемо да стане въпрос за костенурките карета-карета. Застрашен вид, един от символите на острова.
Геракас (Γέρακας / Gerakas) се намира на най-южната точка на острова и е още едно любимо място за гнездене на костенурките.
Плаж Геракас
Плажът е дълъг, широк и с изключително девствена и живописна природа. Дъговидната брегова ивица завършва с красив, скален нос, обагрен в бели и златни контрастни слоеве.
Геракас бийч е любимо място на костенурките карета-карета, което автоматично означава, че е покрит с фин пясък. До него е изграден и Музей на костенурката. На входа до самия плаж е изнесена черна дъска, на която всекидневно се актуализират данни за различните плажове с точен брой на всички гнезда, а в съседна колонка – броя на новоизлюпените малки костенурчета.
На този плаж няма таверни и кафенета. Джетовете и моторните лодки са абсолютно забранени. Част от плажа е оградена с въже и недостъпна, с оглед опазването на популацията на изчезващите влечуги. И нещо важно, което е хубаво да се знае, е, че ако сте с домашен любимец, било то и дребничко йорки (както беше в нашия случай), нямате шанс да бъдете допуснати до плажа. Правилата са строги, защото целта е да се запази популацията на костенурчетата. Така че на Геракас – без домашен любимец.
Разходка с лодка
Кулминацията на почивката ни на острова е денят, в който наехме голяма лодка с капитан. Един ден нашият син се върна развълнуван от риболова на пристанището Агиос Николаос. Запознал се с рибар от нашето село. Разприказвали се и рибарят казал на Кико (сина ни), че организира разходка с негова лодка около острова.
Цената за разходка за десет човека, с капитан на борда, е повече от приемлива. Обаждаме се на Панагиотис, или накратко Такис, и се разбираме за следващия ден.
Ако трябва да направя сравнение кое е по-добро: наем на малка лодка за един ден, която сами да управлявате, или по-голяма с местен капитан на борда, бих препоръчала втория вариант. Изхождам от опита, който имаме.
Разбира се, всичко зависи от броя на хората, моментната ценова оферта и желанието на мъжете да усетят рева на двигателя. Но определено пътуването с Такис си имаше своите вълшебни моменти.
Тайната на Сините пещери
Мушна се в едно тясно отверстие в скалата и, маневрирайки умело между острите ръбове, ни вкара в недрата на една от Сините пещери. На фона на приглушената светлина в пещерата ни показа как една чисто бяла пръчка става фосфоресциращо синя, като я потопиш във водата.
Същото се случи и с нашите тела, когато скочихме във водата, а ехото ни караше да се чувстваме някак нереално. Всъщност трептящият цвят на тюркоазената вода се дължи на пречупването на слънчевите лъчи, които, отразявайки се под определен ъгъл в светлите скали, илюзорно я оцветяват. За тази „магия“ роля играе и светлият цвят на скалите.
Има ли тюлени на Закинтос
След пещерите продължихме с лодката по посока към Навагио. Тихичко минахме покрай един блажено излегнал се на скалите морски тюлен монах. Без да го обезпокоим, успяхме да го заснемем отдалече. За съжаление този животински вид е на изчезване и е включен в Червената книга.
Ако ви е любопитно защо е кръстен „монах“, ще трябва да споменем изследователят Херман. Херман си спомня описанието на Плиний Стари, който пише, че налягалите тюлени удивително напомнят молещи се монаси. Така името е прието и се утвърждава.
Скок от скалите в морето
Не след дълго Такис спря лодката под отвесни, тебеширени скали. Посочвайки едно определено място на внушителната скална стена пред нас, ни обясни, че които от нас искат да скочат от високо, могат да се покатерят и да го направят именно оттам. Поглеждам нагоре. Мястото е на впечатляващата височина от около 5 метра.
Питам го дали е сигурен, че мястото е безопасно. Той кима утвърдително и казва, че по физическо възпитание водят там децата да скачат, защото е безопасно и няма подводни скали. Част от групата ни следва указанията на Такис и изживява необикновената тръпка, съпътстваща скок от високо.
Луксозно настаняване
За Навагио съм ви разказвала вече, затова ако нямате нищо против, ще обърнем лодката и ще се отправим отново към пристанището Агиос Николаос. По обратния път Такис ни показва една вила, горе на високото, кацнала на върха на хълма. Една нощувка там струвала 1000 евро и много често платежоспособни младоженци преспивали там, за да отпразнуват романтичното събитие. Романтично местенце, ако току-що си се оженил, си мисля аз.
Къпане в залива „за десерт“
Въпреки че четирите часа, които сме се уговорили, вече са изтекли, Такис иска да ни покаже още едно местенце. Малкото заливче е окъпано от скосените вече слънчеви лъчи и прозрачната вода ни смига заговорнически, подканяйки ни да скочим.
Бухваме един след друг във водата и бавно плуваме, докато се наслаждаваме на слънцето, бавно скриващо се зад хълма. А меката вода нежно гали кожата ни.
Студено лате и панорама на хълма Бохали
Винаги съм обичала да чета за пътешествия. В един пътепис толкова хубаво беше описана една разходка до хълма Бохали (Μπόχαλη / Bochali), че на мига ми се прииска някой ден да се кача там. В близост до столицата Закинтос се намира хълма Страни, където е издигнат паметник на гръцкия поет Дионисиос Соломос.
В близост до Страни се намира хълмът Бохали, който ще е обект на нашата разходка. На върха на хълма са и останките от венециански замък. Руините от крепостта не са особено запазени. Но точно тук, на високото, е била разположена столицата по време на венецианското управление на острова.
За да влезеш в парка, се заплаща такса. Останките от помещенията на крепостта са сред парк, потънал в зеленина. Разходката из него е наистина отморяваща.
Пътешествията са едно от най-големите вълшебства на този свят.
Цялата обстановка наоколо е много приятна. Махалите са изпъстрени с прекрасни, добре поддържани къщи, построени сред пищната зеленина на гори и снабдени с уникални тераси и градини. Мястото предлага смайващи гледки към столицата и пристанището, в която ежедневно се потапят сетивата на живущите там. Макар и за малко успяхме и ние да се насладим на тази атмосфера, докато отпивахме ледено студеното лате в едно от заведенията, от чиято тераса се разкрива гледка към целия град.
До нови срещи, Закинтос
Някак неусетно настъпи последният ден от нашия престой тук. Облаци като дим препускат над селцето Волимес, унесени в палава гонитба над покривите. Не ми се тръгва. Не ми се разделя с Волимес.
Някак безусловно се влюбихме в това планинско селце, като майка в рожбата си. Тесните улички, водещи до някоя изоставена къща. Ярката, любопитна бугенвилия, която стреснато наднича от някой двор, за да огледа захласнатия турист, пристъпващ по тихите улички, стиснал здраво камерата в ръката си. Насядалите местни на раздумка, току на самата улица пред къщите си.
Тук сякаш времето е спряло. Изоставени къщи, някога щастливо съградени, сега са килнато разпадащи се. И само избуялата зеленина на мястото на някогашните прозорци ги гали с ласките си.
