Never again или защо предпочитам да съм екскурзовод в Гърция

Автобус за туристически атракции

Беше септември и беше национален празник. И както подобава – всички се бяха „юрнали“ да напуснат България. Аз трябваше да водя поредната си група туристи в Гърция.

Оказа се, че заради стачки в Гърция екскурзията е анулирана и набързо ме преквалифицираха като екскурзовод за Хърватия. Добрата новина е, че щях да съм помощник – т.е. в рейса ще има основен екскурзовод и аз ще се уча от него и ще помагам.

Приех и се надявах на… малко късмет и готини туристи 🙂

Два дена преди отпътуването ме информираха, че екскурзоводът, от който трябваше да се уча в рейса, всъщност няма да ми помага много, тъй като той ще е в друг автобус, а аз ще ръководя моя автобус.

За да се състои екскурзията и за да не разочаровам туристите, все пак се съгласих. Получих кратки напътствия от моя колега: „Спокойно, аз съм опитен и знам всичко. Ти само ме следвай и повтаряй. Аз ще ти помагам и всичко ще мине гладко.“

Вярвах, че вече достатъчно неща са се объркали и е време да ми потръгне 🙂

Оказа се, че моите шофьори, които също така са се подготвили за гръцката дестинация, никога не са ходили в Хърватия, но като едни добри професионалисти решихме, че все пак ще се оправим.

Тръгнахме с Бога напред и с „дупето“ назад 🙂 Колегата-екскурзовод пое големия автобус, а аз – малкия. Планът беше прост – да го следвам и да копирам от него.

Оказа се, че малкият автобус е доста по-маневрен и бърз и, че всъщност водя с около 1 час другия. Така аз се оказах водещият 🙂

Първата дестинация бе Загреб, където, разбира се, никога не бях стъпвал 🙂 Шефът държи никога да не казвам на туристите, че не съм бил някъде, за да не изляза неподготвен, макар че аз съм този, който „спасява“ екскурзията (разбира се, с помощта на шофьорите и всички добри хора и сили, които ми помагат по пътя).

Звънкам на другия екскурзовод за някой друг последен съвет и той ми казва: „като спре автобуса – тръгваш наляво“. Аз попитах, а ако спре наобратно? „Еми тогава – надясно“ Да, но няма как да разбера, кое е правилното спиране, предвид, че и шофьорите никога не са били там.

Наближаваме центъра и установявам, че в момента има ремонт и движението е регулирано от временни знаци – т.е. трябва да се оправям, както намеря за добре и никой не може да помогне 🙂

Давам последни инструкции на туристите: „Имаме 2 часа за разходка в града и рейсът ще ви очаква на същото място, където ви оставям, т.е. в 21 ч. отпътуваме за хотела. Който иска тръгва с мен на пешеходна обиколка, който иска – свободна програма“.

Излизаме от автобуса, още не сме минали 100 метра и започва пороен дъжд.

„Мечтата“ на екскурзовода е „да му върви по вода“ 🙂

Заставаме под един навес и се опитваме да вземем решение дали да правим обиколка на града в този дъжд или да се прибираме направо в хотела, тъй като сме уморени след повече от 12 часа пътуване и мокри до кости.

Докато се събираме под навеса на един ресторант, от ресторанта решиха да съберат тентата-навес и съответно да останем под ударите на проливния дъжд. Звъннах на шефа да го питам дали можем да пропуснем обиколката на центъра, тъй като не е разумно. Той ми отговори да се подпишат всички на лист, че са съгласни и чак тогава можем да вземем това решение.

Както можете да си представите, докато вали порой, не е най-удачното време и място да събирам подписи 🙂 Питах туристите дали са съгласни да се спасяваме към рейса и всички се съгласиха (за мое щастие).

Тръгнахме към автобуса и реших да се обадя на шофьорите дали са на същото място или са преместили автобуса. Оказа се, че телефонният номер, който са ми дали на шофьора, е грешен, т.е. не мога да се свържа с него.

Отчетох като своя грешка, че не съм се усъмнил по-рано, но… това е. Другият шофьор не си вдигаше телефона… Добрата новина е, че не се бяхме отдалечили много и скоро видях автобуса, а когато го приближих, установих доволен, че и шофьорите са там 🙂

Качихме се и надухме климатика на рейса, за да се постоплим. Надявах се, че всичко е приключило и започнах да броя туристите.

Оказа се, че двама липсват. Наистина не бяха минали два часа, съответно туристите са в правото си да липсват. Разбрах кои са и опитах да им се обадя. Едната жена си беше оставила телефона в рейса, а другата не си беше включила роуминга.

Установих, че и никой от туристите не знае на къде са тръгнали или пък няма някакъв контакт с тях. Ситуацията е следната: 48 гладни и мокри туристи и двама липсващи 🙂 като за първи ден – отлично 🙂

Реших, че е редно да отпътуваме за хотела, за да се погрижим за 48-те туристи, а по-късно ще търся останалите. Имах точно 1 час да намеря хотела, да настаня туристите и да се върна обратно в центъра.

Успяхме да стигнем в хотела. Щом влязох, помолих за такси по посока центъра, като шофьорът да говори английски и за възможно най-бързо и лесно настаняване на туристите. От хотела бяха безупречни.

Върнах се с таксито в центърa точно навреме и започнах да издирвам липсващите туристи, тъй като те не бяха на сборното място в уречения час. След като не успях да ги намеря, те дойдоха точно 1 час по-късно на сборното място. Оказа се, че са рускини и не разбрали, когато съм обяснил, че в Хърватия е 1 час назад и затова били още по българското време. Имената на рускините звучат правилно и на български, така че нямаше как да разбера, че в рейса имам чужденки. И разбира се – не бях предупреден от офиса.

Към 24:00 в хотела намерих подробна пътна карта на Хърватия и се успокоих, пожелавайки си, че каръкът трябва да е останал в миналото. Нощта премина кротко. Бяхме се разбрали с колегата екскурзовод да тръгнем на следващия ден в 8 ч. тъй като на следващия ден трябваше да се движим пакет, защото имаме обща резервация за Плитвичките езера.

На сутринта последва нова изненада – колегата, като видял, че късно са се настанили в хотела, е реорганизирал програмата на своя автобус и е казал, че ще отпътуват в 9 ч. След като това не беше съгласувано с мен, се оказа, че моите туристи са станали по-рано, бързали са и трябваше да чакат 1 час преди да тръгнат.

Преживяхме и това. Стигнахме на Плитвичките езера и всичко бе по план. Това е много голям резерват, на голяма площ, с хиляди туристи всеки ден. Има множество пътеки, езера, водопади, та дори и ферибот-корабче. По някое време установих, че 1 турист се е загубил. Представете си как се търси турист на място, където не си бил, той също не е бил, навсякъде има вода, мостове, и гъмжи от хора.

Признавам си, че извадих голям късмет и успях за около 30 мин. да го намеря 🙂

Продължихме доволно напред към следващата атракция. Независимо от всички препятствия, вече се чувствах като супер герой, защото справянето с всички неподозирани каръщини ме увери, че едва ли не – с всичко мога да се справя.

Следващото градче беше малко и забравено от Бога. Пристигнахме заедно и двата автобуса. Туристите бяха гладни и им дадохме време за обяд. Аз хукнах из градчето, за да се ориентирам за забележителностите, които се очаква да успея да покажа авторитетно след около половин час 🙂

Почти тичайки, питам една жена на английски дали знае къде е еди коя си статуя, а тя жената ми отговори: „М, чи вие не сте ли екскурзоводът на другия автобус???“ Така установих, че явно не е била гладна и е решила и тя да се разходи 🙂 Бях убеден, че ще се разчуе, но вече нямаше какво да направя 🙂

В следващия град започнах да се ориентирам, питайки местните. На туристите казвах, че отивам да обменя пари, а всъщност в change бюрото питах за точния път до следващата забележителност.

Понякога при паркирането на автобуса, докато плащах паркинга, питах за посоката, в която трябва да тръгнем.

След като вече екскурзията влезе в някакви нормални рамки и не ставаше въпрос за оцеляване, започнах да трупам опит и за самите забележителности. Най-забавно беше при една голяма катедрала. След като платихме за местен екскурзовод, който да разкаже на туристите за музея, аз използвах времето да разгледам околните улички, за да мога да поведа туристите след храма.

След като се ориентирах, реших, че е време да вляза и в музея. Нямаше да ме пуснат без вход. Тъй като отвън чакаха други групи, а моите туристи се бавеха, предложих на уредниците на музея да вляза да си събера хората. Планът проработи! 🙂 Издирих си туристите и ги подканих да побързат. Исках да се кача и на кулата на катедралата, за да се убедя, че съм си представил правилно къде точно сме и да мога да видя града отвисоко. Казах на туристите, че ще изтичам да проверя дали няма някой замотал се. Туристите ми отговориха, че те били последните. Отвърнах им, че е мой дълг да проверя, защото вече имахме случай на загубен турист. И планът ми отново проработи 🙂

Това, което мина по план, не го разказвам, защото не е толкова „интересно“ и трагикомично 🙂

Когато пристигнахме в хотела, на свобода пасяха зайчета.

Когато обаче от хотела установиха колко много храна изчезва на закуска, прецениха, че е най-разумно да затворят на сигурно зайчетата, докато мине българската група. Срам голям 🙂

На една от забележителностите пак нашият рейс беше пристигнал първи, а наоколо нямаше никой. Нямаше как да се уверя, че тръгваме в правилната посока и само Бог ми помогна в този момент. Оказа се, че съм уцелил 🙂

Това бяха приключенията по време на екскурзията, която поех, за да спася чужд авторитет и да не пропадне пътуването. Мисля, че си взех поуката – Neveragain. Ако ще ходя някъде, където не съм бил – поне ще казвам на туристите си, защото така е честно 🙂

За автора

Дългогодишен изследовател на Гърция, екскурзовод, учител по гръцки и преводач. Магистър по „Културен туризъм”, историк – балканист, изучавал гръцки език и култура в 3 гръцки университета в: Солун, Йоаннина и Атина.