Попитахме един българо-грък за това какво не знаем българите за гърците. Ето какво отговори Валериос Николаос Абаджоглу – чиято майка е българка, а баща му е грък. Валери е роден в Солун през 1988 г. Завършва средното си образование в Солун, а висшето – в НСА (физиотерапия). Живял е както в България, така и в Гърция. Понастоящем живее в Солун.
Валери
Майчините езици на Валери са гръцки и български, но владее свободно и английски. Неговите интереси са в сферата на баскетбола, световните новини, Customer Care и IT.
Да започнем с полезната информация: псувнята „малака“ звучи много обидно от непознат. Това е важно, за да внимаваме да не си намерим белята на гръцка почва. С други думи – това, че гърците се наричат един-друг „малака“, нещо като нашето „брат“, не означава, че и ние можем да ги наричаме така. Псувнята е обидна и има изключително много значения, но основното й е онанист.
Всеобщото заблуждение, че гърците са мързеливи, е мит. Ако бяха мързеливи, то държавата им нямаше да бъде толкова подредена и функционираща. Ако те са мързеливи и тяхната държава е по-развита от нашата, то следва, че ние изобщо не работим 🙂
Училищата в Гърция са по-зле от гледна точка на заинтересованост на учителите, чистотата на сградите и качество на образованието. Гръцките училища превъзхождат от гледна точка на материална база, включително нови зали, книги и възможности за участие в различни проекти.
Стандартът в Гърция остава по-восок, независимо, че кризата здраво ги удари.
Безработицата в Гърция е много голяма, особено извън Атина. Трудно се намира добре платена квалифицирана работа.
Интересни факти за Солун:
До 80-те години местните са се къпали по крайбрежието на Бялата кула (булевард Никис). Следователно водата е била незамърсена.
Морето точно до пристанището достига дълбочина 40 м. На дадени места солунчани са хвърляли всякакви неща (като вилици, например) с цел да държат пиратите настрана. От насъбраните изхвърлени предмети, нивото на места, особено пред кафетата, е плитко, но е опасно за стъпване.
Бялата кула се е наричала Червената кула или Кулата на кръвта, понеже е била затвор. Малките прозорци, които се виждат и днес, са били необходими отвори, през които е изтичала кръвта на промушкваните със саби затворници. За да бъде забравено името на кулата, е прекръстена и пребоядисана. Интересното е, че Бялата кула, макар днес да е символът на Солун, е реплика на една от североизточните кули на града.
Благодарим ти, Валери!
