Как българската и гръцката история се преплитат на Корфу?

Сега ще ви разкажа нещо с историческа насоченост. Вярвам, че дори за тези от вас, които не са големи почитатели на истроята, ще бъде интересно да научат за българската следа на Корфу и как се проявява тя…

Семейство на име Булгари с родословно дърво от 15-ти век е пряко свързано с опазването на мощите на Свети Спиридон, покровителя на о. Корфу. Именно тези мощи са извършили чудеса през вековете, затова и днес жителите и гостите на острова отдават своята почит към светеца, чиято кулминация е на Великден.

Прекрасният венециански облик на Корфу

Ще започна статията с кратка препратка към остров Корфу (Керкира), който се превръща в пресечна точка за последващия разказ. Нека първо да обърнем внимание на няколко интересни факта, които са валидни и днес:

  • Най-големият християнски празник в Гърция е Великден;
  • Най-голямото честване на Великден е на остров Корфу;
  • Най-големият площад (Спианада) на Балканите е на остров Корфу и именно на него, по време на Великденското тържество, се изнасят мощите на покровителя на града Свети Спиридон;
  • Най-често срещаното мъжко име на Корфу е Спиридон (Спирос).

Свети Спиридон, снимката е взета от тук

Кой е Свети Спиридон?

Св. Спиридон се ражда в края на 3-ти век в село Аския на о. Кипър. През 4-ти век прави редица чудеса и е избран за епископ на Тримитунт. Умира някъде в средата на 4-ти век.

В средата на 7-ми век мощите на светеца са извадени и тържествено пренесени в Константинопол. След превземането на Константинопол от османците (1453 г.) мощите са пренесени на о. Керкира (Корфу), където се намират и в наши дни.

Свети Спиридон е покровител на остров Корфу, но и на няколко групи занаятчии: грънчари, тухлари, бакърджии и обущари. Свети Спиридон продължава да върши чудеса и днес, чрез своите нетленни мощи.

Защо днес Великден се празнува по този начин на остров Корфу?

Един от най-специфичните обичаи по време на честването на Великден е хвърлянето на големи делви, пълни с вода, от балконите на сградите. Смята се, че колкото по-голяма е делвата – толкова по-добре. Науката и до днес още не е изяснила произхода на този обичай. Някои твърдят, че поради венецианското влияние, където на Нова година се изхвърлят ненужни вещи и мебели, жителите на Корфу са „прихванали” този обичай.

Впечатляващото и зрелищно празнуване на Великден. Снимката е взета от тук

Моето обяснение се крие в чудесата, които мощите на Свети Спиридон са направили. В началото на 17-ти век на Корфу е имало голяма суша. Населението на Корфу е било измъчвано от глад, вследствие на сушата. Жителите се видели в безизходица и се молили на светеца да ги избави. Станало чудо! Точно на Велика събота (т.е. деня преди Великден) се появили 3 венециански кораба, натоварени с жито. Те спасили Корфу от глад. А днес точно на този ден (Велика събота) е шествието с мощите на светеца-покровител.

Шествие на мощите на Св. Спиридон. Снимката е взета от тук

А колкото до глинените делви – ами нали Свети Спиридон, покровителят на града,  е покровител и на грънчарите. Ето защо именно чрез техните изделия се отдава подобаваща почит към светеца. Друга причина, защо се хвърлят именно делви е, че вероятно житото, което е донесено с корабите, е било съхранявано в глинени съдове.

И ако днес се смята, че делвите, които се хвърлят от прозорците, са пълни с вода, за да е по-шумно, бих казал, че обяснението е свързано с водата, която е сложила край на сушата.

Хвърляне на съдове от прозорци и балкони. Снимка, взета от тук

Днес, настъпването на Великден, се отбелязва с голяма заря, точно в полунощ на Велика събота срещу Великден. Нейното обяснение отново се крие в чудесата на светеца. Остров Корфу е претърпял 2 чумни епидемии. Първата е през 1629-30 г., а втората е през 1673 г. По време на първата епидемия, когато положението в града станало много тежко, жителите се примолили на светеца-покровител, който като по чудо спрял чумата на Лазаровден 1630 г. Когато секнала чумата, над църквата на Св. Спиридон се е появила светлина, която в продължение на три нощи „гонила” болестта и покровителствала местните. Вероятно именно тази светлина се опитва да пресъздаде и зарята, която днес ознаменува Великден.

Великденска заря, Корфу. Снимата е взета от тук

За да изразят своята благодарност към светеца, венецианците учредили да има шествие с мощите на Св. Спиридон именно в събота преди Великден, като за пръв път било празнувано през същата 1630 г. Ето защо и днес в Гърция празненствата започват от Лазаровден, а кулминацията с мощите е на Велика събота.

По време на втората чума през 1673 г. отново положението било много тежко, отново се примолили на светеца, и отново се появила светлината над църквата, която като с кандило изгонила болестта.

Църквата на Свети Спиридон. Снимка, взета от тук

Каква е връзката с България?

Оказва се, че покровител на мощите на най-големия светец на острова е фамилията Вулгари (в превод „Българи“). Как се случва това?

След като Константинопол е завладян от османците през 1453 г., гръцкият свещеник Георгиос Калохеретис успява да измъкне мощите на Св. Спиридон и ги занася на Корфу. Остров Корфу от 1386 г. е под венецианска власт. Всъщност, както ще се окаже по-късно, това е единственият остров, който така и не попада в ръцете на османците. Преценявайки, че Корфу е най-сигурното място за мощите на светеца, Георгиос Калохеретис ги носи там.

Търсейки сигурност, същото прави и първият представител на фамилия Вулгари – Стамат Български, който вероятно към 1462 г. пристига на Корфу. Според някои историци Стамат има царска кръв.

 Гербът на фамилия Вулгари / Булгари. Снимката е взета от тук

*Разликата в четенето Булгари / Вулгари се дължи на това, че в старогръцкия „β“ се чете „бета“, а в новогръцки – „вита“

Как мощите попападат във фамилия Вулгари?

Стамат се жени за дъщерята на Георгиос Калохеретис – Асимина Калохерети. При склчването на този брак, Стамат получава като зестра правото да бъде пазител на мощите на Св. Спиридон. Вероятно и двете семейства, са достатъчно знатни, почитани и богати, за да бъде сключен този брак. Така през 1521 г. мощите попадат под покровителството на фамилия Вулгари и остават под нейно попечителство до 1925 г. (т.е. над 400 г.).

Замислете се колко важна и знатна трябва да е една фамилия, че да има собствен герб, родословно дърво и други аристократи да искат да се сродят с нея?

Аз няма да твърдя дали тази фамилия е от български произход. Ще ви представя някои от фактите, а вие преценете сами:

Гербът на фамилия Вулгари. Снимката е взета от тук

  • Животното на герба е лъв, който е стъпил на полумесец;
  • Цветът е много подобен на зеленото в българското знаме;
  • В превод фамилията означава „Българи”;
  • Фамилията е толкова знатна, че за нея има написана книга на гръцки език, а съдържанието й е свързано с българската история.

По повод на представянето на книгата, Българската Патриаршия е написала статия

Книгата първо е издадена на гръцки език, а в последствие и на български. Представянето й в България се случва в Аулата на Софийския Университет, в присъствието на дипломати, духовници и учени от Гърция и България. Присъства и наследник на фамилията Вулгари. Питам се дали тази чест да присъства и да раздава автографи е просто така, или е защото се чувства българин? Дали би имало толкова официално и лично представяне на същата книга в друга държава?

Гръцкият автор на книгата е описал части от историята на България:

  • Поява и заселване на областта Тракия от Българите;
  • Тервел, Крум, Борис, Калоян;
  • Завземане на област Тракия от османските турци. Превземнането на Одрин и експанзията на турците на запад, битката при Косово поле, окончателното завземане на България;
  • Керкира (Корфу). Развитие на фамилията Вулгари (Българи). Мощите на Свети Спиридон. Родословно дърво.

Книгата на български език. Снимката е взета от тук

*Може да свалите от тук предговор и съдържание на оригиналната книга на гръцки език

Друга интересна подробност е, че за написването на книгата са използвани фамилните записки на Вулгари.

Както споменах, представителите на фамилията са изключително почитани граждани и съставят едни от най-видните аристократи на остров Корфу, та дори и на възрожденците на Гърция. Родът Вулгари е вписан в книгата на знатните фамилии на Корфу, а през 1698 г. дори е удостоено завинаги с графска титла.

Нека се върнем обратно към историята на основателя на фамилията на Корфу – Стамат.

След като през 1521 г. Стамат става покровител на мощите на Св. Спиридон, през 1527 г.  започва да строи първата църква на светеца и през 1531 година тя е готова. С тържествено литийно шествие мощите са пренесени в новата църква, която не е била голяма.

Започват да се събират пари за още по-голяма църква и това продължава над 40 години. През 1577 г. след като са събрани достатъчно средства, старата църква е разрушена и започва строителството на нова, доста по-внушителна, която е завършена през 1596-а и от тогава до днес мощите на Св. Спиридон се съхраняват в нея.

Фамилия Вулгари има къща, която е запазена и до днес, точно до църквата на Свети Спиридон.

От това семейство са произлезли свещеници, лекари, учители, учени, военни – все аристокрация.

Каква значимост има родът Вулгари за Българската история?

Един от представителите на фамилията е Евгениос Вулгарис (1716 -1806). Той е духовник, преводач, учител, поет, философ, академик. Най-общо казано – Евгениос Вулгарис е един от най-значителните просвещенци през Възраждането. Получил образованието си в Италия, става учител. Когато научава, че през 1749 г. е основана Светогорската академия, заминава за Атон. В периода 1753 – 1759 г. е нейн ректор.

Ако искате да научите една моя хипотеза, която не е доказана от науката прочетете още:

Според мен именно Евгениос Вулгарис донася книги и записки, които помагат на Паисий Хилендарски да напише „История Славянобългарска“, която е написана в периода 1760 – 1762 г. Делото на Паисий е уникално от гледна точка на това, че той събира на едно място историята на българския народ. До този момент е имало книги, които са издадени, но те касаели или християнското населеление, или славяните, или даден град. Факт е, че по това време разделението е било на верска основа, а не на етническа. Именно Паисий започва да говори за български народ като отделен от другиге. И все пак, една от книгите, които е използвал, е „История на Керкира” от Андреа Мармора, издадена през 1672 г. Въпросната история на Керкира пък е използвала записките на рода Вулгари. Т.е. много е вероятно фамилните записки на Вулгари да са помогнали за написването на „История Славянобългарска“, още повече, че периода на пребиваване на Атон на Евгениос Вулгарис и Паисий съвпадат или поне са в правилната последователност, за да може с делата си Евгениос да повлияе на Паисий.

В заключение бих искал да изтъкна, че аристократична фамилия, която се нарича Вулгари (Българи) е пазила мощите на най-почитания светец-покровител на единствения гръцки остров, който не е попаднал в ръцете на османците. До голяма част причината Керкира (Корфу) да не падне под османска власт, е защото по онова време всички християни са се обединили и са се борили срещу общия враг с друга вяра. Именно затова и гербът на фамилията изобразява лъв, стъпил върху полумесец. А историята на Корфу помни как именно Св. Спиридон е спасявал многократно острова и гражданите му като е извършвал редица чудеса. А в тези чудеса пък се корени традицията на празнуване на Великден в днешни времена в Корфу.

Помня, че когато посетих Корфу през 2008 година, бях толкова впечатлен, че когато ме питаха колко е голям Корфу, отговорих: „Необятен е, колкото България“. Години наред си мислех, че съм бил много глупав да сравня един остров с България… Сега обаче разбрах, че историята на един остров може да бъде и като на България… дори може да повлияе историята на България и обратното…

 

Автор: Георги Грънчаров
Редактор: Елена Пройчева
Facebook group: Съвети за пътувания в Гърция
Facebook Page: Guidegr
Instagram: guide_gr
Публикувано в Любопитно. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *