Благодарни сме на съдбата, която за пореден път ни заведе на остров Крит. И то в компанията на забавни и енергични хора! През техните очи видяхме отново скалистата пътека до хижа Калерги; преминахме ждрелото на Самария, подтичвайки, за да не изтървем кораба за Палеохора, защото в края на ждрелото друг начин да се измъкнем от там няма; преминахме с тях покрай бели плажове с тюркоазена вода с бодра крачка и раници на гърба, докато хората се къпеха голи в заливчетата; снимахме се сред пясъчните лилии на фона на розови пясъци; опитвахме се да вникнем в неразгаданите мистерии на минойската цивилизация.
А вечер, в сладки приказки край трапезата, изпращахме слънцето, което ни подари незабравими залези. Щастие!!! И без да искаме пак се питаме „Дали ще дойда пак тук някой ден?“ и мисля, че вече знаем отговора.
От Крит до Китира
Любопитството е като вятъра, непостоянно е и вее в различни посоки. Преди да си тръгнем от Крит, решихме да „отскочим“ до остров Китира, до който има ферибот няколко пъти в седмицата от критския пристанищен град Кисамос (Кастели).
Град Кисамос
Самият град Кисамос, шумен и оживен, се намира на много интересно място – начало е на международния туристически маршрут Е4, а от пристанището му тръгват ежедневно кораби до полуостров Грамвуса и екзотичния плаж Балос. Все пак, не може да се мери по красота със съседния град Ханя.
Остров Китира
Пътуването до Китира е около 4 часа. Китира и малкото островче по средата между Крит и Китира, Антикитира, са от групата на Йонийските острови. Това е така, защото западните им брегове се мият от Йонийско море. А източните – от Егейско. Тук двете морета се срещат. Факт, правещ мястото на Китира стратегическо. За Китира чухме за първи път преди около 10 години, като бяхме на Пелопонес и зърнахме острова от другата страна.
Тогава дори не сме мечтали, че един ден ще сме на Китира и ще гледаме отсрещните брегове и планини на близкия Пелопонес. Китира, или още както е известен с венецианското име Цириго, е островът на богинята на любовта, Афродита.
История и география
Планински остров, насечен от много долини, които завършват в морето и образуват очарователни диви плажове. Площта му е около 280 кв. км. Води се, че е с богата растителност, но ние, като едни българи, свикнали да се радваме на зелени полета и гъсти гори, само учудено повдигаме вежди на това твърдение. Има достатъчно вода, най-вече от подземни източници. През зимата е брулен от силни ветрове. Много народи са стъпвали на този остров: венецианци, критяни, гърци от Пелопонес, англичани, които са оставили своите следи в археологическото и културно наследство на острова.
„Маханизмът на Китира“
През 1900 г. край остров Антикитира ловци на сюнгери случайно откриват потънал античен кораб. Сред множеството вълнуващи находки има и предмет с размер на голяма книга. Първоначално учените не му обръщат голямо внимание. По-късно обаче, чрез най-съвременни методи, е установено, че това е сложен механизъм, наподобяващ часовников, състоящ се от повече от 80 метални детайла. Устройството вероятно е астрономическа изчислителна машина с огромна сложност. Използвана е да предсказва позицията на слънцето, земята и планетите във всеки един момент.
Днес вече имаме представа за предназначението на машината, но не и кой я е създал. Тя е поне толкова стара, колкото корабокрушението, в останките на което е намерена. То е датирано между 60 и 70 г. пр. н. е., но има данни, които сочат, че устройството може да е създадено около 200 г. пр. н. е. Много учени считат находката от Антикитира за най-стария компютър, открит до сега.
Първи впечатления
Пристигнахме в Диакофти, пристанището на Китира, по обяд. Малко, заспало селце, дремещо край един изумителен плаж с най-зелено-синята вода, която сме виждали.
Даже и тук да остане човек да си почива за няколко дни, ще се зареди с енергия за месеци напред. Никой не бърза за никъде, почти няма коли и шум, а няколко сервитьори разнасят чиниите по наредените в пясъка поовехтели маси под кипарисите. Чак ни досмеша, като си спомнихме как правехме планове да отидем до едно от бюрата за наем на автомобили на пристанището и да наемем кола, с която да обикаляме острова. От малкото магазинче „всичкопродавница“, както го наричат гърците, се осведомихме, че може би има шанс да наемем кола в столицата. Любезната продавачка ни даде телефона на едно такси, което дойде почти веднага (след около два часа) и ни закара до столицата.
Едрият и приказлив шофьор, след като разбра, че сме от България, веднага ни уведоми, че е комунист. Искаше да ни каже нещо мило и ни съобщи, че неговият съименник Теодор Брежнев е бил най-големият политик в Европа. Закара ни до офиса на една от двете големи фирми за наем на автомобили. Почти веднага (пак след около два часа) самият собственик, кириос Панайотис ни показа каква кола може да ползваме за нашите обиколки. Не беше първа младост, на около 15 години, но в „идеално“ състояние, както той отбеляза. Беше забравил ключовете за останалите коли, по някаква случайност имаше ключове само за тази.
След кратък пазарлък и без много формалности, я получихме. Освен за обиколките, колата ни трябваше и за склад, в който да си оставяме багажа. Смятахме да нощуваме на различни места, а през деня да обикаляме. Както по-късно се установи, една врата не се заключваше. Само една, другите три и багажникът бяха наред. Но понеже това е малък остров и престъпност на практика няма, наистина за тези 4 дни на острова, никой не отвори колата и нищо не ни изчезна от нея. И установихме, че това също е част от почивката, няма го стреса дали сме заключили и дали нещо не е откраднато.
Столицата „Хόра“
„Столицата“ е една крепост, построена от венецианците, кацнала на отвесни скали. А по тесния гръбнак на рида, който я свързва със сушата, са накацали бели къщички в една плетеница, в която няма права линия или прав ъгъл. В магазинчетата се продават сувенири, като почти във всеки от тях е вплетен по някакъв начин по един цвят от златисто-жълтото цвете Семпревива (вечно живо), станало запазена марка на острова. Събират го през май по скалистите брегове. Под столицата е надиплено в многото заливи курорта Капсали, като между хотелите изпъква параклис и фар, а в скалите зад градчето е вписан параклисът „Агиос Йоанис“.
Пътуване и впечатления от острова
Решихме да направим разходка до някои от дивите плажове на острова. Стръмен път с много завои ни отвежда до плажа Мелидони. Ситен пясък, чисти води и гледка към скалистия остров Хитра. На връщане към вътрешността на Китира се отбихме в селцето Милопотамос, което е начална точка на една разходка по долина, в която някога е течала буйна река. В близост до селото е имало водопади, които от няколко години са пресъхнали. Чухме местни хора да разказват колко впечатляващо е било мястото преди години и че за съжаление вече няма достатъчно валежи. По продължението на реката е имало мелници, задвижвани от водата, но днес са останали само руини.
И понеже позагряхме от разходката по каньона, се отправихме към следващия плаж – Лимнионас.
Пътуването до него отново е впечатляващо. Път с много завои и гледки към безкрайното море. Самият плаж е малък, с няколко рибарски къщички на него. За нас интересното беше, че от тук започва двучасова разходка до така нареченото Зелено езеро. Високо в скалите се е образувала галерия, която при прилив се пълни с вода, а цветът на водата е наистина зелен, от където идва и името му. Пътеката до там е през много скалист терен, на който скалите освен че са остри, на места са и стръмни. Самият преход до там си е предизвикателство. Но наградата е плуване в „езерото“ и връщането по залез, а на хоризонта е само морето!
На следващия ден се разходихме до най-северната точка на острова, където е фарът Мудари, а Пелопонес изглежда на една ръка разстояние от тук. Заслужават внимание и плажовете от източната страна на Китира: Агия Пелагия, Платия Амос, Калди.
Забележителности
Манастирът Панагия Миртидиотиса
Местните жители няколкократно ни казаха, че на 24 септември е празникът на най-големия манастир на Китира, Панагия Миртидиотиса. Нямаше как да си тръгнем, без да посетим манастира. Сутринта присъствахме на празничната литургия, а също и станахме свидетели на нещо, което се случва за първи път на острова. Преди няколко дни с кораб от Света Гора са донесени за поклонение Свещените дарове на влъхвите, които бяха поставени в златни и сребърни ковчежета, а хората чакаха търпеливо, за да се поклонят пред тях.
Според описанието в Евангелието на Матей, когато се ражда Иисус във Витлеем, трима мъдреци от Изтока следват пътеводна звезда, която ги отвежда до Младенеца. Поклоняват се и му принасят: злато – знак за царственост, ливан (или тамян) – знак за божественост и смирна – знак на живота и смъртта. Свещените дарове на влъхвите са били пазени от Божията Майка. Тя предала даровете в Йерусалимската църква, където те се пазели до 400 г.
Византийският император Аркадий ги пренася в Константинопол при освещаването на новата столица на империята. След падането на Византия през 1453 г. даровете на влъхвите заминават за Атон, в манастира „Св. Павел“.
От 80-те години на ХХ век 2-3 предмета от даровете всяка година се изнасят от манастира за поклонение на специални места. Даровете на влъхвите, като една необикновена светиня, притежават Велика благодат. Те служат за източник на изцеление за много хора и са свидетелство за Господното пришествие в света.
Вместо заключение
Беше време да се отправим към Диакофти, от където започваше дългият път към България. На пристанището върнахме колата невредима на кириос Панайотис, който дори не я и погледна, само взе ключа. За спомен ни подари една репродукция на графика от 1863 г., изобразяваща крепостта над Капсали.
Дали пак ще се върнем тук някой ден?
Нашето предложение за пешеходна екскурзия из oстров Крит можете да откриете тук
