Остров Санторини ни изненада. Колкото и да се бяхме подготвяли, преживяването е силно и разтърсващо. Ето нашите впечатления от краткия ни, но пълен с емоции престой.
Предистория
С круизен кораб на Санторини
Плавахме с круизен кораб и знаехме, че Санторини е включен в програмата. Деня, в който трябваше да го посетим, станахме рано, преди изгрев слънце. Вълнувахме се и нямахме търпение да излезем на палубата и да го зърнем.
Все още се развиделяваше и едва-едва се долавяше неговият контур в тъмното. Виждаха се лампички, очертаващи градчетата. Предстоеше ни вълнуващ ден. Закусихме добре и зачакахме своя ред, за да ни извозят с лодката.
От кораба до Санторини
Круизният ни кораб беше спрял навътре в морето и съответно стигането до брега беше с малки корабчета. Те щяха да правят трансфери до старото пристанище на Санторини на всеки половин-един час.
По този начин можехме да разгледаме острова и да се върнем обратно почти по всяко време. Не знаехме точно кога ще отплават лодките, затова трябваше да си оставим буферно време за чакане.
От Старото пристанище до Фира
След като стигнахме до старото пристанище, имахме няколко варианта да се качим до Фира (столицата на Санторини), която се намира на около 220 метра надморска височина. Ние бяхме с малко дете (на година и девет месеца), затова избрахме да използваме лифт. Самото изживяване си струва, защото е много живописно и удобно.
Алтернативните варианти бяха да се возим на магарешки впряг или да изкачим пеша 588 стъпала. Очевидно с дете не искахме да изпробваме тези опции и срещу 6 евро на човек се качихме точно за 4 минути до Фира.
Забележителности Санторини
Като се качихме на Фира, забелязах гъркиня, която работеше в туристическия бизнес на острова. Посъветвах се с нея как да си разпределим времето и дали първоначалният ни план е удачен. Тя беше много отзивчива и ни каза, че е най-добре първо да посетим Иа (Oia), защото в по-късните часове би било много по-сложно. Макар че беше в началото на октомври, се очаквало да акостират седем круизни кораба. Това означава хиляди туристи на едно място. Ето защо нашият шанс бе първо да посетим най-туристичската част (Иа), пък после – останалото.
От Фира до Иа
Побързахме да стигнем до автогарата, където хванахме първия междуградски рейс за Иа. Билетът беше по около две евро на човек. Нито тук, нито на лифта трябваше да купим билет за детенцето ни. Пътувахме около половин час. По пътя гледахме пейзажите на Санторини. Изглеждаше като пустош. Колко ли много усилия се изискват, за да вирее растителност на този каменист остров?
Атомосферата на Иа
Пристигнахме в Иа около 10 часа сутринта и първото ни впечатление беше стряскащо.
Градчето вече се задъхваше от прииждащите отвсякъде туристи. На редица места попадахме на надписи, които целяха да възпират туристите да преминат дадена ограда, защото е частна собственост. Явно е имало редица случаи туристи да се катерят по покриви на сгради, за да надникнат или да направят снимки. Всичко това е принудило местните да пазят своето лично пространство.
Забележителности Иа
Усещането от разходката из Иа е впечатляващо. Къщичките са точно като от картичките – бели. Морето е тъмно синьо, а в далечината се вижда вулканът – калдерата. Съчетанието е сюрреалистично.
Къщичките са малки и кокетни, направени с много вкус. Нищо не се набива на очи, нищо не разваля хармонията. Сякаш наистина си в страната на приказките.
Църкви
Влюбих се в минималистичната църква „Преображение Господне“. До нея имаше детска площадка, където Жаки си игра на спокойствие.
Друга емблематична църква е посветена на Богородица, а пред нея има прекрасен площад. Именно тук булките се редят на опашка за специални снимки с дълги рокли, които вятърът вее. Атмосферата е еуфорична.
Улички
Сокаците на Иа са обаятелни – тесни и обградени с магазинчета. Тук всяка педя земя е превърната в „печатница за пари“.
В нашия случай градчето беше пълно с туристи и това беше единственото, което разваляше идилията. На моменти ходехме в колона и чакахме на опашка.
Една от уличките имаше за цел да изведе туристите да видят най-хубавия залез. Указателни табелки посочваха посоката. Гледката наистина беше красива.
Вятърни мелници
Освен всичко друго се виждаха и вятърни мелници, които прибавяха допълнително очарование.
От Иа към кораба
След като прекарахме няколко часа, наситени с емоции, беше време да си починем. Жаки искаше да поспи, а ние изгладняхме. Хванахме междуградския транспорт до Фира, после ходихме пеша до телеферика (лифта), където почакахме на опашка. Накрая почакахме и да дойде лодката, която да ни отведе на кораба.
След заслужена почивка решихме, че няма смисъл да се връщаме отново на острова, защото само за да стигнем и да се върнем, ще са ни необходими поне 2 часа (а по-голямата част от това време ще трябва да чакаме). Останахме на кораба и се наслаждавахме на чудесните условия на круиза ни и на превъзходната гледка към Санторини.
Фериботи до Санторини
За ваше улеснение може да потърсите ферибот, разписания, че даже и да резервирате билети, директно от следващото поле. Достатъчно е само да напишете отправната точка и дестинацията на английски език и да изберете дати.
Санторини има и летище, така че може да се стигне до там и по въздух.
Щастливи сме, че дойдохме тук с круиз и че имаше как да се измъкнем от глъчката на острова. На кораба намерихме спокойствие и зашеметяваща гледка и към Санторини, и към вулкана.
Ако искате да разберете как изглежда Санторини на Великден и какви други забележителности може да посетите на острова, прочетете специалната ни статия.
Ако харесваш това, което правя, и искаш да ме подкрепиш, купи пътеводителя „Опознай Гърция“.
