„Че какво толкова може да се обърка в Солун?“

Ротондата в Солун

Беше есента на 2014-та, а в Гърция още беше идеално за плажуване. От една агенция ми възложиха следната екскурзия: София – Уранонуполи – Солун.

Като цяло тази програма предполага лесно изпълнение за 3-дневна екскурзия. Най-общо имахме петък и събота в Урануполи, а неделя сутринта трябваше да тръгнем към Солун и след няколко часа в града да се отправим към България.

При поемане на ангажимента попитах дали е възможно да бъде „поразместена“програмата, тъй като се сетих, че на 26-ти октомври се пада Св. Димитър, който е покровител на Солун. Предположих, че може да има нещо странно в града, което да попречи на нашия план. Нямах идея какво ще е нещото, но за да си го спестим, попитах дали е възможно.

От агенцията, разбира се, отговориха, че промени не се допускат, така било удобно на туристите и добавиха: „Че какво толкова може да се обърка в Солун?“.

За да не изглеждам невеж, пред цяла агенция с десетилетия опит, се съгласих и се надявах никога да не се сблъскам с „нещото“ 🙂

И наистина, всичко беше по план – хубаво време, всичко точно и всички доволни. Стигнахме до Урануполи, свършихме си работата и дойде време да се насочим към Солун на 26-ти октомври – Димитровден (неделя).

Точно този ден се сменяха часовниците назад, тъй като се оказа последната неделя на октомври (когато по принцип сменяме астрономическото време).

За щастие, бях предупредил туристите, които бяха печени и точни и нямахме закъснели.

Пристигнахме в Солун в 11 ч., направихме туристическа обиколка на града и в 12 ч. спряхме до Бялата кула. Паркирайки автобуса, забелязах, че има съмнително много военни. Излязох от автобуса, преди да разпусна туристите, защото подозирах, че може да има нещо непредвидено.

Военни в Солун, снимката е взета оттук

Приближих се към военните рейсове и попитах един от командирите (и той въоръжен до зъби, като всички останали) дали е удобно да спрем автобуса до тях и какво се случва?

Той ми обясни, че ще има шествие и ще затворят улиците в 15:00. Дотогава нямало проблем.

Обмислих, че щом сега е 12:00 ч., а ще затворят улиците в 15 ч., значи е най-добре да дам 2 часа свободно време и обяд на туристите. Дори някой да закъснее и нещо да се случи, все ще успеем да се измъкнем поне половин час преди да барикадират центъра.

И така, разпуснах групата, оставих шофьора в автобуса да има човек, ако някой турист се завърне преждевременно, а аз трябваше да отида за храна – за мен и шофьора.

Гирос (γύρος / gyros) – снимката е взета оттук

Тръгнах към хубавите гирос-и. По пътя ме срещаха туристите ми с всевъзможни въпроси, независимо, че вече сме направили обиколката, разказал съм, показал съм кое на къде е, къде има храна, тоалетна и забележителности. Та тъкмо заведох и част от туристите за гироси, поръчах им, взех моя и този за шофьора и аха-аха да захапя доволно…

Звъни ми шофьорът: „Ела бързо, че тука става нещо. Има раздвижване при военните около автобуса и май затварят улиците“.

Нещото, от което толкова се опасявах, се появи. Ако затворят улиците, няма как да си тръгнем, в най-добрия случай – ще си тръгнем чак вечерта. Това означава: ще закъснеем доста, ще се приберем през нощта т.е. на следващия ден: няма да имаме застраховки; туристите, които не са от София и „гонят“ рейсове за провинцията, ще ги изпуснат. Ще има жалби и оплаквания към агенцията, което ще доведе и до финансови загуби за фирмата.

Изтичах към рейса, докато ми течаха лигите от глад и към 13:45 ч бях при рейса. Видях как военните отцепват движението и че рейсът ни е заобиколен от военни рейсове и войници с автомати.

Помислих си, че ако аз съм турист и видя тази гледка, даже не бих се върнал там насред военното положение.

Нямаше как да си събера туристите по-рано. Дори да ги информирам, че има промяна в плана, щеше да им е необходимо технологично време, за да се върнат към изходната точка.

И така… страх не страх, срам не срам, се приближих към войниците и командира. Извиних се и плахо попитах, какво става и дали има някаква промяна плана и нашата уговорка, че мога да оставя там автобуса.

Той ми каза, че няма промяна, че следват своя план, затварят улиците и автобусът не може да остане повече там.

Сви ми се сърцето… ако преместим автобуса, няма как да ни намерят туристите.

Използвах последния си коз: „Но защо затваряте улиците толкова рано, нали все пак казахте, че това е планирано за 15 ч. Сега е едва 13:45

Той ме погледна строго и каза: „Абе момче, нещо си се объркал. Сега е 14:45.“

Лека надежда ми просветна и отвърнах: „Извинявам, се но доколкото знам, часът тази нощ се смени, т.е. верният час би трябвало да е 13:45. Ако не ми вярвате – попитайте някого“.

И така, военният направи бърза проверка и установи, че съм прав. Каза ми, че не може да отложи акцията, защото така или иначе вече им е дал команда и ще се изложи пред тях, но пък ще ни остави автобуса на спокойствие и ще можем да си тръгнем.

Happy!

И все пак не трябваше много да се моткаме. Щом се събрахме, тръгнахме, а след нас – барикада 🙂

Военните затвориха окончателно пътя точно след нашия рейс.

И така поживо-поздраво – стигнахме навреме в София.

До последно не можехме да повярваме 🙂 Явно и нас ни закриля Св. Димитър 🙂

Автор: Георги Грънчаров
Facebook group: Съвети за пътувания в Гърция
Facebook Page: Guidegr
Instagram: guide_gr
Публикувано в Карък на път с етикети , , , . Постоянна връзка.