Ако ви предстои студентски обмен по програма Еразъм (Erasmus), смятам, че моят опит може да ви бъде полезен.
„Извънкласна дейност“ – организирано катерене в планината Олимп
През 2008 г. се бях избран за стипендиант на СУ да бъда изпратен в университета в Янина (Йоанина), Гърция. Не знаех какво ме очаква, нямах приятели, които да са преживяли такова приключение. И все пак идеята изглеждаше добра, а каузата – да донауча гръцки – идеалистична.
По онова време, нямаше и толкова филмчета в интернет, карти и приложения и нямаше как да имам ясна представа какво ме очаква. Facebook едва навлизаше в България, а за smart phone не бяхме и чували.
Знаех, че е голямо приключение и защото трябваше да подложа на изпитание тогавашната ми първа голяма любов. Имаше много сълзи и драма, но пък рискът беше поет.
На 20 години тръгнах да „диря“ късмета си в гръцко.
Летен езиков подготвителен курс в Солун
Целта на този курс е да даде минимална ориентировъчна подготовка на студенти, които никога не са имали досег с гръцкия език, пък ще следват известно време в Гърция. Идеята е да се получи минимална подготовка по гръцки език и култура. В рамките на 20-30 дена се изчува усилено (по половин ден гръцки език). Уикендите има образователни екскурзии.
Въодушавени еразмуси се правят на гръцки статуи
За този курс имаше отпусната стипендия, която закъсня с около месец (т.е. получих си паричките – около 300 евро с 1 месец закъснение /след края на курса/). Затова, ако нямате спестявания, е трудно да преживеете.
Настаняването беше „средна хубост“. Както щях да разбера в последствие, поне моят опит в подобни програми ме убеди, че колкото и идеята на тези програми да е с идеална цел, има някаква доза дискриминация.
Снимка на общежитието ми в Йоаннина
Далеч съм от мисълта да се оплаквам, просто искам да подготвя бъдещите авантюристи, че българските студенти е възможно да не са настанени в най-хубавите места. Т.е. дори общежитието да е прилично и да има хубави стаи, ако трябва да говоря с конкретни примери, аз бях настанен в едно мазе с много малък прозорец, без комарник. За да стане по-ясно, в стаичката ми беше класическа жега над 30 и няколко градуса, т.е. веднага след като се изкъпеш – се изпотяваш, а пък като е отворен прозорецът – влизат комари.
Цената на подобно общежитие беше от порядъка на 200 евро на месец – сметките отново не излизат, ако нямаш спестявания. Общежитието беше на хубаво място, на 15-20 мин. от центъра и от крайбрежната улица.
Храната беше кой каквото си купи и нямаше стол.
Езиковият курс беше добър и полезен. Имаше входно ниво и след него бяхме разпределени на следните нива по европейската езикова рамка: A1 (начално), A2 (малко по-напреднали от абсолютно начинаещите), B1 (ориентиращи се – т.е. Intermediate). Аз попаднах сред B1, което беше възможно най-напредналото. Самото B1 беше вътрешно разпределено на B1 и B2. Аз бях сред най-големите зубъри, тъй като вече бях учил 2 години гръцки, т.е. имах поне 300 часа зад гърба си.
Нашата група усвоява и имитира гръцки жестове, за да се слеем с местните 🙂
На практика учебният материал беше за по-ниско от моето ниво (затова от курса като такъв не съм доволен, въпреки добрите преподаватели), но пък самата среда предразполагаше към практикуване на гръцки с местните и на английски с чуждестранните студенти от Европа и Турция. Установих, че годините учене на английски език не са били достатъчни и нивото ми не е на висота (някъде Intermediate – Upper Intermediate), но що се отнася до говорене – доста по-зле.
На плажа покрай Солун
Основните разлики между Бай Ганьо (мен) и Европейците бе, че европейците имаха много по-богата обща култура и интереси от гледна точка на музика, изкуство, музеи. Моите европейски връстници свиреха на китара и можеха да готвят. За сметка на това пък аз бях доста по-оцеляващ от тях – знаех да си разпределям бюджета, да си крия парите от крадци, да си взимам изпитите, да говоря гръцки, да се ориентирам по карта, да издържам на натоварвания и бях“по-наблъскан“. Европейците се движеха на „тумби“ и всеки от тях беше авторитет в дадена сфера. Така съществуваше тяхната група. Аз пък разчитах на себе си, не се доверявах на другите, бях подозрителен към новото и чуждото и знаех, че сам трябва да се справя с всяка ситуация. Разбрах, че уменията ми да плувам, нямат нищо общо със съвършените стилове, които владееха моите връстници.
Всеки беше различен и носеше своята култура и алкохол
Други съществени разлики: Европейците си бяха получили парите по програмата предварително, а аз – не. Стипендията на Европейците беше доста по-висока (в зависимост от държавата, от която идваха) и имаха по-хубави стаи. Тяхното следване в университета в Гърция не беше обвързано с постигнати резултати. Т.е. дори и да не вземат даден изпит, това не им влияе отрицателно. При мен стипендията се получаваше само при взети изпити в Гърция. Европейските еразмуси трябваше да си вземат само изпитите в Гърция, които се явяваха продължение на техните семестри в университета. При нас, въпреки че идеята беше подобна, изпълнението много се различаваше: дадени преподаватели бяха абсолютно против и направиха всичко възможно, за да ме скъсат преди и след следването в Гърция. Разбира се, освен изпитите в Гърция, държах и всички изпити, които моите колеги в София държаха, та да не кажа и в по-тежък вариант, защото едва ли не „съм се бил кефил в Гърция и съм заслужавал наказание“…
Доволни еразмуси, след като ходихме на лятно кино и гледахме „Mamma Mia“
Битието на студентския живот по време на езиковия курс в Солун беше готино. До обяд учехме, после свободна програма – плаж, разходки из града, а вечер – купони и интриги. Имаше и полезни образователни часове относно гръцка култура – посетихме музеи и забележителности в района.
Резултатите:
- прекарах незабравимо лято
- сприятелих се с много хора
- бях самостоятелен
- отпуснах се да говоря гръцки и английски (нищо общо с ученото в учебниците)
- взех си изпитие по гръцки с отличие
- натрупах дипломи за CV-то
- изхарчих доста пари
- поживях 30 дена в Солун
- пообиколих Гърция
- плувах доста
- подготвих се за голямото приключение – 1 семестър в Йоанина
Летният курс приключи в началото на септември и имах възможност да уча „до спукване“, за да си взема изпита, по който бях скъсан („на пук“) в университета в София. След като си взех изпита и се посбогувах с всички близки, към края на септември отпътувах за Йоанина (Γιάννενα / Ioannina).
Пристигането
Бях нарамил 2 големи куфара и се отправих към Солун с автобус. Там трябваше да взема друг автобус за Янина. Като отидох на автогарата, ми казаха, че няма места за автобуса, за който се бях прицелил. Все пак ми казаха да изчакам и ако някой пътник не се появи, щели да ме сместят. Появиха се и гърци, които също чакаха като мен. За мое удивление, се освободи място и вместо да качат някой от гърците, които и без това напираха да ме изпреварят, от гишето дадоха билета именно на мен! 🙂
Снимка с ризка с логото на Йоанинския университет
Така аз и куфарите ми отпътувахме уверено към този чуден град. Бях получил писмо от Янинстикия университет, което гласеше, че стаята ми ме очаква и, че на входа на универистета някой щял да ми даде ключ и да ме насочи. Странно ми се виждаше предвид, че щях да пристигна късно (към 9 вечерта). В рейса за Янина седях до една добре поддържана баба-гъркиня, която ми разказа целия си живот, мъките си и се разплака на няколко пъти. Поуката е, че явно вече съм говорел прилично гръцки, за да се чувства толкова уютно.
Пристигнахме и аз почнах да разпитвам за спирката на градския автобус, който „ходи“ до университетския „кампус“. Като дойде автобусът, попитах шофьора дали спира на универистета, а той ме попита дали ми трябва ключ. Страшно се учудих откъде този шофьор едва ли не знае за мейла, който бях получил от университета. В крайна сметка по едно време автобусът спря и шофьорът ми каза да сляза. Отидох до бутката на портиера и плахо го попитах как мога да се ориентирам. След като се уточнихме как се казвам, човекът ми даде запечатан плик с моето име. Вътре намерих ключ от стаята ми, информационни материали и всичко необходимо! Намерих общежитието и стаята – беше готина. Отдъхнах си и се почувствах спокоен и сигурен. Приключението започна успешно.
Самото следване беше много полезно. Езиковият курс беше на висота. След като бяхме разпределени, попаднах в ниво C1 (на гръцки език – Γ1) по европейската езикова рамка. Това бе най-напредналата група (advanced), а мои съученици бяха определено по-възрастни хора, които от години живеят с гърци или в Гърция или са деца от смесени бракове. Преподавателката беше много „печена“. Всеки ден имахе уроци от 9 до 12:40, които бяха много полезни. Освен че часовете по гръцки бяха безценни, получихме безплатни учебници и достъп до специализираната за изучаване на гръцки език библиотека.
Храната беше прекрасна! По принцип съм доста злояд, но определено вкусната и безплатна храна (3 пъти на ден) в стола много ми хареса. На всяко хранене имаше избор по няколко менюта, всяко включващо предястие, основно и десерт. Като ако някой иска допълнително, може да си вземе. Най-любими ми бяха закуските, когато ядях топли банички и кроасанчета и пиех истинско мляко. От обядите бих отличил рибените гозби и калмарите. Любимият ми десерт беше ябълков пай. Повреме на студенсткия ми живот там качих 3-4 килограма. 🙂
Интересен факт е, че менюто за целия месец беше качено в интернет (можете да го видите тук) и така в случай, че на някого не му харесваха безплатните предложения, можеше да се обади безплатно по стационарния телефон в общежитието до барчето и да си поръча да му доставят гирос (дюнер), скара или сандвич. Тази порция се заплащаше.
Условията в университетския лагер бяха отлични. Университетът се намира на около 4 км. извън града, в близост до едно хълмче. Всеки гръцки студент, а включително и еразмусите, се ползва с редица безплатни услуги:
Снимката е взета оттук
- фитнес, който включва всякакви спортове, включително тенис на маса, игрища и условия за тенис на корт;
- огромна библиотека, в която може да се сканират безплатно книги и да ти ги изпратят на имейла. Учудващо беше, че в библиотекатата имаше отдел с книги на български език, които са много ценни и скъпи. В много библиотеки в България нямат например пълния обем от 12-томната История на България.
- 20% намаление за обществения транспорт
- Безплатни учебни пособия
- Безплатно перално помещение
- „Еразмус кухня“ – нещо като хол с кухня, където чуждестранните студенти могат да се събират, да си готвят и купонясват
- спешна медицинска помощ
Настаняването, както казах, беше добро – стая с 1 съквартирант, самостоятелна баня с тоалетна; 2 легла, бюро, балкон и интернет с кабел. Стаята струваше около 200 евро, а стипендията беше 360 евро на месец. Оставаха 160 евро на месец, с които обикалях из Гърция.
На парти в еразмус кухнята
Всеки еразъм студент има отговорен преподавател, който отговаря за чуждестранния студент. Обикновено студентът ходи на лекции по предмет/и, по които преподава отговорният преподавател.
Лекциите, които си бях избрал в периода на кандидатстване за студентския обмен, в крайна сметка бяха заменени с други. Предметите не бяха супер интересни, но пък важното е, че по-скоро има негласно правило, че като посещаваш лекциите, съвестен си и положиш усилия – взимаш изпита. И аз се справих с тях. 🙂
Времето в Янина беше по-скоро мека зима, изпълнена с много мъгла (заради голямото езеро) и дъжд.
Времето беше най-различно, но и доста мистично 🙂
Специалните забавления за еразмус студентите бяха организирани излизания вечер в дадени заведения. В Йоанина имат традиции по отношение на приемането на чуждестранни студенти и определено можеше да се потопиш в космополитна среда. Също така, определено имаше добро отношение към чужденците.
Еразъм студентите бяхме доста щастливи и обгрижвани 🙂
Учене в среда: оказа се, че цялата комуникация с чужденци на английски и гръцки език много ми помогна да си „развържа езика“. Само за 2 месеца, вече говорех доста свободно английски и бях отбелязал значим напредък. Що се отнася до гръцкия – определено натрупах сериозни знания и умения, които ми помагат вече 10 години. Аз все пак съм голям зубър и учех изключително усилено. Вероятно затова имах толкова чувствителен напредък.
Еразмус кухнята
Любопитен факт: Въпреки че се справях добре с гръцкия, имах интересно правило – да нося винаги с мен в раницата голям гръцко-български и българо-гръцки речник в случай, че внезапно получа амнезия или ако не мога да се „оправя“ да кажа каквото искам; също така си носех и карта на града и на Гърция, за да мога винаги да се ориентирам къде съм и да мога да се върна от пътешествието ми.
Поздрави от Загорохория
Как минаваше времето ми: уикендите обикалях Гърция; през седмицата до обяд бях на гръцки, след обед учех по няколко часа; всяко хранене споделях с няколко нови, но верни приятели, с които си говорехме на гръцки и английски; всеки ден спортувах по малко във фитнеса; вечер се събирахме в помещението за еразмуси и се веселяхме.
Често наемахме кола и обикаляхме. В покрайнините на Йоанина 🙂
До ден днешен приключението Еразъм и по-точно периодът в Йоанинския университет беше един от най-смислените, интензивните и полезни периоди в моя живот 🙂
