Любимата актриса на гърците – Алики Вуюклаки

Отдавна искам да разкажа за Алики Вуюклаки. Защото ние българите се прекланяме пред немалко американски и западноевропейски идоли, а не познаваме дарованията, родени на Балканите. И защото през далечната вече 1996 г., пребивавайки в Атина, случайно разбрах за нея и бях буквално покорена.

Беше месец юли, а Алики се лекуваше в националната болница на Атина и всички гърци със затаен дъх следяха състоянието й и се молеха да се случи чудо. Чудото така и не се случи, но аз бях силно заинтригувана от личността и творчеството на тази уникална жена. Това, което най-много ме впечатли тогава, освен прекрасните й филми, и остава загадка до днес, е фактът, че Алики Вуюклаки на практика не остарява. Визията й запазва докрай младежкото си излъчване и на 62 години тя изглежда на не повече от 30!

Снимка взета оттук

Да, най-харизматичната гръцка актриса от отминалия вече 20-ти век, Алики Вуюклаки (Αλίκη Βουγιουκλάκη / Aliki Vougiouklaki), си отива на 62 години. Почти на толкова напуска този свят и нашата родна звезда Невена Коканова. При това причината е една и съща – коварна болест. И двете много рано губят своите бащи – бащата на Алики, областен управител на Триполи, е убит по време на окупацията през 1943 г., а бащата на Невена, бивш царски офицер, многократно въдворяван в комунистически лагери, също умира преждевременно. Това обаче са просто тъжни съвпадения, нищо повече. Харизматичността, талантът и одухотворената женственост са онези дарования свише, които правят сравняването между тези две жени-легенди на балканското кино възможно. И двете актриси притежават нещо отвъд видимата външна красота, някакво особено присъствие, което ги прави тъй магнетични, тъй женствени и вдъхновяващи, че е невъзможно човек да остане безразличен.

Снимка на Алики, взета оттук

В историята си световното кино има немалко харизматични жени: Америка води класациите със своята кино-легенда и непреходен секс символ – Мерилин (р. 1926 г.), последвана от Италия, която нескрито се гордее със своята божествена София Лорен – (р.1934), Франция не по-малко с непокорната кинодива Бриджит Бардо (р. 1934) и т.н., а ние тук на Балканите си имаме Невена и Алики. Първата познаваме и ценим и това е съвсем естествено. Но за Алики Вуюклаки българският кинозрител не е и чувал даже, независимо че най-обичаната звезда на гръцкото кино по нищо не отстъпва на голяма част от европейските и американските си посестрими.

Алики, снимка взета оттук

Алики – Стаматина Вуюклаки е атинянка, родена в едно от богатите днес предградия на гръцката столица – Маруси. Останала без бащина закрила на 6-годишна възраст, тя е отгледана заедно с двамата си братя от майката Емилия Кумундуру в условията на голям недоимък. В едно свое интервю Алики споделя, че още много рано животът я е поставил пред труден избор – „бяло“ или „черно“ и тя е избрала бялото. През 1953 г., когато посещава Драматичната школа, при това тайно от семейството си, защото по онова време на актьорската професия се гледа с открито пренебрежение, младото момиче участва в „Мнимият болен“ на Молиер и веднага е забелязана, най-вече заради чара и неповторимото излъчване, смесица от детска невинност и ненатрапчива, но уникална женственост. Нейната звезда изгрява много бързо и след няколко театрални представления от средата на 50-те години вече се снима в киното. Следват поредица от успешни филмови ленти – „Алики във Флота“, „Лиза и другата“, „Дъщеря ми – социалистката“, „Любимият на пастирката“, „Ваканция в Егина“, „Любов сред дюните“, „Лейтенант Наташа“, „Лъжкинята“ и много други.

Снимка на Алики, взета оттук

Образите, в които се превъплащава Алики, обикновено са на очарователни девойки със свободолюбив и непокорен дух и благодарение на тях тя печели любовта на публиката. През 1960 г., само на 26-годишна възраст, Алики е удостоена с награда за най-добра женска роля на фестивала в Солун за изпълнението си във филма „Мадалена”, който се представя и на фестивала в Кан, при това с огромен успех. Най-успешният, поне в комерсиално отношение филм обаче, това е „Лейтенант Наташа“.

Снимка, взета оттук

В личен аспект пътят на Алики е белязан от немалко криволичения и емоционални сътресения. В началото на филмовата си кариера младата обещаваща актриса и режисьорът Димис Дадирас са тема номер едно в светските хроники. В зората на 60-те години неподправеният чар на Алики пленява самия гръцки престолонаследник Константин. Тази връзка е най-обсъжданата тема, не само в артистичните кръгове, но и в печата, след като голямата гръцка звезда измества от сърцето на младия принц Дезире, една от четирите дъщери на шведското кралско семейство. Тази любов обаче не просъществува дълго, заради намесата на майката на Константин, която го изпраща зад граница.

Снимка на Алики и Константин взета оттук

На 18 януари 1965 г. Алики Вуюклаки се омъжва за Димитрис Папамихаил, неин състудент от Драматичната школа, един от най-обичаните и талантливи гръцки актьори, чието мъжествено излъчване и ярък талант са сравними с тези на Марлон Брандо, а на 4 юни 1969 г. се ражда техният син Янис. Отношенията между двете филмови звезди са изпълнени с много любов и страст, но и с немалко сблъсъци, което в крайна сметка води до крах на брака им. На 5 юли 1975 г., Алики и Димитрис се развеждат поради „несходство в характерите“ и въпреки отчуждението в емоционален план, двамата успяват да запазят добрите си професионални отношения. Заедно се снимат в много филми, участват в пиеси, които са сред най-успешните в историята на гръцкото развлекателно изкуство.

Алики и Димитрис Папамихаил, снимка взета оттук

Значителният икономически спад, регистриран в страната от началото на 70-те години, води до ограничаване на филмовото производство и Алики Вуюклаки се снима значително по-рядко в киното. През 1975 г. тя участва с голям успех в мюзикъла на американския драматург Нийл Саймън, „Кабирия“(Sweet Charity). Следват „Кабаре„, театралната постановка „Джулия“ и „Евита“.

Снимка на Алики със сина си Янис Папамихаил, взета оттук

Междувременно Вуюклаки встъпва във втори брак през 1980 г. с кипърския бизнесмен Йоргос Илиадис, който трае само 3 години, но остава в тайна чак до 1993, когато в едно свое интервю актрисата разкрива дълго пазената от медиите и широката общественост тайна.

Немалко завист в артистичните среди предизвиква връзката на Алики с Власис Бонацос – младия рокаджия и талантлив актьор, с когото се запознават по време на шоуто „Евита” (1981-1982 г.) За около пет години и половина двамата изживяват пламенни чувства, а после пътищата им се разделят. Последен партньор в живота й е скандално младият актьор Костас Спиропулос. С него отново ги среща изкуството. Всичко започва с една целувка на сцената по време на репетициите за постановката „Малко по-рано, малко по-късно“ и независимо от огромната разлика във възрастта, връзката им продължава близо 9 години, до самия край на Алики.

Снимка на Алики, взета оттук

По време на турнето с мюзикъла „Мелодия на щастието“ в Солун през пролетта на 1996 г. изведнъж на актрисата й призлява. Следва тежка диагноза, пътуване до Америка с надеждата за спасение и бързо завръщане с предчувствието за обреченост. И действително, Алики не успява да победи в битката с рака и угасва тихо в атинската болница на 23 юли 1996 г. В същата година този свят напуска и изявеният гръцки политик и министър-председател на Гърция Андреас Папандреу.

Такъв е житейският път на харизматичната Алики – изпълнен с всеотдаен труд на сцената и пред обектива, незабравими роли, обожание на публиката, с много любови и страст, но и с немалко раздели, болка и разочарования, каквито има във всяка човешка съдба.

Автор: Даниела Боянова

Редактори: Георги Грънчаров и Елена Грънчарова