Ще ви споделя мои впечатления как гърците честват светлите зимни празници. Тъй като комерсиалната индустрия се засилва, то всяка следваща година има все повече нововъведения, коледни базари, работилници на Дядо Коледа и всякакви модерни „инсталации“. И все пак, в тази статия ще намерите някои от основните традиции в Гърция.
Гърците, като морски народ с характер, пазят своята традиция да украсяват кораб вместо елха. Разбира се, че на големите площади може да видите и елха, и кораб. Важното е да разпознаете кое е гръцкото и да не се учудите, като видите кораб с лампички.
Обстановката навсякъде е празнична. Улиците са украсени, а магазините наистина впечатляват със своя блясък и вкус.
Гърците обожават да се веселят и да си хапват. Има цяла програма от организирани събития в Атина, Солун, Драма и някои други градове. Така е ясно къде и кога ще има забава. Всяка институция, град и селце се опитва да сплоти гърците, а празниците да се отпразнуват със самочувствие.
Преди кризата беше много популярно за празниците гърците да получат 13-та и дори 14-та заплата. Сега тази практика се намали, но все пак мисля, че получават някакъв вид бонуси.
И като говорим за Коледа, редно е да можем да си преведем някои основни понятия:
Коледа – Χρισούγεννα (чете се „ХристУгена“)
Нова Година – Πρωτοχρονιά (чете се „ПротохронЯ“
Весели празници – Καλές γιορτές (чете се “КалЕс йортЕс“)
Весела Коледа – Καλά χριστούγεννα (чете се „КалА ХристУгена“)
За много години – Χρόνια πολλά (чете се „ХрОниа поллА“)
Подаръци – δώρα (чете се „дОра“)
Елха – Χριτουγεννιάτικο δεντρο (чете се „ХристугениАтико дЕндро“)
Кораб – Καράβι (чете се „КарАви“)
Вид коледни сладки – μελομακάρονα (чете се „МеломакАрона“)
Новогодишна питка с паричка – Βασιλόπιτα (чете се „Василопита“)
Дядо Коледа – Άγιος Βασίλης (чете се „Агиос Василис“)
Сняг – χιόνι (чете се „хиОни“)
Отстъпка – έκπωση (чете се „Екптоси)
Време е да се подготвим подобаващо за празниците. Както споменах – гърците са майстори на това да си изкарват хубаво и да празнуват. Нека да се запознаем с най-вкусните, според мен, и най-популярни гръцки коледни сладки. Още помня първия път, когато ги опитах… онемях. Вкусът е наистина специален. Помня, че не можех да се спра да си вземе още една и после пак едничка…
Произходът на думата е „мели“ (μέλι), което означава мед. Сладките са напоени с мед. Изглеждат като курабийки с орехи, портокалови корички и канела. Тъй като са най-популярните, има различни модификации на рецептата. Характерното за тях е, че са постни. Позволени са и за най-набожните, спазващи коледните пости.
Меломакароните са толкова популярни, че в Гърция е пълно с всякакви шеги на тази тема. Споделям една, която ми допадна:
В България може да намерите тези специални сладки в гръцките магазини и сладкарници. Цената е около 2 до 2,5 лв. за 100 г.
А за тези от вас, които биха искали да си направят домашни и да заухае домът им на канела – приложено примерна рецепта, предоставена от Йоана Петрова:
Рецептата е от книгата „Съвременна гръцка кухня“. Дозата е за 50 бр.
За тестото:
- 750 г брашно
- 300 мл слънчогледово олио (или лек зехтин)
- 150 г меко масло
- 100 г захар
- 1 яйце
- 150 мл пресен портокалов сок
- 2 ч. л. бакпулвер
- 1/2 ч. л. сода бикарбонат
- 1 ч. л. канела
- 1 ч. л. настъргана портокалова кора
- 100 г смлени орехи за поръсване
- малко канела за поръсване
За сиропа:
- 300 г захар
- 300 г мед
- 350 мл вода
- 1 пръчка канела
Фурната се нагрява на 180°C. Брашното се пресява с бакпулвера. Тестото за сладките се приготвя, като първо се смесват заедно маслото и олиото. Към тях се добавя захарта, последвана от яйцето. Разбиват се добре. Содата се смесва с портокаловия сок и веднага се добавя към сместа. Слагат се канелата и портокаловата кора. По малко се добавя от брашнената смес. Замесва се меко тесто. Не трябва да се меси дълго, а само колкото да стане хомогенно.
От тестото се оформят топки с размера на голям орех. Подреждат се в тава върху хартия за печене. Отгоре се нашарват с вилица, като се внимава сладките да не се сплескват прекалено. Трябва да останат топчести, защото това ще повлияе на текстурата им след изпичане. Ако се направят прекалено плоски, ще бъдат сухи и много ронливи.
Сладките се пекат в предварително нагрятата фурна за 20 минути, докато придобият кафеникав цвят. Изваждат се и се оставят да се охладят добре.
Сиропа се приготвя като се смесят всички продукти. Оставят се на умерен огън да поврат 5 минути. Държи се топъл, на изключен котлон (не горещ).
Изстиналите сладки се потапят в топлия сироп. Работи се с няколко сладки наведнъж, в зависимост от обема на съда, в който е сиропът. Сладките се оставят да се напоят добре за около 3 минути. Изваждат се с решетъчна лъжица и се поставят върху скара да се отцедят. Веднага се поръсват със смлените орехи и канела. Оставят се да изстинат напълно. След това се прибират в кутия.
Забележка: Възможни са варианти на подправките, които се слагат в меломакарона, но задължителни са канелата и портокаловата кора. Може да се добави още карамфил и да се поръсят със сусам, вместо орехи.
На Нова Година има обичай да се „разреже“ Василопита (βασιλόπιτα) или питката на Агиос Василис. Всъщност това е питката с паричката, посветена на Св. Василий (Άγιος Βασίλης), което се чете Агиос Василис.
На 1-ви януари е Василовден. В Гърция се смята, че именно Ай Василис (Αϊ Βασίλης) – съкратената версия на Агиос Василис, носи подаръците.
Василопитата представлява нещо между козунак и кекс. Във всяка къща е редно най-възрастният мъж да разреже или разчупи питката. По традиция, първото парче е за Христос, второто – за Света Богородица, третото – за дома, и после за всички членове на домакинството. В някои по-заможни семейства се поставя сума пари в плик, за да може късметлията, намерил паричката в питката, да получи истинска парична награда.
В новогодишната нощ мъжете играят на карти, за да видят на кой ще му върви през новата година.
А гръцкият бизнес не организира коледни партита през декември. Техният обичай е да „разрежат“ василопитата през януари.
