Село Милиес и теснолинейката на Пилио

Теснолинейка в Гърция, пилио

Село Милиес е последната спирка на едно пътуване във времето с парното влакче на планината Пилио. Без съмнение, това е най-живописната жп линия в Гърция.

парен локомотив Гърция

Снимките на парния локомотив са взети от този източник: trainose.gr

Карта на Милиев Магнесиа

Карта на Волоския залив, на която е отбелязано село Милиес в Гърция.

Тъй като теснолинейката е единствена по рода си в Гърция, заслужава да ѝ обърнем внимание. Построена е в периода 1892 – 1903 година, свързвала е Волос с Милиес и е била с дължина 29 км. Днес влакчето свързва селата Ано Лехониа (Άνω Λεχώνια /Ano Lechonia) и Милиес (Μηλιές / Milies) и дължината на линията е само 15 км.

Карта на теснолинейката на Пилио

Карта с маршрута на теснолинейката на Пилио

Двупосочният билет струва 18 евро, а за деца е 10 евро. Ако решите да го посетите, трябва да проверите разписанието предварително.

Маршрутът на влакчето има само една спирка – в Ано Гатзеа (Άνω Γατζέα / Ano Gatzea). Там локомотивът почива около 15 минути, а вие имате време за снимки 🙂

гарата в Милиес, Пилио

Последната спирка на теснолинейката в село Милиес. Надморската височина на селцето е около 400 метра

Пътуването с влакчето продължава час и половина в посока. Парният локомотив се движи с около 20 км/ч и тегли 4 вагона (също като „едно време„). Автентичната обстановка е запазена, а природата – непокътната. Пътуването с влакчето на Пилио е абсолютно същото, каквото е било и преди повече от 100 години.

снимка на влакчето на Пилион архив

Снимка от архива на Цагарада: tsagarada.gr

Влакчето е допринесло за просперитета на областта. То било толкова емблематично и истинска гордост за района, че започнали да го отпечатват върху картички и пощенски марки. А ако се замислим – колко значим трябва да е бил регионът, за да се вземе решение по онова време да се направи железница на този труден планински терен?

владовата линия в Милиес

Разстоянието между релсите е 60 см, а въобще цялата линия е достижение на науката. Архитект на цялата конструкция е италианският инженер Еваристо де Кирико

Районът е планински: див и красив! Влакчето е толкова популярно, че си има име – мутзурис „μουτζούρης”, което в превод би означавало „цапащ“. Влакчето „цапало“, защото се движело на въглища.

теснолиняйка Гърция Пилио

Единственият стоманен мост по трасето (останалаите 5 моста са каменни), на който релсите правят завоя

Крайната спирка на атракцията е село Милиес (Μηλιές / Μιλιες), което в превод би означавало „ябълково“. Името никак не е случайно и съответства на един от основните поминъци на Пилио – отглеждането на ябълки.

каменна къща в Милиес, Пилио

Библиотеката на Милиес. А съвсем целенасочено срещу нея е църквата, построена през 1741 г.

Самото село си заслужава да се посети заради калдъръмите си и типичната за района архитектура.

каменни тикли-покрив в Милиес

Каменните тикли по покривите на къщите в селото

Милиес има възрожденски дух – тук през месец май 1821 г. започва въстанието срещу османците в областта Тесалия.

Архитектуа в Пилио, село Милиес

Селото е доста стръмно, но строителите са се адаптирали към склона 🙂 Навсякъде калдъръми, каменни къщи, зеленина и планинска вода

Наоколо има красиви старинни къщи и пътеки, подходящи за планински преходи. Това е едно от най-големите села в района, така че, ако ви трябва магазин или сувенир – тук е мястото. Типичен сувенир за района е петмезът от ябълки, от който ще си „оближете пръстите“! Чудесен за намазване върху филийка, като добавка към мюсли, за приготвяне на сладкиш или за самостоятелно консумиране, когато имате нужда от нещо сладичко, но искате да бъде натурално.

къща сред зелениена в Милиес

Зеленината е навсякъде в селото. Милиес е подходяща дестинация за културен, селски и железопътен туризъм

Разхождайки се до гарата, ни заваля силен дъжд и решихме да си извикаме такси. На гарата има реклами с телефон за такси и съответно звъннахме. Таксиджията обаче ни каза, че би могъл да ни вземе след 2 часа. Та, ако ви трябва такси, явно първо ще трябва да се уговорите.

И, о, късмет – точно в тази безизходица, примесена с порой, на гарата се появи кола с българска регистрация! (За справка: за 8 дни и за изминатите 1700 км видяхме точно 4 български коли.) В очите ни проблясна надежда! В „нашата кола спасител“ пътуваха две момичета, сестри, чийто приключенски дух също ги бе довел до Пилио. Те веднага се съгласиха да ни закарат до центъра, за което и от страниците на блога сърдечно им благодарим! 🙂

Публикувано в Дестинации, Любопитно с етикети , , , , , , , . Постоянна връзка.