Този пътепис ще ви разкаже за най-интересните забележителности на острова. Ще посетим известни и диви плажове, ще научите какви преживявания може да имате на Закинтос.

Нашата първа среща със Закинтос
Предистория
Наши приятели отдавна ни предлагаха да посетим техните къщички на остров Закинтос. Тази година спонтанно поканих приятелско семейство да дойде с нас. След като те отговориха положително, планирахме посещение на острова през септември.
Пътуването
В една топла, петъчна, септемврийска вечер двете семейства се натоварихме на един миниван Фолксваген и потеглихме към Килини (Κυλλήνη / Kyllini). Пътуването до Килини трае около 9 – 10 часа, а оттам с ферибота до столицата на острова (Закинтос – град) е около час и половина.

Още с първата изумителна гледка, открила се пред очите ни от борда на ферибота, се влюбихме в острова завинаги. Впоследствие през годините се връщаме отново и отново на този прекрасен изумруд в Йонийско море.

Къщите на нашите приятели се намират в селце в северозападната част на острова. Тя е и по-планинска и трябва да прекосим целия остров. Миниванът пъпли по змиевидните пътища, а накъдето и да погледнеш, спиращи дъха гледки погалват очите ти, настаняват се в душата ти. Изумителна красота се разкрива от всеки завой!
„Цветето на Изтока“
Венецианците, управлявали острова от 1484 до 1797 г., го наричали Fior di Levante (The flower of the East). На острова има над 7000 различни видове цветя.

През вековете островът е бил нападан многократно от рицари, завоеватели и пирати.
И до днес си личи венецианското влияние в архитектурата на столицата, въпреки опустошителното земетресение от 1953 година, унищожило почти всичко.

По хълмовете се редуват маслинови насаждения, зелени гори от средиземноморски бор, контрастиращи на фона на яркия, неповторим смарагдов цвят на водата и ясното небесносиньо. Тук-там се вижда стадо кози, а не е изключено и някое зайче да се шмугне пред колата.

На някои от склоновете си личи къде опустошителният език на пожарите е „близал“ горските масиви и е превърнал зелената гора в бездушни, стърчащи и сиви клечаци. За съжаление ще минат години, докато горите се възстановят напълно.
Това райско кътче земя ни плени, очарова, омагьоса!

Пристигаме във Волимес (Βολίμες / Volimes). Малко, автентично селце, в северозападната част на острова, която, както вече споменах, е и по-планинска. За наше щастие Волимес е далеч от пренаселените туристически центрове. Селцето е с тесни, калдъръмени улички, на места изоставени къщи с полуразрушени каменни огради, ярко нашарени от бугенвилия.

Местните са толкова гостоприемни, добри и мили хора! Насядали на тераските пред къщите или в местното кафене, разговарят спокойно с часове. Живеят прост и спокоен живот. Хасиенди с наредени отпред кашпи с ароматни подправки и цветя. И така към нашето прекарване по дни.
Топ плажове и преживявания на Закинтос
Плаж Агиос Николаос, Закинтос
Настаняваме се, сглобяваме барбекюто, което ще оставим подарък за нашите приятели, разчистваме двора от изпопадалата шума, изваждаме голямата стъклена маса и столовете и ги подреждаме под гъстата асма, родила сладко грозде.

След кратък отдих правим следобеден плаж на Агиос Николаос (Άγιος Νικόλαος / Agios Nikolaos). Малкото плажче е с дребни камъчета и бистра вода. Вдясно от плажа е и второто по големина пристанище, откъдето тръгват фериботи за Кефалония и могат да се наемат лодки за еднодневно пътуване.

Има няколко симпатични таверни с маси, покрити с типичните карирани покривки, поставени директно върху дребните камъчета на плажа. Правя си всекидневната йога на спокойния плаж.
Дафни бийч, Закинтос
На островa има много красиви и разнообразни плажове. Един от най- красивите и със специална атмосфера, според мен, е Дафни бийч (Δάδνη / Dafne Beach). Разположен е в южната част на острова и е част от Морския резерват на Закинтос (Εθνικό Θαλασσιο Πάρκο Ζακίνθου / National Marine Park of Zakinthos). Това е едно от любимите места на костенурките Карета Карета. През нощта те излизат и снасят яйцата си на няколко избрани от тях пясъчни плажа в южната част на острова. На другата сутрин служители на парка, ориентирайки се по следите по пясъка, поставят дървени пирамидки на предполагаемото място със снесените яйца.

Тези плажове имат специален статут и определени правила, които целят да запазят популацията на костенурките. Освен служителите на парка, доброволци от цял свят всяка година помагат с каквото могат. Дафне („Дафне“ е правилно да се чете на страгогръцки, но на модерен гръцки се чете „Дафни“) има щастието да притежава широка пясъчна ивица, отзад декорирана с перелина от свежи, зелени борови гори. На плажа са разположени няколко забележителни таверни. Едната е в лявата част на плажа, с бели, красиви маси с инкрустирани мидички и пясък под стъкло. Вдясно, посока към отвесните скали, има изключително интересно декорирана таверна в любимия ми винтидж стил.

Малко преди залез голяма тълпа от хора се скупчва за секунди около една от дървените пирамиди. Изумително е, но присъстваме на излюпването на мъничко костенурче! Служител на парка опъва въжета към водата, които да спрат любопитната тълпа и да оформят коридор за мъничето към водата. То обаче сякаш се е препарирало. Служителят гневно крещи, че ако го обичаме, трябва да се отдръпнем и да си тръгнем. Тръгвам си, замислена колко пагубен е масовият туризъм за природата и нейните обитатели. Това мъниче, при естествени условия, би трябвало да се ориентира лесно и да намери пътя към водата. Но то не е подготвено за тълпата с телефони и фотоапарати, насочени към него. Дали като се стъмни и хората се разотидат, ще намери пътя към свободата? Искрено се надявам.
Плаж Макрис Гиалос, Закинтос
Сутринта нашият приятел Коко, който ходи всяка сутрин за риба, се връща с необичаен улов – октопод. Решаваме да го подарим на съседите да си го сготвят, защото ние няма да имаме време. Подавам го на Дионисий (съседа) и какво е учудването ми, когато виждам как той започва да бие октопода силно в един камък. Казва ми, че така месото ще стане крехко и по-вкусно.

За днес сме решили да посетим плаж Макрис Гиалос (Μακρύς Γιαλός /Makris Gialos Beach) – малък, но много красив. Тясна ивица с дребен чакъл и се случва да е пренаселено през активния сезон, но пък си заслужава да се посети.

Красиви скали и подводни пещери са разположени в двата му края. Правим подводни снимки със специален апарат, а Вики (момиченцето на нашите приятели), след упорито оглеждане на района с маска, изважда ярка, червена морска звезда!

Прибираме се вечерта по тъмно и точно сядаме на голямата маса под асмата, когато съседите ни се появяват с подноси в ръце. Тенджера с най-вкусната яхния от октопод – приготвили я специално за нас, шише зехтин, печени патладжани, домашно изпечен диетичен хляб и грозде. Изключително мили хора, които истински ни трогнаха!
Чаровното село Волимес
Децата посветиха днешния ден на Аква парк – една от атракциите за семейства с деца. За всеобща изненада цените бяха съвсем поносими. Същия ден с мъжа ми (Стефан) се възползвахме от свободното време, за да разгледаме селцето Волимес и да изпием по кафе в центъра на селото.

Разхождаме се бавно по уличките. Щастлива държа новия си фотоапарат и се оглеждам за обект за снимка, когато един човек ме вика през оградата да вляза в двора му. Не говори английски, но разбирам, че иска да изчакам малко. Отива до дъното на двора, взима стълба и започва да бере грозде.

Дава ми от него. Питам местния как се казва. Дионисий – ми отвръща той. Каква символика – Дионисий, богът на виното, бере грозде специално за нас. Толкова сме трогнати! Тази дребна случка ще се запамети в съзнанието ми завинаги. Как един непознат ме извика от улицата, за да ни дари с прекрасно грозде. Такива моменти се запомнят!

Навагио – най-известният плаж на Закинтос
Навагио. Ако все още не сте чували това име, то знайте, че това е един от най-известните плажове в световните класации. На него в голяма степен Закинтос дължи популярността си. Всяка година стотици хиляди туристи се стичат на острова, за да се доберат до тук. През 1980 г. на пясъчната ивица е застинал корабокруширал кораб, пренасял контрабанда. Ръждясалият кораб все още е там, придавайки мистично настроение. Водата е с най-великолепния син цвят и предизвиква съмнения за използвани филтри при обработка на снимката. Но не! Няма никакъв филтър! Повярвайте ми, това е естественият цвят на водата.

Как се стига до Навагио
Има два начина да се стигне до Навагио (Ναυάγιο / Navagio). Единият е по вода, с наета лодка или платена екскурзия, а вторият – да се следват указателните табели и да се доберете до площадката, изградена над плажа. От нея се открива хубава гледка. По пътеката, продължаваща по върха на скалистия бряг, ще стигнете до място, откъдето също се открива спираща дъха гледка към плажа и околните скали. Обикновено тълпи от хора ще ви показват посоката, така че не може да се объркате.

За какво да внимавате на Навагио
Мястото е изключително опасно! Преди две години част от скалата вдясно се срути, но за щастие нямаше пострадали, освен една лодка. Има и нещастни случаи на прекалено смели селфаджии, полетели в бездната и завършили със смърт. Затова бъдете внимателни на това място.
Не е особено добра идея да плувате около кораба. Самият плаж е с подводни течения и пътеводителите препоръчват да не плувате там.

За нас тълпите от хора се оказаха много изнервящи, затова погледнахме красивата гледка и обратно в колата. Моят съвет е, че на това място ще е красиво извън сезона, а сезонът на Закинтос е много по-дълъг от сезона на нашето Черноморие. Навагио е много красив и с право примамва туристите!
Плаж Ксигия, Закинтос
Ако трябва да се опишат всички плажове на Закинтос, ще отнеме много време, а и е съдържание за цяла книга! Островът има много и най-различни плажове, задоволяващи всеки вкус. Едни са с фин пясък, други – с малки, бели камъчета.

Нещо любопитно: изключителният син цвят на водата се дължи на малките бели камъчета. Такъв плаж, с изумителен цвят на водата, е Ксигия бийч (Ξίγκια / Xigia Beach). Цветът може да помътнее единствено ако много силен фронт минава през острова и силното вълнение предизвика течения. За мен Ксигия е очарователно местенце. Колата оставяте горе на пътя и пеша слизате надолу, докато се озовете пред едно бийч барче с невероятна гледка и атмосфера.

Изпивате едно студено капучино на столче до дървения бар плот, загледани в морето и двете малки плажчета, разположени долу в ниското. Стръмни стълбички водят към левия от двата малки плажа. А до тях едно въже, към което с макара е прикрепена кошница, играе ролята на импровизиран асансьор за доставка и отсервиране на поръчките на плажуващите. Ако сте любител на шезлонги и мек пясък, то този плаж не е за вас.

Ние се установяваме първо на плажа в ляво, а после през скалите се добираме и до дясното плажче. Влизаме да се изкъпем в кристалните води на заливчето и в този момент акустира голям кораб с огромна тълпа туристи. Изкачваме стръмния склон наобратно и отново сме в колата по криволичещия път между хълмовете, обрасли със свежата зеленина на средиземноморски борове и засажденията с маслини. Клонче маслиново дърво, котарак между листата на асма, узряло смокиново дърво, паднал плод от нар…

Плаж Аликес, Закинтос
Един от най-големите пясъчни плажове на острова е Аликес (Αλυκές / Alykes). Намира се много близо до нашето селце и решаваме да посветим днешния ден на него. Плажът е широк, водата е плитка и това го прави подходящ за семейства с деца. Покрай плажа има много барчета, таверни, малки хотелчета и студия за настаняване.

Момичето на нашите приятели е балерина и прави своята тренировка на плажа. Удоволствие е да я наблюдава човек… как прави завъртане след завъртане, а къдриците, разпиляни на фона на водата, се стремят да следват всяко нейно движение.
Сините пещери и Навагио с лодка, Закинтос
Закинтос крие несметни съкровища и богатства. Но в рамките на една стандартна почивка едва ли ще успеете да разгледате всички. Сините пещери (Γαλάζιες σπηλιές / Blue Caves) са една от най-забележителните атракции на острова по вода.

Имате три варианта: да се включите в екскурзия с корабче, обикалящо острова; да наемете частна лодка с местен капитан или просто да наемете малка лодка само за вас, която някой от компанията да управлява. Вторият вариант, според мен, не е за пренебрегване. Защото местният капитан знае точно в кое заливче да спре, за да се изкъпете, знае от кои скали можете да скочите смело, без да се притеснявате, знае как да се пъхне в самата вътрешност на пещерата, за да я видите отвътре.

Ние се спираме на третия вариант. След кратък инструктаж за лодката вече порим водата към сините пещери. Те представляват група от пещерни образувания, вдълбани в най-причудливи форми в скалите на североизточния бряг на острова. Плаването е много вълнуващо и живописно.
Навагио в топ сезон
След пещерите се отправяме към вече известния ви Навагио. Хвърляме котва максимално близо, доколкото ни позволява безопасността. На плажа цари невероятно оживление. Погледната откъм водата, тълпата е като цветен мравуняк. За разлика от трудолюбивия истински мравуняк, този се щура напред-назад с цел да задоволи собственото си любопитство и да си направи незабравимото селфи за социалните мрежи.

Ние си правим бързо снимка на фона на кораба и потегляме отново с лодката.
Алтернативен и спокоен плаж край Навагио
Откриваме едно малко, симпатично плажче с отвесни скали, достъпно само по вода. Установяваме се на него. Няма жива душа. Сваляме хладилната чанта и си правим пикник. Изваждаме напитките, бурканчета с неща за мазане, ножове, чери доматчета, царевичен хляб и огладнели си правим сандвичи.

По-късно нашите приятели, в чиито къщи сме отседнали, ни казват, че този плаж е много опасен. Скала може да се откъсне и да полети директно към нищо неподозиращия турист. Затова, идвайки на острова, следвайте съвета на местните и избягвайте плажуване до отвесни скали.
Скалите на Кери
Последния ден се отправяме към селцето Кери (Κερί / Keri) и скалите на Кери. Селцето е малко, много китно, с тесни, калдъръмени улички, с палаво килнати къщички, любопитно надничащи от хълма към морето. Мегданът е така изпъстрен с цветове и арт предмети, както гърците добре умеят. Стара шевна машина, боядисана в ярко синьо, се мъдри на един перваз на кафенето на площада, а до нея пухкава котка с ленив поглед съзерцава пространството пред себе си. Усмихнато и цветно площадче, на което се срещат всякакви цветове, създавайки неповторима атмосфера!

След като набързо преброждаме уличките, се мятаме на фолксвагена и право към популярните скали на Кери. Гледката е изумителна и надхвърля всичките ни очаквания. Внушителна и стръмна пропаст се среща с изумрудено синьото на морето, което от своя страна се разбива „ядосано“ в скалите. Замайва ти се свят, докато гледаш надолу през металната решетка на платформата за наблюдение, но пък е неповторимо!

Вместо заключение
Изумителен си, драги мой Закинтос!
Почистваме къщите, събираме багажите, взимаме си довиждане със съседите и потегляме по дългия път обратно към къщи. Докато чакаме минивана да се изниже от търбуха на ферибота, завистливо поглеждам колоната от коли, чакаща да се качи за към острова. Дълбоко в себе си съм убедена, че един ден ще се върнем отново!
