Два дена в Олимп – планината на 12-те бога

За планината Олимп в Гърция е писано много. За влюбените в планинските преходи ще кажа, че изкачването на Олимп (включва върховете Сколиό, Стефàни и Мѝтикас) е нещо, което трябва да направите рано или късно в живота си – не за да включите в списъка си още няколко превзети върха, а за да усетите най-вече настроенията на тази планина. Не искам да звуча тривиално, комерсиално или изтъркано. Ще се опитам да ви е интересно четивото.

Защо да изкачим Олимп?

Олимп е изключително стръмна, но безкрайно гостоприемна планина. Може би заради това, че там се усеща средиземноморският мек климат. По-различна е от българските планини. Буквално от около 100 метра надморска височина започват да се извисяват склоновете ѝ, които драскат небето и пробиват облаците до най-високата точка – Мѝтикас (2917 м). Тази особеност прави Олимп леко труден и техничен заради множеството сипеи в третия най-горен пояс на планината.

„Трите пояса“ на планината Олимп

Бих разделил Олимп мислено на три пояса – най-долният представлява гъста гора, смесица от широколистни и иглолистни видове, в средния вече се срещат мури, клекове и средиземноморски бор, а в най-високия пояс липсва растителност, но за сметка на това камънаците са в изобилие. Вървенето по сипеите не бива да ви отказва! Напротив, трябва да ви мотивира.

Подготовка преди тръгване

Прогнозата за времето

Това е нещо твърде относително за Олимп, тъй като през 10-15 минути слънцето ту пробива облаците и се усеща как изгаря кожата, ту изчезва и само ореолът му прозира бледо измежду тях. Нищо ново не ви казвам, нали? Всеки планинар знае добре това, но истината е, че в средиземноморски условия слънцето прежуря много повече, отколкото на Вихрен или Мусала. Няма как да узнаете от телефона си точната прогноза за времето в Олимп. Най-близкото предвиждане е това за градчето Литόхоро, а то коренно се разминава с истинските метеорологични условия горе в планината. Е, трябва да се поемат известни премерени рискове, нали?

Кога да не катерим Олимп?

Един съвет от мен – избягвайте да катерите Олимп през уикенда – върволицата от хора е огромна, а и просто няма да намерите място на паркинга при село Приония (Πριόνια / Prionia) по пътя след градчето Литόхоро (Λιτόχωρο / Litochoro), нито ще има къде да спите, освен ако не сте си направили онлайн резервация през сайта на заслона поне 3 месеца предварително.

Необходима ли е резервация?

Най-подходящо е да планирате изкачването през делничните дни, но отново поне 3 месеца по-рано да сте се свързали с хижата, а оттам да са ви уверили, че имате осигурени легла. Не тръгвайте на път без това потвърждение! Разбира се, за любителите на къмпингуването има определено място наблизо, където можете да разпънете палатка.

Къмпингуването на Олимп

Паленето на огън е напълно забранено и недопустимо не само около хижата, а и навсякъде в националния парк Олимп. Независимо от сезона, тъй като хижата се намира на над 2000 м, винаги през нощта е доста студено – температурата пада до около 1-2 градуса в най-добрия случай, и то в летните месеци, а може и да е по-студено към септември или октомври, затова винаги си носете най-дебелия спален чувал. Той е задължителен дори когато спите в заслона, а във времената на корона вирус – още по-наложителен.

Начало на прехода

Най-лесното изкачване към хижата „Спилиос Агапитόс“ (Σπήλιος Αγαπητός / Spilios Agapitos) със статут на заслон (според гръцкия закон за опазване на териториите) започва от паркинга при селцето Приония (Πριόνια / Prionia) на около 1100 м надморска височина по пътя след градчето Литόхоро (Λιτόχωρο / Litochoro), което е само на 360 м надморска височина. Минава се по живописния път през скалния феномен от мраморни скали и зъбери – „Вратата на Олимп“, наподобяващ родната „Вратцата“ около Враца. Оттук нататък вече се навлиза в сърцевината на планината и идва моментът да забравим, че Гърция е само безкрайни плажове и необятно синьо море. Не, Гърция е много повече! Гърция е и свободата, която нейните планини подаряват на всеки планинар.

Колко часа е до хижата?

Самото изкачване от паркинга след Литόхоро (Λιτόχωρο / Litochoro) до хижата трае около 3 часа и половина. Разбира се, всеки турист знае, че в планината часовете са нещо доста относително и служат единствено за ориентир. Всичко зависи от физическата ви подготовка, от почивките по време на катеренето, от това дали сте любители на фотографията като мен, както и от товара на гърба ви. И да, просто се превръщате в товарни магарета!

Внимавайте с магаретата!

А по пътя ще се разминете и с истински магарета, които доставят храна до заслона. Дори има табелки, които ви предупреждават да не пречите на магаретата да се катерят по пътеката, и за ваша сигурност е добре да избягвате контакт с тях, тъй като могат да ви захапят. Те не обичат натрапници, дори и планинари!

Условията в хижата

Хигиената вътре е безупречна – в спалните помещения мирише на свежо и на омекотител за завивки. Това е най-чистото място, на което кракът ми е стъпвал в планински условия. Българските хижи за съжаление не се поддържат по този начин, но това е друга тема…

За сметка на това храната в хижата е ограничена – предлагат се предимно спагети за закуска, обед и вечеря. Няма ги онези евтини супички, на които се радваме из родните планини. Затова най-добре си носете ваша храна в раницата – аз бях взел различни видове консерви, разпределени за отделните хранения. Е, рискувате раницата ви да е доста тежка – моята беше около 15 кг и ми прежули раменете, но това е без значение, защото радостта Олимп да ме приеме в прегръдката си заличи всички болки – в раменете, в ръцете и в коленете поради стръмните участъци, които трябваше да преодолявам.

Физическата подготовка

Повярвайте ми, Олимп е планина, изискваща добра физическа подготовка… Иначе рискувате да оплезите език още на първия час и да не стигнете доникъде. Няма да ви плаша, че самият маршрут е част от Е4, който започва от България и преминава точно оттам, и че се провеждат много състезания от типа на родния Pirin Ultra, които се организират редовно с цел маниаците на планинското тичане да премерят сили нагоре и надолу по стръмните и каменисти пътеки. Шапка им свалям. Нямам идея какви колене трябва да има човек, за да тича из сипеите като коза. Олимп предоставя тази физическа наслада и за мен такива хора са професионалисти в тичането. А и не си мислете, че жените не могат да тичат. Напротив! Една девойка ми скри шайбата, когато се разминахме, а тя тичаше потна, но целеустремена. Не правете и като едни руснаци – бяха тръгнали по сандали нагоре. Силно се съмнявам да са стигнали заслона.

Когато пристигнах при хижата след около 4 часа бавно, но ритмично темпо с добра дихателна техника, за да запазя енергията си възможно най-дълго време, почти не чувствах коленете си, и веднага се проснах на една от пейките до заслона. Поех дъх и погледнах надолу, за да видя откъде се изкачих. Пътеката криволичеше и изчезваше, а морето в далечината се губеше в мараня. За първи път виждах такава гледка – морето е долу, а аз някъде из облаците, и то не в самолет, а стъпил накриво по камънака. Далеч от суетата на света, вдишвах миризмата на средиземноморските борове, мури и клекове. Всеки планинар ще ме разбере, за другите – това са просто думи.

Не правете като мен!

Изкачването на Митикас за един ден – не че е невъзможно, но грам не ви го препоръчвам! Отделете си минимум 2 дена, най-добре 4, за да се потопите в природните красоти на планината.

Моят план беше следният – изкачване до заслона в късния следобед на първия ден, спане на хижата и много ранно ставане към 5:30 на следващата сутрин и катерене до върха за около 3 часа. Връщане до заслона по обяд, почивка, хапване и веднага слизане от 2100 метра до паркинга при селцето Приония на около 1100 м надморска височина. Повтарям – това беше моят план, защото исках да съчетая планината с морето, тъй като имах 4 дена общо на разположение, но горещо ви препоръчвам да не правите като мен!

По-добрият вариант

Най-добре отделете повече дни. Обяснявам защо – първия ден просто се качете до хижата и се разходете около нея – гората е невероятна, а гледките – зашеметяващи. Много пътеки водят нагоре и настрани от хижата. Съществуват видове борове, мури и клекове, каквито нямаме в България. Ще усетите мириса на планината, обгърната от аромата на морето. Ще се порадвате и на множеството хищни птици, прелитащи от скала на скала в далечината. Ще вечеряте в хижата до камината и ще стоплите кръвчицата си.

На втория ден, отпочинали, ще качите най-високия връх Мѝтикас, ще имате време да отидете и до най-близкия – Сколиό, заслужава си много! Невероятен красавец е! Ще спирате често, за да се насладите на гледките и ще правите снимки. В късния следобед ще се върнете в хижата. На третия ден ще се разходите до съседната хижа и ще се върнете. На четвъртия ден ще слезете от планината и ще прекарате време и на морето. Това е план-максимум, който съм избрал за догодина! Другите две хижи (Giosos Apostolidis & Christos Kakkalos) са на още по-високо и си заслужават – те водят по пътеката за вр. Стефàни и местността Големите Казани, както и до други уникални кътчета в Олимп.

Изкачването на връх Мѝтикас

Невероятно е усещането да станете в 5:30 сутринта. Да сте леко кисели, защото сте недоспали и все още замаяни, когато си поръчвате чай или кафе от хижарката, и продължавате да си мислите за топлия спален чувал, откъдето сте се измъкнали като гущер, а студът да гали бузите ви навън в очакване на изгрева, докато в ръката ви фотоапаратът е готов да снима. Може би това е второто нещо, заради което си заслужава да бъхтите като откачени до хижата. Сигурно си мислите, че изгревите са много сходни навсякъде по света, но истината е, че всеки изгрев носи свое собствено очарование и свой характер. Изгревът, гледан от заслона, е цял процес. Първоначално маранята над морето се обагря в оранжево-червеникави оттенъци. Чуват се крясъците на грабливите птици, прелитащи във висините, и тяхното ехо. Няколко облачета в небето сменят цвета си – от черно към сиво, а след това в розово и оранжево. Слънцето се появява като планета на хоризонта – изключително кървавочервено, после оранжево. Все едно е брат на планетата Марс!

При ясно време без облаци, Райко огрява морето и прави слънчева пътека във водата. Панорамата спира дъха! В този момент можете да усетите мащабите – и на морето, и на планината. Хоризонтът е невероятно всеобхватен. А сутрешният бахър (студ, зъзнене) прогонва всички негативни мисли и ви зарежда с енергия да се отправите към върха Мѝтикас, чийто източен ръб е вече огрян и чака да бъде сниман за фотоконкурс.

Зрителна измама

Мѝтикас изглежда близко, но съвсем не е… Ще трябва да се помъчите да изкачите Малките Казани и след това да хванете пътеката към върха, встрани от разклона за Долината на Музите. В зависимост от темпото ви, отделете си 3-4 часа. В това време влизат и почивките на построените каменни пейки, обърнати към обширния хоризонт. Препоръчвам ви да си правите 5-минутни почивки, за да ви отдъхнат краката, а очите ви да се просълзят от околните красоти.

Алпийският пояс на Олимп

Особеност на планината Олимп е, че над 2700 метра надморска височина растителността изчезва. Все едно някой е взел нож и е разрязал земята. Ей така, отведнъж пейзажът се сменя рязко – няма ги вече средиземноморските борове, мури и клекове, няма го здравеца със ситни листа, които не миришат. Всичко се превръща в лунен пейзаж от камъни, чакъл и сипеи. На места има ниска гъста трева във формата на туфи – единствената зеленина, която нагоре ще се превърне в още по-голяма рядкост. Все едно сте кацнали на планета, различна от нашата! Сами сте сред скалите и сипеите, обгърнати в лека мъгла – не толкова гъста все пак, за да можете да проследите накъде криволичи пътеката.

Моите съвети

След около 3 часа вече се изкачвате до източния ръб на Мѝтикас, от лявата ви страна се вижда красавецът Сколиό, а пред вас, ако няма мъгла, се показва и Мѝтикас. Пътеката за върха не е безопасна, затова ви препоръчвам да носите каска и да имате стабилни щеки. От края на източния ръб до самия първенец ходенето отнема около час, въпреки че Мѝтикас е „на един хвърлей“ разстояние по въздушна линия, но ние не сме орли.

Това е и най-трудният и техничен участък от целия преход – не е за всеки! Ако не се чувствате стабилни, не предприемайте риска да стигнете до върха. Ако страдате от височинна болест (недостиг на кислород в кръвта) или световъртеж, също ви предлагам да се спрете и да наблюдавате Мѝтикас от източния ръб.

В замяна може да се отправите към Сколиό – ще останете зашеметени и от него, и от вихрите, които мъглата заформя наоколо му. Добре е да се катерите към Мѝтикас и околните върхове само при тихо време. При ветровито ще ви е трудно да вървите напред заради терена, който изисква концентрация, а вятърът може да ви изиграе лоша шега и да се подхлъзвате често по сипеите – нещо опасно, тъй като бездните, покрай които вървите, са от двете страни на пътеката. Лично на мен, преди да стигна до края на източния ръб, по едно време ми се зави свят и спрях да си почина и да се освестя. Преодолях и вътрешния си лек страх и продължих нагоре. Добре, че не се отказах на това място, защото нямаше да видя прелестта на Мѝтикас, гледан от източния ръб. Там осъзнах, че човек трябва да стига до края на целите си и да сбъдва мечтите си. Усетих колко е важно да вярваш в собствените си възможности и да се чувстваш уверен.

Вместо заключение

Стягайте багажа и тръгвайте смело към Олимп. Не забравяйте да попълните и PLF формуляра за влизане в Гърция и носете Ковид сертификата си. После и вие ще имате какво да разказвате и да споделяте, а кожата ви да настръхва от кеф. И не забравяйте да преоткривате себе си в планината. Оставайте насаме с нея. Тя избистря съзнанието.

Редактор: Диана Димих