Арнея е планинско селце в сърцето на полуостров Халкидики. Тъй като е малко встрани от основните пътни артерии към „ръкавите“, остава непозната. Ние обаче се разходихме и ще ви разкажем с какво ни впечатли.
Забележителности
За мен най-голямата забележителност на Арнея е цялостният ѝ облик. Селото е защитено от гръцката държава още от 1936 г. Архитектурата е впечатляваща. Къщите са цветни и автентични. Именно това прави селото толкова приятно.
В Арнея има поне 180 запазени къщи, които могат да бъдат видяни. Пред всяка една забележителност има надпис на гръцки и английски език, накратко разказващ за съответния род и неговия поминък.
Най-голям разцвет селото бележи през втората половина на 19-ти век. Населението се е занимавало с производство на килими, земеделие и добив на руда (предимно сребро). Благодарение на трудолюбието си, постигнало своето богатство.
Днес в селото има поне 5 туристически маршрута с продължителност между 10 и 20 минути, които разказват историята на махалите и техните видни личности.
Интересен е и главният храм на селото, посветен на Свети Стефан. Църквата е построена през 1812 г. но през 2005 г. изгаря от пожар. При възстановяването ѝ става ясно, че под руините е имало и по-стари храмове – от около 5-ти и от 11-ти век. Ето как храмът се оказа още по-значим. Гърците го възстановяват отлично през 2006-та, оставяйки част от руините да се виждат през стъклени плоскости на пода.
Настаняване
Арнея се намира на около 600 метра надморска височина. Разположена е в планината Холомондас с най-висока точка – връх Холомондас 1165 м. Голям плюс на Арнея е че, макар че е разположена в планина, може лесно да се достигне и до бреговете на Халкидики.
Населението на Арнея наброява около 3000 души. Селцето е живо и приятно. Когато се настанявахме в хотела, ни попитаха дали отиваме на Атон. Явно доста поклонници избират селцето именно с тази цел.
Таверни
На централния площад има няколко таверни. Ние хапнахме предоволно там. Цените бяха доста по-ниски, сравнени с тези в Урануполи, например. Моят личен избор е, когато видя таверна, която се казва „Πλάτανος“ (в превод „чинар“), да избера нея. Защото чинарът означава традиция. Чинарите обикновено са на стотици години и са в центъра на площада. Именно затова смятам, че таверна с такова име следва да бъде най-старата или поне автентична – със запазена традиция.
Ние си купихме зехтин и мед от рики (характерна за региона билка – Ρείκι/Erica manipuliflora) или ккато ѝ казват местнити „сусура“ (Σουσούρα).
Премълчаван факт
Всъщност Арнея (Αρναία / Arnaia) до 1928 г. се е казвала „Леригово“. Не е необходимо човек да бъде филолог, за да разбере, че името „Леригово“ не е с гръцки произход. За да не кажа, че е българско, ще спомена, че „Леригово“ е най-малкото славянско име.
Впрочем, Леригово попада в територията на Гърция след Балканската война (1913 г.). Дотогава в селото е имало всякакво население, защото е било част от Османската империя.
Според 24-тия брой на цариградския вестник „Съветник“, издаден през 1863 г., жителите на Леригово отказали да платят заплатата на гръцкия владика.
Както споменахме по-горе, селото по онова време е било в разцвет. Т.е. не става въпрос за финансов проблем, а за идеологически. Ако населението не е имало самосъзнание да се причисли като гръцко, по пътя на логиката би следвало да се смята за българско.
В края на XIX век селото е подложено на гърцизация, което за онези години е било нормална държавна практика.
Днес селото се развива прекрасно под гръцкия флаг. По време на престоя ни, бяхме добре дошли и се радвахме на приятелско отношение. В днешно време всеки би могъл да пътува или да си закупи имот (стига да има финансова възможност).
Когато ние посетихме селото, не знаехме за историята му. Просто някои къщи много ни приличаха, например, на Стария град в Пловдив.
Ако харесваш това, което правя, и искаш да ме подкрепиш, купи пътеводителя „Опознай Гърция“.
