Намирахме се във Ватопедския манастир на Света гора. След като поразгледах каквото ми беше позволено, опитах да организирам транспортирането ни до Великата Лавра. Трябваше да пристигнем до 15 ч., инак можеше да откажат да ни настанят.
Намиране на транспорт
Обадих се по телефона на транспортната служба, но ни казаха че не могат да откликнат на нашата молба.
След това отидох на автобусната спирка край входа на Ватопедския манастир (Ιερά Μεγίστη Μονή Βατοπαιδίου/Holy and Great Monastery of Vatopedi) и се помолих на няколко шофьора на бусове. Те ми отказаха с различни оправдания, като най-честото беше, че са запазени за определена група – т.е. няма място за нас.
С молба към монасите
Отидох до рецепцията, където коленичих пред монашеското гише и се помолих да ни намерят транспорт за група от седем човека до Великата Лавра (Ιερά Μονής Μεγίστης Λαύρας/Monastery of Great Lavra). Те ми казаха, че е най-добре да се обадя на транспортната служба, която вече ми беше отказала. Ето защо помолих монасите да се обадят и да поискат транспорт за нас. Тя бяха услужливи и се обадиха. Последва стандартния въпрос от отсрещната страна – какви сме по народност и колко човека сме. Впрочем, голяма част от бусовете се държат от румънци. Макар и с неохота, казаха, че ще дойде бус да ни вземе. Не уточниха кога точно, а аз попитах как да разбера кой е нашия бус. Отговориха ми, че щял да бъде с номер 5.
На път
Като дойде буса, се оказа, че не е само за нас, но и за румънски поклонници и че няма да ни закара в Лаврата, а в Карея. Както и да е – платихме по около 8 евро на човек и таксито ни остави в столицата. Това не беше чак толкова лошо, защото успяхме да си купим храна за из път (кисело мляко, банички, хляб, кашкавал, вафли и т.н.). Успяхме да договорим транспорт до Лаврата след около 20 минути.
Като пристигна бусът, разбрахме че не е само за нас, но и за румънска група. Любопитното беше, че ако например цялото такси струваше 80 евро, ние трябваше да платим 60 евро, а румънците – 20. Този факт, само по себе си не е проблем, но странното беше, че нашата група пътуваше до по-близката дестинация, а плати по-голямата част от сумата.
Забележителност по пътя
Добрата новина за нас в случая беше, че именно заради румънската група, шофьорът отби и посетихме извора (аязмото) на св. Атанасий, който е и основателя на Великата Лавра.
Легендата за Св. Атанасий
Легендата разказва, че Атанасий след като запознал да строи Великата Лавра, установил, че средствата и храната му намаляват. Нямал с какво да плати и да нахрани работниците. Отчаян, изоставил строежа и потеглил към столицата на Атон – Карея. По пътя го срещнала жена, която му казала: „Атанасий, къде си тръгнал? Защо остави начинанието, което беше започнал? Върни се и довърши богоугодното дело.
Атанасий бил много учуден и попитал коя е жената, откъде знае името му и с какво се е захванал. И попитал как да довърши започнатото, предвид, че вече няма средства и храна.
Жената отговорила, че е Богородица и че като се върне ще види, че всичките помещения са пълни каквото е необходимо, за да довърши строежа на манастира.
Тогава Атанасий поискал някакво доказателство, че това е истина. Жената му казала да удари с гегата си по една скала. Когато го сторил, от там бликнала вкусна и лековита вода. Това място днес е известно като Аязмото на Свети Атанасий.
След кратка пауза, бусът ни закара до Великата Лавра.
