Намирахме се в българския манастир на Света гора, но искахме да посетим и Ватопедския манастир. Знаехме, че разстоянието се минава пеша за около два часа и половина. Първоначално е изкачване, следва равен път и накрая – слизане по пътека. На места пътеката е камениста и си личи как дъждовете са я изровили.
Препоръчително е да сте със стабилни обувки и да се запасите с питейна вода, защото няма по пътя. От Зографския манастир към Ватопед пътеката е по-ясна и има повече табелки, отколкото в обратна посока.
Предистория
Точно преди да тръгнем от нашия манастир (Зограф), разговаряхме с двама поклонници, които преди ден са тръгнали от Ватопед, но са се лутали в гората. Като се свечерило, попаднали на следи от диви животни (вероятно чакали или диви прасета). Единият поклонник се подхлъзнал и паднал в някакво дере. Вследствие на падането според него имаше спукано ребро.
Именно след този разказ ние все пак тръгнахме.
Пътят
Тръгнахме от Зограф и минахме покрай гръцкия полицейски участък. След кратко изкачване походихме по равен път. За кратко се откри гледка и към морето. След около един час стигнахме до местността „Хера“.
Тя ме впечатли особено, защото до този момент не бях виждал подобно здание. По същество, Хера е паметник, който служи за указателна табелка.
Това е кръстопът, който показва на пътника посоката и разстоянието в часове ходене.
Там поспряхме за снимки и почивка. После продължихме към Ватопед. По пътя на няколко места видяхме съвременни указателни табелки. След известно време зърнахме за пръв път Ватопед и неговите манастирски имоти.
Гледката е много впечатляваща. Трудно е да се прецени докъде се простират ватопедските имения, но е очевидно, че площта е огромна. Човек може лесно да стигне до извода, че манастирските земи се обработват с голямо усърдие. До всяко маслиново дърво имаше напоителна система.
Навсякъдете бръмчаха машини, извършват се строителни работи и се гради. Като прекосихме селскостопанските постройки и застанахме пред входа на манастира, се изненадах от две гледки.
Пред входа имаше езерце, в което плуваха цветни риби. Някой от спътниците ми каза, че това били рядък вид японски риби (риба „Кои“). Те представлявали нещо като „шаран“ и били изключително скъпи. Е, определено не очаквах да видя това. От друга страна, не знам доколко си пасват и подхождат японски шарани в монашеска република.
Мит или реалност
Говори се, че кралят на Великобритания – Чарлз III, се лекува от тежко заболяване във Ватопедския манастир. Смята се, че кралят имал собствена ВИП килия. Не знам доколко е вярно това, но би било логично Ватопед да се радва на сериозна финансова помощ (дарения). Факт е, че манастирът изглежда изключително силен от финансова гледка точка. Видно е, че има много инвестиции, макар и да не са от краля на Англия.
Обратно към разказа
Другата гледка, която ме озадачи, беше нещо като „гише за информация“, точно след като прекрачих манастирската порта. От вътрешната страна на „гишето“ имаше монаси. Отидох да ги попитам за информация, но се оказа, че за да застана на отвореното „прозорче“ на гишето, трябва да коленича. Т.е. още навремето така са проектирали сградата, че от самия вход да стане ясно, че трябва да си наколене, за да си кажеш какво искаш и за да получиш информация (благословия).
След като се информирах, тръгнах да разгледам манастира. Лъхна ме приятна миризма на прясно изпечен хляб, която водеше към архондарика. Не влязох там, тъй като нямах намерение да оставам в манастира.
Забележителности на Ватопед
Фоторазказ
Разгледах от архитектурна гледна точка и понечих да се поклоня на чудотворните икони. Група румънски туристи беше на нещо като „частен тур-поклонение“ и не ме допусна да видя светините.
Ето кратка виртуална разходка из манастира:
