Бяхме си набелязали да стигнем до село Героплатанос, за да се насладим на основната му забележителност – вековния чинар.
Стигнахме до село Героплатанос и започнахме да го разглеждаме.
Чинарът
Височината на чинара е 20 метра, а обиколката му е 15 метра. Дървото се намира на основния площад на селото.
Той е толкова значим, че на него е кръсено и самото село (Героплатанос в превод от гръцки означава „Старият чинар“
Още през 1976 г. е обявен за защитено дърво.
Дървото е чинар (платанос/Platanus orientalis). Надморската височина на Героплатанос (Γεροπλάτανος/Geroplatanos) е около 400 метра. Намира се в подножието на планината Холомондас.
Около чинара има супермаркет и заведение. Целият живот на селото минава под сянката на чинара (буквално и преносно).
Селцето е малко и може да се обходи за 15 минути
Нашата история
След като се полюбувахме на чинара, бяхме доста гладни. Решихме, че искаме да хапнем банички и други подобни специалитети от някоя гръцка фурна.
Оказа се обаче, че в селото няма фурна. Няма проблем. Натоварихме се и след няколко минути бяхме в съседното по-голямо село Риза.
Село Риза
Село Риза (Ρίζα/Riza) имаше заведение тип „цър-пър“, но ние бяхме решили, че не ни се чака толкова.
Видяхме хибава църква посветена на Богородица и етнографски музей. Попитахме местните, къде има фурна, а те ни насочиха към главния път.
Стигнахме с колите до посочената фурна. За наша изненада се оказа, че всичко е свършило. Бяха останали само шоколадови бонбони, с които нямаше как да се заситим.
Извод
Извадихме си поука, че фурните разпродават стоката си до преди обяд. Т.е. по обедно време не изкарват нови печива. Ето защо ако на обяд търсиш нещо от фурна, то или няма да намериш нищо или ще е послучайност останало от сутринта.
Ние се отказахме от търсенето на фурна и отидохме да хапнем в село, арнея, където много добре познаваме таверните.
