Гърците през ХIX век през погледа на френски дипломат

Знаете ли как са изглеждали Балканите преди около 200 години? А представяте ли си как са се предвижвали хората и какви опасности са срещали по пътя си? Пътуването е било бавно и непредвидимо. За да се докоснем до онези времена, ви представяме историческа книга, разказваща за французин, който тогава попада на Балканите и пише ли пише…

От Константинопол до Янина
Книгата е резултат на няколкомесечен изследователски труд. Използвани са материали на френски, английски, гръцки, турски, италиански и български език

Кой е Франсоа Пуквил и как се озовава на Балканите?

Франсоа Пуквил е виден представител на европейския интелектуален елит с безспорен принос за гръцкото възраждане и националноосвободително движение. Неговият живот е неразривно свързан с Балканите.

Пуквил е роден в края на XVIII век в Мерльоро, Северозападна Франция. Получава религиозно образование и е назначен на църковна длъжност в родния си град. Френската революция от 1789 г. значително променя статута и ролята на католическата църква, което става причина Пуквил да напусне духовенството и да започне работа като учител.

Франсоа Пуквил
Франсоа Пуквил (François Pouqueville)
1770 – 1838

Пътувания

Няколко години по-късно той заминава да учи медицина в Париж. Участва в Египетската кампания на Наполеон Бонапарт като член на Комисията за наука и изкуство. Поради неблагоприятния климат в Ориента, здравето на Пуквил бързо се влошава и той е принуден да се върне във Франция. Но корабът, на който пътува, е отвлечен от пирати. Така Пуквил и част от екипажа стават пленници на османците в Пелопонес.

Карта на Мореа (Пелопонес)
Мореа (днешен Пелопонес). Източник Blouet, A. et A. Ravoisié. Expédition scientifique de Morée, ordonnée par le Gouvernement Francais. Architecture, Sculptures, Inscriptions et Vues du Péloponèse, des Cyclades et de l’Attique, Volume 1, Paris: Firmin Didot, 1831, p. 108

Заради усложнените френско-османски отношения французите скоро са отведени в Константинопол и затворени в крепостта Йедикуле. Пуквил е пленник в османската столица в продължение на 25 месеца, които използва, за да учи гръцки език. След като е пуснат на свобода, се връща в Париж, подновява следването си и защитава докторат, посветен на чумната епидемия в Ориента.

Първата му книга

През 1805 г. издава своята първа книга – „Пътешествие в Морея, в Константинопол, в Албания и в много други части на Османската империя през 1798, 1799, 1800 и 1801 г.“ в три тома. Творбата постига огромен международен литературен успех, а Пуквил е назначен за генерален комисар (т.е. консул) в Янина – пост, който заема в продължение на почти десет години.

Писмо подписано от Пуквил
Писмо, подписано от Пуквил

Докато изпълнява функциите на дипломатически агент в балканските владения на Османската империя (първо в Янина, а после за кратко време в Патра), Франсоа Пуквил има възможност да вникне из основи в балканската действителност и да се утвърди като един от най-авторитетните за времето си нейни познавачи. Заедно с това си извоюва и името на един от най-уважаваните френски интелектуалци от епохата на Реставрацията и Юлската монархия.

Какви са гърците през погледа на Франсоа Пуквил?

Френският автор е изненадан преди всичко от факта, че в хода на османското завоевание гърците са загубили не само свободата си, но и славното име на своите предци. Те са обединени под едно общо название, използвано за всички православни християни в обширната Османска империя.

Разстоянието между Истанбул (Константинопол) и Янина (Йоанина) е 933 км. Картата показва най-краткото разстояние към днешна дата. Преди 200 г. е имало два начина да се измине: пеша или на кон. Средната скорост на ходене на кон е 6.5 км/ч. Ако приемем, че на ден са пътували 4 часа, то средно са изминавали около 26 км за ден. През останалото време все пак са вършели работа. Маршрутът на Пуквил не е бил най-краткият (а е бил поне 1156 км). Това разстояние е могло да бъде изминато за около 45 дена в споменатия по-горе ритъм. *калкулацията не е направена на базата на исторически факти, а цели да онагледи пътуването в друга епоха.

Пуквил определя гърците като здрави и силни хора с правилни черти на лицето. Описва ги като енергични, весели и склонни към разточителство, надарени с богата фантазия и красноречие хора, говорещи с удоволствие за своето минало. Според френския автор, те са способни в продължение на часове да разказват за античните паметници. Това предизвиква у тях гордост и подпомага изграждането на национално самосъзнание.

Портрет на Франсоа Пуквил от Анриет Лоримие, 1830 г.
Портрет на Франсоа Пуквил от Анриет Лоримие, 1830 г. (Изображението е от колекцията на Националния музей на Трианин във Версай)

Наред с положителните качества, Пуквил изтъква и някои недостатъци на гърците. Така например, според французина, те вероятно са добри християни, но със сигурност са лоши защитници на родината си и на своите близки. Към тази констатация се прибавят критики относно гръцкото суеверие, суета и властолюбие, които често са причина за ожесточени спорове и противоборства. Но като най-голямо несъвършенство на гърците Пуквил определя вроденото им желание за създаване на интриги, злепоставящи техните сънародници. Точно тези особености на характера създават сериозни пречки за обединение на гръцките сили и реализиране на съвместни действия срещу Високата порта.

С какво творбите на Пуквил се отличават от разказите на други пътешественици?

Трудовете на Франсоа Пуквил са забележителни произведения, главно защото представят всекидневието на Балканите в три проявления, които непрекъснато се преплитат и взаимодействат: описание (картина), конфликт и послание.

Описание

От една страна, французинът подробно разказва за бита, нравите и обичаите на поставените под властта на султана балкански народи. Той разкрива характера и обществените навици на хората, които среща; описва техния външен вид, професионални занимания и забавления, религиозни и културни прояви; обръща внимание на езиковите различия и диалектите в зависимост от региона; разказва за развитието на балканската икономика и търговия; не пропуска дори състоянието на медицината, за да говори най-накрая за оцелелите от Античността архитектурни паметници и за историята на гръцкия народ. Запознавайки се с книгите на Франсоа Пуквил, читателите сякаш разглеждат картина, показваща живота в балканските владения на султана, в която присъстват и пълнокръвните образи на представители на местното население. Това своеобразно изображение е от особена важност за гърците, тъй като е последното детайлно описание на тяхното всекидневие преди освобождението им и признаването на гръцката независимост.

Пътят на Франсоа Пуквил 1798-1801 година
Карта на земите, през които минава Пуквил през 1798 – 1801 г.

Конфликт

Успоредно с описанията на различни аспекти от всекидневието на Балканите, на страниците на своите произведения Пуквил дава конкретни примери за социални, културни и религиозни сблъсъци между отделните общности в Османската империя. Тези конфликти и свързаните с тях поведенчески рефлекси са ценен източник на информация за отношенията между народите, живеещи на полуострова. Съприкосновението на тези хора нерядко води до взаимно сътрудничество, но сблъсъците и конфликтите (често въоръжени) са непрекъснато явление.

Околните жители разбират само своя език, българския.

Макар и елинофил, французинът дава много важна информация, която е от полза и за българите. Цитатът се отнася за град Костур (днешна Кастория).

Послание

Накрая, но не и по значение, е важно да се посочи, че пътеписите на Пуквил постепенно се утвърждават не само като важен извор за живота на покорените балкански народи (най-вече на гърците), но и като своеобразен начин за изразяване на подкрепа към гръцката кауза. Фактът, че книгите му са многократно преиздавани и превеждани на различни езици на практика означава, че французинът би могъл да използва своите произведения за отправяне на конкретни послания към читателите. Въпреки че произведенията на Пуквил трудно могат да бъдат наречени пропагандни памфлети, те без съмнение оказват значително влияние върху общественото мнение, определят посоката на публичните дискусии по определени въпроси (като съдбата на гърците) и не на последно място – правят европейската общественост чувствителна за предстоящите промени на Балканите.

Как произведенията на Пуквил повлияват върху успешния завършек на гръцките революционни борби?

През първата половина на XIX век „гръцката тема“ без съмнение е водеща. Особено в контекста на борбите за освобождение на гърците от 1821 – 1829 г., в които се включват и Великите сили. Първоначално те осъждат действията на гръцкото население, но постепенно позицията им се променя. До голяма степен трансформацията е продиктувана от симпатиите на европейската общественост към гърците (заради героичната им борба) и антипатията към Високата порта (заради демонстрираната жестокост в опитите да потуши въстанието). Тези настроения са значително повлияни от славното минало и неблагоприятното положение на гръцкия народ, за което свидетелстват филелини като Франсоа Пуквил.

Скулптурно изображение на Пуквил от Давид д’Анже.
Склуптурно изображение на Пуквил от Давид д’Анже

Заразен от идеите за свобода, равенство и братство, французинът изразява своята пълна подкрепа към гърците в борбата им за политическа независимост и демократично управление. Неговият принос за гръцкото възраждане и националноосвободително движение е признат както от гръцкия народ, така и от европейската общественост. Много показателно е, че французинът е удостоен с Ордена на Спасителя: най-старото и същевременно най-високо държавно отличие в съвременна Гърция.

Орденът на Спасителя
Орденът на Спасителя (Τάγμα του Σωτήρος)

По традиция той се присъжда на участвалите във войната за независимост гръцки граждани или на такива, които са постигнали високи постижения в областта на науката и културата, военното дело, икономиката и търговията, на представители на държавната администрация и членове на дипломатическия и съдебен корпус. Първоначалният указ за учредяване на наградата позволява с нея да бъдат удостоявани и чужденци, но само когато те имат безспорен принос за развитието и благосъстоянието на Гърция. Именно сред тях се нарежда Франсоа Пуквил.

Нещо повече, съгласно споразумение между Република Франция и Република Гърция гробът на французина (намира се във Франция) се поддържа от гръцкото правителство в знак на дълбока признателност към неговото дело.

Научил ли е Пуквил гръцки?

Докато са пленници в Константинопол, Даниел Кифер, лингвист и втори секретар-преводач към Министерството на външните работи на Франция, преподава на Пуквил гръцки език, опирайки се на произведенията на Омир и Хипократ. Самият Франсоа Пуквил по-късно споделя пред свои приятели, че както по време на пленничеството си в Триполица, така и в Йедикуле, е посещавал гръцки училища, където е учил родния език на своите „съученици“.

Пуквил свободно владее гръцки и общува със значителна част от местното население на Балканите, без да използва услугите на преводач. Това е особено ценно (и е една от причините той да бъде назначен за генерален консул в Янина), защото му позволява да получи автентична информация по разнообразни теми, която след това да отрази в своите трудове. Задълбочените познания по гръцки му позволяват и да превежда поезията на Анакреон от йонийски диалект на френски.

Как човек може да се сдобие с книгата?

Книгата е налична в големите библиотеки в страната, включително но не само, в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, Народната библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив, Университетската библиотека на СУ „Св. Климент Охридски“, Централната библиотека на БАН, Библиотеката на Нов български университет и др. Ако желаете да се сдобиете с книгата, заповядайте в Института за балканистика с Център по тракология (ул. „Московска“ № 45, 1000 София), всеки делничен ден между 10:00 и 16:00 ч.

За автора

Александра Миланова е доктор по история, главен асистент и научен координатор в Института за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките. Владее английски, френски, гръцки и турски език. Специализирала е в Солун, Истанбул, Йейл и Женева. Член е на Цифровата научноизследователска инфраструктура за изкуствата и хуманитарните науки (DARIAH-EU) и на Консултативния съвет на Europeana Network Association (ENA) в областта на дигиталното културно наследство.