Решихме да поемем на дълъг път с нашето бебе на 11 месеца. Идеята бе да стигнем с кола до Атина, а после с катамаран до Сароническите острови. И за да е съвсем приключение, плаването щеше да е 9 дни през зимата на 2022. Щяхме да посрещнем Коледа и Нова година на лодка!
Звучи почти като „мисията невъзможна“, но луди и млади тръгнахме. Натоварихме се на 20-годишната ни кола, която напълнихме „до дупка“.
София – Атина с кола
София – Лептокаря
Решихме да „разбием“ пътя на две и избрахме да нощуваме в Лептокаря. Стратегията беше да пътуваме, когато бебето спи. Ето защо дебнехме за прозявания и щом имаше наличните знаци, палехме колата.
Максимумът сън на нашето бебе през деня е около 3 – 4 часа. Затова решихме, че някак ще „добутаме“ до Лептокаря.
Магистралата от Солун е много приятна. И на всеки 100-тина км има прекрасно място за отдих.
Настанихме се в хотела и починахме добре. На следващата сутрин разгледахме крайбрежната улица, която много ни хареса.
Насладихме се на свежото утро и подреденото градче. Хапнахме топли гръцки банички, напазарувахме каквото беше необходимо и се отправихме на път към Атина. Повече информация за Лептокаря можете да прочетете в специалната ни статия.
Лептокаря – Атина
По магистралата беше спокойно и лесно за шофиране. Платихме си пътните такси (около 40 евро за нашата кола). Почивахме, където беше необходимо, и заредихме гориво. Останахме изненадани от огромните мащаби на Атина. Успяхме да стигнем по светло до Марина Алимос, където оставихме колата на паркинг. Благополучно се натоварихме на борда на катамарана.
Атина – Порос с катамаран
Посрещнахме Рождество Христово на лодката. Беше приятно отоплена. Момиченцето ни любопитно щапуреше напред-назад. Малката тъкмо прохождаше, затова винаги бяхме приведени над нея или пък я придържахме със специална препаска.
Прогнозата за времето беше благоприятна. Спокойно море, без вятър – идеално за начинаещи. Въпреки всичко, Ели (жена ми) се оплака от гадене. Това е нормално, особено когато кърмиш в каютата.
Успяхме да закрепим положението с някакво хапче против морска болест и с гледане към хоризонта. За около два часа пристигнхме на остров Порос.
Остров Порос с катамаран
Беше 25-ти декември и не бяхме сигурни дали ще има работещи таверни. Първата ни работа на острова беше да подсигурим резервация за вечеря. Напазарувахме и се потопихме в атмосферата на града.
Покатерихме се по стръмните улички, които са със стъпала. Качихме се на Часовника над пристанището и се огледахме. Парос беше изключително спокоен и приветлив. Зеленината наоколо ни действаше толкова успокояващо.
Хапнахме вкусно и се оттеглихме за заслужена почивка на лодката. Подробните ни впечатления за острова можете да прочетете в специалната ни статия.
Порос – Идра
Плаването с катамаран изглежда приятно, особено в това тихо време, което случихме. Нямаше нито една вълна. Никакъв вятър и то в края на декември! Морето беше почти пусто. Нямаше навалица от лодки и туристи. Плавахме спокойно и паркирахме безгрижно, тъй като имаше достатъчно свободни места.
Ако искате да се запознаете и с негативните страни на плаването, може да прочетете специалната ни статия на тази тема.
Остров Хидра
Важно е да уточня, че името Хидра, или само Идра, се отнасят за един и същи остров. Разликата идва от това дали ще приемете древното, или модерното име на острова.
Идра е повече от очарователен! Това е един от наистина уникалните острови. Атмосферата е невероятна. Все едно си попаднал в друго време. Спокойствието е повсеместно.
Архитектурата е впечатляваща. Градчето е като крепост, а всяка къща и улица допринасят за това. За да научите повече за острова, прочетете посветената ни статия.
Идра – Спецес
На около два часа плаване е остров Спецес. Пътуването беше приятно. Вече се чувстваме като опитни моряци. За късмет имахме все хубаво време и можехме безгрижно да се отдалечим от грижите в София. Нашите ангажименти бяха да се наслаждаваме и да си резервираме маса за вечеря.
Момичето ни приемаше пътуването съвсем спокойно. На островите слизахме със сгъваема количка (тип чадър). Където можеше я возехме, където искаше ходеше, когато ѝ се спеше – спеше. Благодарни сме, че на фона на толкова промени, детето ни беше благоразположено.
Остров Спецес с катамаран
Паркирането беше малко по-сложно от обичайното. Пристанището на Спецес не е особено закътано и тук се усещаха леките вълнички. Неприятното бе, че се получаваше нещо като вторично клатене (т.е. след като вълничката мине през лодкатата и се разлее в пристанищната стена, се връща рефлексната вълна.
Разходката из острова е приятна. Крайбрежната е много живописна. Островът е изпълнен със скъпи имения и добре поддържана зеленина. Идилията е нарушена от шума на моторчета. Те са основният транспорт тук.
Беше ни трудничко да намерим закътано местенце, където нашето бебе да може да поспи на спокойствие. Ревът на мотори се чува почти непрекъснато.
Спецес е остров с аристократичен дух, богата история и значима роля в корабоплаването. Ако искате да прочетете повече за острова, може да погледнете специалната ни статия.
Нафплио с катамаран
Следващата ни спирка беше Нафлипон. Пред пристанището имаше круизен кораб, от който с малки лодки пристигаха туристи. Дори на пръв поглед Нафплио изглежда голяма туристическа дестинация с много живот и оборот.
Градът е изключително привлекателен. Тук има всичко: забележителности, пешеходни улици, заведения, забавления, палми и глезотийки. Само няколко часа бяха достатъчни, за да поискаме дружно да прекроим плана. Решихме да останем тук две нощувки.
Крайбрежната улица на Нафплио
Разходихме се между уличките, на крепостта, полюбувахме се на палми и разкош. Тук се чувствахме като в красив и подреден средиземноморски град със западно влияние. Налични са няколко музея и изобилие от таверни.
Останахме очаровани от градчето и се замислихме дали бихме живяли тук. Местните изглежда се чувстваха добре и се наслаждават на живота. Нафплио е сред най-красивите гръцки градове. За повече информация прочетете тук.
Нафплио – Порос с катамаран
Дойде време да се връщаме наобратно. Това бе денят с най-голям пробег. Отне ни около 7 часа да изминем разстоянието, но пък нали вече сме опитни морски вълци. Благодарни сме, че времето отново е спокойно и тихо.
Пристигнахме на Порос и се насладихме на запазените гръцки традиции. Попаднахме на „сурвакари“. Денят беше 31-ви декември, а обстановката на малкото островче беше празнична. Деца и тийнейджъри обикаляха и пееха песни за берекет. Местните ги посрещаха гостоприемно и с почерпка.
Толкова е хубаво да наблюдаваш запазения сплотен живот на местните. Така се възпитават традиции. Накупихме необходимите провизии за посрещането на новата година и се отправихме към Атина.
Атина за един ден
Пристигнахме в Атина благополучно. Подготвихме вечерята и се оттеглихме на заслужена почивка. Знаехме, че няма смисъл да се опитваме да бъдем будни. Жаклин щеше да заспи, а ние трябваше да сме свежи за утрешния ден. Посреднощ ни събуди празничната заря. На сутринта си честитихме и тръгнахме към забележителностите на Атина.
Стигнахме до центъра на Атина с трамвай. От там се отправихме пеша към един от красивите квартали – Плака. Бебето ни заспа в количката. Времето беше слънчево. Изглежда отново всичко беше по план.
Купихме сувенири и обядвахме добре. Има цяла улица с таверни, така че може да изберете която ви харесва. Съвсем наблизо до Плака е една от най-специфичните за Атина забележителности – квартал Анафиотика.
Кварталчето е малко и китно. Изглежда все едно сте попаднали на цикладски остров. Струва си да се посети. Ние посветихме специална статия на тази махала.
Минахме и през Монастираки, но там лудницата ни дойде в повече. Поуморихме се и седнахме на една сравнително тиха уличка на кафе. Жаки тъкмо се учеше да ходи и бързо се превърна в атракция за минувачите. Изключително добро впечатление ми направи отношението на гърците към малките деца.
Лека-полека се прибрахме с трамвая до пристанището Алимос, където се намираше лодката ни. Стегнахме багажа и се приготвихме за път на следващия ден.
Яхтеното пристанище Алимос
Марина Алимос е забележителност сама по само себе си. Пристанището е като малко градче. Има паркинги, паркове, различни съоръжения, плувен басейн и заведениея.
Разходихме се сутринта на свеж въздух. Събрахме набързо багажа и потеглихме на път. Планът беше отново да спрем в Лептокаря (както направихме и на идване), а до там имахме 5 часа път.
Атина – София с кола и бебе
Беше 2-ри януари и голямата част от движението по пътя бяха коли, които се завръщат в Атина. Хубавото беше, че ние си тръгвахме от там. А голямата част от хората, почивали в Атина, вече си бяха тръгнали още на първи. И така, успяхме да „разминем“ движението с нашия план.
Кремостта Платамонас
Пътувахме приятно. Направихме почивка на една от обособените за почивка зони – т.нар „Rest Area“. Такива има на около час шофиране (приблизително на 100 км). Хубавото е, че тези отбивки разполгат с големи паркинги, бензиностанция, топла кухня, книжарница и най-важното – място за разтъпчване.
На осем километра преди Лептокаря се намира крепостта Платамонас. Нямаше как да я пропуснем. Макар че беше късно, слязохме за малко.
Фортификацията е стабилна и е от времето на кръстоносците. От едната страна гледа към планините, а от другата – към морето. Определено внася разнообразие в пътуването.
На пазар в Лептокаря
Пристигнахме в Лептокаря и се настанихме. Както можете да си представите, вече бяхме с последните сравнително чисти дрехи. След 11-дневно пътуване и плаване, при това с бебе, определено не бяхме в най-приветливия ни вид. Добрахме се до близката таверна, където няколко местни дядовци мезеха.
Камина бумтеше. Зачервихме бузите, а Жаки крачеше все по-увечено из таверната. Докато вечеряхме, заговорих един местен с въпроса дали някой тук произвежда зехтин. Оказа се, че именно непознатият е производител. Въпреки външния ни вид, той след като се нахрани, отиде до някъде и се върна с 10 литра зехтин и няколко райски ябълки – подарък за малката.
Натоварихме зехтина в количката на Жаки, а нея носихме на рамо. И така „я добутахме“ до квартирата. И този епичен ден беше към своя край.
На сутринта
Утрото беше свежо и приятно. Отидохме на разходка за банички и да разходим бебето. Като се заговорихме с местните се оказа, че същия ден има седмичен пазар.
Останахме смаяни от разнообразието на стоки, тяхното качество и ниските цени. Напазарувахме и се надявахме, че ще успеем да сместим всички покупки. Все пак багажът за 12 дена при пътуване с бебе е доста.
Успяхме да се натоварим и поехме към София. Пристигнахме благополучно вкъщи. Останаха ни хубавите впечатления и стотици снимки!
