Идват едни дни, когато времето захладнява. И понеже не ни се иска да приемем, че лятото си отива, продължаваме да си носим летните дрешки и да ги подръпваме оттук-оттам, за да си затоплим златисто-загорелите крака и ръце. Тогава идва времето да си подредим спомените от лятото и да съхраним снимките, коя от коя по-синя или по-зелена, с красиви червени петна по тях от избухналите в цвят храсти. Като ги гледам, винаги си мисля „Кога ли пак ще отида там?“. Но когато едно място остане в сърцето ти, обичта и любопитството те връщат по един неочакван начин. За нас остров Крит е точно такова място.
Никога не можем да си кажем „Стига, бяхме и видяхме“. Многопластовата красота на този отдалечен гръцки остров е безкрайна: високи красиви планини, осеяни с легендарни пещери; плодородни равнини и ждрела, които те водят до потайни плажове; маслинови горички; хълмове с полуразрушени замъци и вписани в скалите бели параклиси; отдалечени селца и неизброимо много археологически и исторически места.
Този път любопитството ни отведе и по на изток. След като изпратихме приятелите си, продължихме към курортното градче Агиос Никόлаос. Разположен е в красивия залив Мирабело, а в центъра ресторанти и магазинчета са се подредили по брега на езерото Вулисмени. Чудесно място за снимки, които напомнят пощенски картички.
Все пак наша основна цел беше едно малко островче, на около час с кораб от Агиос Николаос и на по-малко от километър от курортното селище Плака. Областта, както и заливът, в който се намира, се наричат Елунда.
Спиналонга
Това островче е преживяло различни епохи и е било владение на много империи. Дължи своята мрачна слава на колонията за прокажени, която е била разположена тук. Името му е Спиналонга (Σπιναλόγκα). Дължината на острова е 440 м, най-голямата ширина е 250 м в южната му част. Най-високото място се издига на едва 53 м.
История и име
Историята му е свързана с венецианците, които изграждат тук отбранителна крепост, за да пазят залива от нашественици. Името на острова идва от фрагмента на гръцкото изречение „στην Ελούντα“, което означава „към Елунда“. Венецианците не разбират значението на израза и го превеждат на своя си език. Наричат острова „spina lunga” („дълъг трън”). Въпреки че през 1954 г. на острова е дадено отново древното му име Калидон (Καλυδών), по-популярно остава венецианското му име.
От края на 16-ти век нататък венецианците започват строителството на мощна крепост. Изградена е кръгла стена по протежение на бреговата линия и площадка на най-високата точка на острова, която да служи като артилерийска позиция. От 1647 г. Спиналонга става убежище за бежанци и бунтовници от управляваната от османците източна част на Крит. Заедно с венецианския гарнизон те защитават острова срещу османската обсада.
Островчето последно пада в ръце на турците през 1715 г., с което се приключва венецианското присъствие на Крит. По ирония на съдбата, пак това островче става убежище за османски семейства, когато християните въстават през 1866 г.
Островът на прокажените
Спиналонга е известен преди всичко със славата си на „Остров на прокажените“. Критската държава решава да принуди всички болни от проказа в Крит да се преместят на остров Спиналонга. По това време се е смятало, че те са силно заразни. Първите 251 прокажени пристигат на острова на 13 октомври 1904 г. След като Крит се обединява с Гърция през 1913 г., други от всички части на страната изпращат своите заразени тук. Прокажените първоначално са живели при най-трудни условия и са ползвали къщите на старото мюсюлманско селище. Едва през 30-те години ситуацията се подобрява, благодарение на различни инициативи.
През 1935 г. на Спиналонга са живеели около 300 пациенти. Приблизително един пациент умира и един нов пациент пристига на острова всяка седмица. През 1939 г. с държавни средства са построени нови сгради и е изграден околовръстен път около острова. Разрушени са части от крепостната стена.
След 1948 г. започват да се прилагат нови, съвременни лекарства за лечение на проказа и това води до повишени нива на излекуване. От този момент нататък на излекуваните пациенти е разрешено, ако желаят, да напуснат острова. Спиналонга остава станция за лечение на проказа до 1957 г., което я прави една от последните колонии на проказа в Европа. Последният жител, свещеник, напуска острова през 1962 г.
Нашето предложение за пешеходна екскурзия из oстров Крит можете да откриете тук
