Руският манастир е един от най-големите на Атон. Той наподобява малко градче. Манастирът „Свети Панталеймон“ се намира на малък залив и е лесно достъпен по море. Тук снимките са забранени. Ето защо в тази статия, ще има ограничен брой снимки.
Как се стига
До руския манастир се стига лесно – чрез ферибота, тръгващ от Урануполи. Корабът спира на руския манастир и след това продължава на юг.
По време на нашето пътуване, ние посетихме първо Зографския манастир, а на следващата сутрин взехме бусче до пристанището на Зограф (Арсана Зографу) и хванахме ферибота от Урануполи. Платихме си билетчета, които бяха около 5 евро. Пътуването беше кратко, но приятно.
На ферибота може да се купи нещо дребно за закуска и да се ползва тоалетна. Това е важно, защото на Атон няма откъде да си купиш нещо за подхапване.
За манастира накратко
„Свети Панталеймон“ е огромен. Понастоящем се обитава от около 40 монаха. В началото на ХХ в. братството е наброявало 2 000 монаха. През 1765 г. манастирът се преметва с помощта на молдовски дарения на днешното си място.
Манастирът притежава една от най-богатите библиотеки на Света гора: над 20 000 гръцки и руски книги; 1320 гръцки и 600 славянски ръкописа.
Тук се намира най-голямата камбана на Балканите – 13 тона, 2.70 метра диаметър. За да бие тази камбана обаче, са необходими двама човека.
Въпреки внушителните си размери обаче, манастирът е на 19-то място по ранг (20-то място е последното). За сравнение, сръбският манастир – Хилендар, е на четвърто, а българският (Зограф) е на девето.
Гостоприемство
Това е един от най-гостоприемните манастири. От една страна, има капацитет, а от друга – има и желание. Щом слязохме от ферибота, следвахме указателните табелки, които ни заведоха в архондарика (приемната). Тя е впечатляваща и уютна зала. На мен ми приличаше на чайна или хижа. Беше изключително чиста, поддържана и подсказващо за величието на Русия.
Нагостиха ни и с хубав билков чай и локум. Настаниха ни в малки и уютни стаи: една двойка и една за пет човека. Стаите бяха семпло обзаведени, но пък имаха всички удобства: включено парно, големи прозорци, бюро, столове, гардероб, чисти и спретнати легла.
Съвсем наблизо имаше и баня, и тоалетна, които бяха съвсем прилични.
*Питейна вода имаше винаги на разположение в приемната. В двора на манастира също имаше чешми, но ние не пробвахме водата им.
Служба
Отидохме на следобедната служба, която беше в зашеметяваща, мраморна сграда с червени килими и асансьор. Този лукс и чистота ни учудиха много, но определно беше приятно. Литургията беше на руски език и звучеше по добре поддържана музикална уредба. Имаше много хора, които бяха добре облечени (чисти и спретнати).
След литургията имаше вечеря в огромна и светла зала (трапеза). Помещението е построено през 1890 година и побира 1000 човека. Храната беше богата и достатъчна. Хлябът – прясно изпечен. За моя изненада, на трапезата имаше и чай.
По време на храненето, по музикална уредба, се чуваше как някой чете богослужебна книга.
Дворът на манастира
Манастирът има голям двор, който е добре поддържан. Разходихме се из него, поседнахме на беседка край морето. Радвахме се на спокойствието и чистия въздух.
Ако харесваш това, което правя, и искаш да ме подкрепиш, купи пътеводителя „Опознай Гърция“.
