Един ден ми се обади мой познат, когото вече бях водил до Атон. Той искаше да отидем отново. Съгласих се, при условие, че ще посетим различни места. Само за няколко дена сформирахме нова поклонническа група от общо 7 човека, колкото е максимално позволено на Света гора.
Подготовка преди пътуване до Атон
Това е най-сложната част, която ми отне седмици умуване. След като ние си бяхме набелязали кои манастири бихме искали да посетим, трябваше да се съобразим с редица непредвидени обстоятелства. Една от изненадите беше, че дадени манастири са в ремонт и не приемат поклонници като нас. Т.е. вероятно биха приели, но примерно по-отбрани (или гърци, или духовници, или дипломати и т.н.).
Голяма изненада за мен бе, че вторият по ранг манастир – Ватопед, който е огромен, нямал капацитет да ни приеме. Честно казано не повярвах на тези думи, но това не промени факта, че получихме отказ. По-фрустриращото в случая беше цялата „администрация“ през която преминах, за да разберем, че не сме добре дошли.
Първоначално писах имейл, после се обадих по телефона, записах гласово съобщение и т.н. след редица опити и „препращане“ от един начин на комуникация към друг, най накрая се регистрирах в сайта на Ватопед. След това регистрирах всеки от поклонниците. След това получихме имейл потвърждение, че сме регистрирани и трябва да почакаме. След като около седмица не получихме отговор и отново напомних за нас по всички възможни начини, получих имейл, който гласеше, че за съжаление, не можем да отседнем в манастира.
Корекция на плана
Та така, прекроявахме плана на няколко пъти според обстоятелствата, начина на транспорт и условията на манастирите. Например, някои от манастирите ни бяха отговорили, че ще ни приемат, но трябва да сме се настанили до 13 ч., а други до 15 ч. Следователно трябваше да планираме така пътуването си, че да можем да сме пристигнали навреме.
Вече знаех, че на „такситата“ не може да се разчита, защото е възможно да не одобрят маршрута ти и съответно няма как да стигнеш. По отношение на водните таксита – те са скъпи и надеждни, но няма никаква гаранция дали морето ще е спокойно и дали ще може да се извърши плаването.
Оставаха две опции – обществен транспорт (който функционира със своя собствена логика и е контролиран от църквата) и ходене пеша, което не винаги е възможно с оглед на планинския релеф, прогнозата на времето и кондицията на поклонниците.
С оглед на всички тези условности, имахме план и резервни варианти. Качихме се в буса и потеглихме към Гърция.
По пътя към Света гора
По пътя посетихме една рядка забележителност – Лъва от Амфиполи, разположен на брега на река Струма. После се отбихме за обяд в село Варвара в планинската част на Халкидики. След като се разнообразихме с културен и селски туризъм, се настанихме в Урануполи. Оставихме буса на платен паркинг, починахме и хапнахме.
Влизане в Атон
На следващата утрин взехме визите за Атон, а след това и фериботните билети. Заредихме се с вкусни банички от близката фурна за да имаме храна през деня и се качихме на ферибота.
Направи ни впечатление, че когато стигнахме до първата спирка, която е за Хилендарския (сръбския) манастир, беше съобщено по мегафона на гръцки и на сръбски език. За съжаление, когато дойде ред на следващата спирка, където е пристанището на българския манастир, съобщението по мегафона бе само на гръцки. С този размисъл продължихме към нашия манастир. На пристанището ни чакаше микробус, в чиято каросерия имаше дървени пейки. Седнахме като войници и се стараехме да се държим здраво.
Посрещане в Зографския манастир
За наша изненада, този път ни поканиха в „новия архондарик“. Това е нещо като стаята за първоначално настаняване на „гостите“. Помещението се намира в нова (или най-малкото напълно реновирана) сграда, която е извън портите на манастира.
Изглежда, че целта на сградата е да подслонява поклонниците и все пак да ги държи по някакъв начин настрана от монасите. Това решенние е добро и за поклонниците и за духовниците.
Поканиха ни в голямата зала на архондарика, където ни приветстваха. Бях много впечатлен от отношението на отец Георги, който около един час ни говори с плам. Благодаря от сърце за човешкото отношение на монаха и за това, което ни разказа, а именно – истории и притчи с поучителен характер.
След като приключи тази „церемония“ ни настаниха в същата постройка, в стаи по 5 човека.
Миналата година бяхме настанени в стаи, които се намираха в самия манастир. Там условията бяха на изключително ниско ниво. За сравнение, това, което виждаха очите ми тази година беше превъзходно. Всичко бе чисто, подредено, направено с мисъл.
Забележителности край Зограф
Пещера на Св. Козма Зографски
Козма бил българин и произхождал от търновско болярско семейство. Получил високо за онова време образование и владеел отлично български и гръцки. Живял е през втората половина на XII в. Когато станал пълнолетен, родителите му поискали да го оженят. Той обаче искал да се отдаде на монашески живот и избягал в Света гора.
В днешно време е запазена неговата пещера, която е на около половин час път пеша.
Пещерата е добър пример за място, което трябва да се посети, за да се усети. Трудно е да се опише с думи.
Кръстопътът „Хера“
Стигнахме то Хера като тръгнахме от Зографския манастир по посока Ватопед. Някъде посредата на пътя (т.е. около един час по- късно) стигнахме до средновековен кръстопът. Неговата роля е била да бъде един вид „указателна табелка“ и да информира за пококите и разстоянията/часовете
На всеки ъгъл на паметника има табелка, която упътва поклонника
Нови „забележителности“
Прекрасно е, че се градят нови забележителности. Наред с функционалните постройки и „удобства“ забелязах поне две нови мозайки-икони. Казаха ми, че са дело на сръбски майстор. Едната е на Свети Георги Победоносец, а другата е на Богоридица и Иисус Христос.
И двете икони се намират близо до Зографския манастир покрай пътя водещ към пристанището.
Правилата
Към всеки манастир има полицейско управление от гръцката полиция, което се грижи за добрия ред в манастира.
Правилата са както общоприети, така и специфични, според конкретната обител. За радост, тази година имаше разпечатани правила, които бяха поставени на вратата на стаята, където нощувахме. По този начин знаехме какво е редно и какво не. За повече информация по темата, прочетете специалната статия.
Вместо заключение
Ако искате да научите повече, прочетете още статии в сайта ми. Може да използвате „лупата“ за да потърсите.
Ако харесвате това, което правя и желаете да ме подкрепите, купете книгата ми „Опознай Гърция„
