Учудиме, че първото нещо, което се вижда от пътя, е хеликоптерна площадка на фона на манастира, който изглежда като средновековна крепост.
Посрещане
Бързо влязохме в манастира, тъй като тъкмо минаваше 15 ч. Намерихме архондарика и се представихме. Посрещнаха ни с чудесен локум, ципуро и студена вода. Вписахме се в книгата за гости и оставихме дарове за манастира (бутилки червено вино и локум). Уредникът на архондарика ни попита кога си тръгваме и ни уведоми, че единственият бус за Карея е в 6:45 на следващата сутрин. Записахме се за него.
Монахът ни каза, че в 17:00 започва вечерната служба, а сутрешната е в 4:00. Любопитното на това посрещане беше, че целият този ритуал се състоя на една хубава тераса, а не в закрито помещение, както е в други манастири.
Настаняване
Монахът ни съпроводи до една сграда наблизо, където ни настани в две отделни стаи (в едната петима, а в другата – двама). Между тях имаше и баня с тоалетна. Стаята ни беше съвсем прилична – чиста, светла, топла и със скромно обзавеждане (по едно легло на човек). Бяхме доволни, че сме в малки стаи и имаме WC наблизо.
Манастирът през моите очи
Имахме около един час на разположение до вечерната служба и всеки го използва както намери за добре. Аз обиколих манастира и се насладих на архитектурата. Стените бяха с правоъгълна форма, точно на ръба на скали, под които се намираше морето. Мястото беше красиво и усамотено – идеално за уединение.
Забележителности
Успяхме да снимаме нартекса, който е изрисуван от самоковския художник Захари Зограф. Той е бил поканен да изографиса най-важната (лицевата) част на главния храм на най-значимия по ранг атонски манастир. Това определено е нещо, с което може да се гордеем.
Любопитно е, че е забранено да се снима както храма, така и изографисаните от българина стенописи. Според мен, една от причините за тази забрана е да не се знае, че Захари Зограф е техен автор.
Служба и трапеза
Посетихме вечерната служба, а после вечеряхме. За наша изненада ни поднесоха критараки с риба тон. Бих казал, че това беше най-вкусната гозба, която съм ял на Атон. А самата трапеза (помещението за хранене) беше впечатляваща сграда с мраморни маси. Както повелява, по време на хранене се чуваше монах, който чете притча. Идеята на този ритуал е да не позволи на хранещия се да усети удоволствие от храната. Ето защо следва да се концентрира върху това, което слуша.
След вечеря се събрахме пред портите на манастира, където си побъбрихме, докато гледахме как се свечерява над спокойното море.
Транспорт от Великата Лавра до Карея
На сутринта пропуснахме молитвата и зачакахме буса в 6:40. По това време бус нямаше, но след малко минаха разни. Попитах шофьорите дали са за нас, предвид, че предния ден се бяхме вписали с манастирската „заявка“. Няколко буса отказаха да ни качат. Шофьорите искаха да „разбият“ групата ни на две части.
Предлагаха да вземат на едно място двама човека, а на друго – петима. Но как да отделя двама човека, като не мога да гарантирам, че ще се оправят, предвид, че всичко е толкова неясно и променящо се. Или как аз да оставя групата ми без екскурзовод. Обясних на шофьорите, че предпочитаме да изчакаме, но да се качим всички заедно в един бус. Казаха ми, че са ме разбрали и,че в следващия бус ще има място за всички.
Когато микробусът пристигна, се оказа, че там има място само за един човек. Като настоявах, че няма да пратя никого, ме увериха, че в следващия бус вече ще има място за останалите 6 човека. Нямахме друг избор.
Пуснах най-опитния ми спътник, говорещ немски, гръцки и английски, в първия автобус. Когато дойде следващият бус, се оказа, че няма място за шест човека (както ми бе обещано, а само за пет). Примолих се да ни вземат всичките, като се договорих аз да седя на пода. Едва успях да убедя шофьора, но все пак стигнахме до Карея.
