Пристигнахме в скит Свети Андрей и се отбихме в църковния магазин, където подарихме вино на мой стар познат. Помолихме му се да си оставим багажа някъде, докато отвори архондарика (което би следвало да се случи към 10:30). Имахме на разположение два часа да разгледаме столицата (Карея).
Разходка из Карея
Скит Св. Андрей се намира на 5-10 минути пеша от столицата Карея. Ето защо се възползвахме от близостта и се разходихме в Карея. Посетихме „Протата“ – главната църква на Света Гора, където се поклонихме на иконата „Достойно ест“.
Хапнахме топли банички и се разходихме из градчето. Успях да видя и българската таверна, над която има и хотелска част. Именно тук щяха да нощуват двама човека от нашата група, за които не бяхме получили изрична благословия да отседнат в скит Св. Андрей. От хотела искаха общо 50 евро за двамата, което беше приемлива цена, особено предвид, че нямахме алтернатива.
Обратно в Свети Андрей
Като стана време, зачакахме да отвори архондарикът на св. Андрей. Настаняването се бавеше, а поклонниците се изнервяха.
Най-накрая отвориха и заедно с други поклонници (предимно гръцки пенсионери) ни поканиха в приемната. Имаше превъзходен локум. Монахът, ръководещ настаняването, бе изключително строг. Когато дойде нашият ред, му обясних, че имаме резервация за пет човека, а всъщност сме седем и молим всички да бъдем настанени. Той благоволи и ни разказа накратко за правилата в манастира. Дори ги повтори на английски, за да се увери, че всички сме ги чули и разбрали.
Най-голям акцент постави на това, че е абсолютно задължително всички да присъстваме на литургията в 15 ч. Обърна ни и особено внимание, че е забранено да се къпем в банята, въпреки че имаше условия. Също така е забранено човек да се подмие примерно под мишниците. Причината: не е прието да се вижда голо тяло.
Настаняване
След това ни заведе в просторна, светла стая за около десет човека, въпреки че бяхме само седем. Нямаше чаршафи, тип калъфки за одеяла, затова помолих за допълнителни чаршафи, а монасите бяха благосклонни.
Беше вече около 12 часа на обяд и знаехме, че имаме около два часа и половина до литургията. Разбрахме се с част от спътниците ми да отидем пеша до манастир Ставроникита, който се намира на около 40 минути спретнато ходене. Въпреки че беше точно най-голямата жега, трябваше да потеглим, защото нямаше да имаме друг шанс.
В отделна статия описвам нашето пътуване до Ставроникита
На литургия в Скит Свети Андрей
Събрахме се за литургията в 15 ч. в скит Св. Андрей. За наша изненада, вместо обаче да следва литургия (както бе във всички светогорски манастири, които сме посетили до момента), първо трябваше да вечеряме, а след това щеше да започне литургията.
Столовата се намираше в подземието на храма. Всичко беше мраморно, затова и значително по-хладно. Църквата беше сред най-големите и впечатляващите.
След службата
Поредната изненада беше, че като свърши службата, установихме, че портите на скита са заключени, но пък точно до тях беше отворила малка лафка. Там се продаваха закуски и напитки. Явно от управата на скита си даваха сметка, че е много трудно поклонниците да изкарат вечерта след като са „вечеряли“ в 15 ч. Направи ми впечатление, че дори монаси си купуваха банички.
