Намирахме се в скит Свети Андрей, който е близо до столицата на Света гора – Карея. Искахме да посетим манастир Ставроникита.
По посока Ставроникита
Тръгнахме пеша покрай Карея и след около 40 минути, стегнато ходене, пристигнахме в Ставроникита (Σταυρονικήτα/Stavronikita).
Манастир Ставроникита
Ставроникита е може би най-компактният като архитектура и фотогеничен манастир, който прилича на крепост.
Намира се на брега на морето, а точно пред входа му има лоза и бугемвилии. Към манастира води акведукт, под който има езерца с плуващи риби. Гледката е сюрреалистична, сякаш сградата се намира в нечий кралски двор. Погледнат отстрани, Ставроникита изглежда като оазис.
Посрещнаха ни с локум, студена вода и цукидия. Поговорихме си с монасите, запалихме свещичка и тръгнахме наобратно, защото ни чакаше още път (но този път – нагоре).
От Ставроникита до Карея
Докато крачехме, забелязахме една средновековна кула, на която решихме да спрем за обяд. До кулата имаше стара постройка, приличаща на къща.
Като надникнахме в мазето ѝ, видяхме черепи и кости, наредени на рафтове. Това беше костница. Гледката беше особено зловеща, предвид, че беше светъл ден.
Представям си, ако човек е сам и попадне на това място по здрач. Като излязох от къщата, се поогледах и видях, че наблизо има високи, кипарисови дървета, които често се засаждат около гробища.
Отново сложихме раниците на гръб и потеглихме на път. В далечината се чуваше автомобил. Попитах спътниците ми дали са съгласни, за да спестим време и усилия, да опитаме да пътуваме на автостоп. Те се съгласиха и за наш късмет се оказа, че в нашата посока идва бус. Помахах му и той спря. Обясних, че сме се запътили към Карея, а шофьорът се съгласи да ни превози срещу едно евро на човек.
Качихме се в буса и неусетно стигнахме до Карея, от където имахме само 10-тина минути шеша до скит Свети Андрей.
Винаги ще помня това кратко, но изпълнено с приключения пътуване.
