Преди да отида на Света гора, често съм се чудел как ли изглежда българският манастир. Реших да споделя своя опит и евентуално да помогна да си го представите и вие. Ще приложа и доста снимков материал.
Географско разположение
Пристанището на Зографския манастир (арсана Зографу) е първата точка, до която се стига с ферибот. Пристанището е впечатляващо. Днес се виждат отбранителна кула, мелница и стопански постройки.
Всичко това говори за значението на манастира, неговото влияние и мащаб. Ролята на нашия манастир на Атон е била съществена и това го доказва неговият ранг – намира се на девето място по значимост от общо 20 манастира.
Манастирът „Свети Георги Зограф“ се намира в планината, на около 20 минути с автомобил от пристанището (арсана Зографу), на западния бряг на полуостров Атон. Разположен е сред гориста, планинска местност и не се вижда от морето. Това е било важно, за да не бъде нападан от пирати и неприятели.
История
Манастирът е основан през Х век. Горе-долу по това време са създадени първите манастири на полуострова, което показва, че тогава сме били съвсем „в крак с времето“.
Името на манастира
Легендата разказва, че основателите на манастира са трима братя от Охрид (Аарон, Мойсей и Йоан Селима). Докато дискутирали на кой светец да бъде посветен храма, една сутрин намерили на дъска самоизографисана икона на Св. Георги. Ето защо кръстили манастира на Св. Георги Зограф. На гръцки език „ζωγραφίζω“ (зографизо) означава рисувам.
Първи впечатления
През Средновековието манастирите са се строяли като крепости – непристъпни, с дебели и яки стени. Нашият манастир е построен по същия начин.
Трудно е да се прецени колко точно са високи, но определено доста. Що се отнася до дебелината им – лично видях, че на места са около два метра. Допускам, че на по-ключови места може да са дори по-дебели.
Сградата
Формата на манастира е като укрепена крепост, а посредата има двор с църква. Отделните крила на манастира са направени по специфичен начин. Според мен идеята е при евентуален пожар огънят да не се разрастне към други крила на манастира. Изкачването става по дървено стълбище, а етажите са солидни и каменни. Коридорите са широки.
Архондарика
Приемната / гостната, или както се нарича в манастира „архондарика“, е стая със столчета и масички. Там се посрещат поклонниците, като им се предлагат кафе, чай и локум. Вписахме се в книгата с посетители на манастира и продължихме към стаята, където бяхме настанени.
Важно е да направим разграничение, че вече има стар и нов архондарик.
Стаите в старата сграда
Нашата стая беше семпла – с около 20-тина легла на два етажа. Имаше една пейка, печка на дърва (която не бе запалена, беше април месец), няколко прозореца, електрическа крушка и един контакт.
Хубавото е, че все пак имаше ток и не беше студено. Стените бяха дебели и изолираха добре. А дишането на 20-те човека топлеше помещението.
Стаите в новата сграда
Условията в новата сграда (новия архондарик) са чудесни. Стаите са по-малки и пригодени за отделни групи поклонници по 3 и 5 човека (поне такива видях).
Баня, тоалетна и питейна вода
На етажа, където беше нашата спалня в старата постройка, имаше и баня с тоалетна. Условията бяха базови. Питейна вода се налива от една чешма в двора на манастира. Близо до „автобусната спирка“ (новия архондарик) беше поставен автомат за кафе. Там имаше и доста по-добре изградени тоалетни.
Служба и трапеза
Службите в църквата са два пъти на ден. Сутрешната е в ранни зори (около 4 ч. посреднощ), а вечерната е в около 17 ч. следобед. Литургиите продължават дълго – около 2-3 часа (в зависимост от деня), а веднага след службата е трапеза (храненето).
В периода, в който отидох, полилеите се почистваха и не можах да се насладя на стотиците горящи свещи и техния благовонен аромат. Службата беше на български език.
Трапеза
Храненето е интересен ритуал. Помещението е изключително голямо, с Т-образна форма. Ние бяхме настанени в продълговатото помещение, заедно с харизаните (доброволци, помагащи на манастира със своя труд). А в по-малкото помещение – бяха духовниците. При тях имаше човек, който четеше някаква специална притча.
Храненето
Началото на храненето се поставя от звънче. Същото ознаменува и края на трапеза. Яде се набързо. А храната е семпла и постна. По време на трапеза не е позволено да се говори. Също така не може да се разменят места. Където е разпоредено да седнеш, там трябва да бъдеш. Не може нито да си донесеш храна, нито да си вземеш за навън.
Манастирско богатство
Зографският манастир респектира още от пръв поглед. Това място е светиня на българския народ и е било извор на знание и самосъзнание, крепял нашия дух и вяра. Тук са творили Паисий Хилендарски и стотици български дейци. Българските владетели още от Средновековието са посещавали това свято място. Векове наред българската държава е дарявала и изграждала по нещо. Така манастирът е придобивал все по-завършен вид.
И в момента се извършват ремонтни дейности по едно от крилата на манастира. Хубаво е, се обновява и гради.
Икони и светини
Не бих могъл да се изкажа компетентно, но в манастира ни се пазят изключително ценни експонати.
Интересен факт е, че в дърветата, намиращи се в двора на манастира, е имало ниши, в които са били скривани манастирски ценности, в случай на опасност.
История Славянобългарска
Една от причините редица българи да посетят манастира е паисиевата история. За съжаление, само избрани посетители са допускани до оригинала. Голямата част от обикновените поклонници в най-добрия случай биват допускани до библиотеката на манастира, където се намира копие на История Славянобългарска.
Всъщност в библиотеката има и много по-ценни от историческа гледна точка експонати, но обикновено посетителят е фокусиран върху делото на Паисий.
Любопитен факт, е че оригиналът на История Славянобългарска е открит през 1906 г., почти случайно от историка Йордан Иванов. Ръкописът се намирал в библиотеката измежду други книги и по нищо не се отличавал със своето значение. Книгата е била прелиствана и преди от други изследователи и дори не е била подвързана, защото се е смятало, че тя е просто копие. Йордан Иванов доказва, че става въпрос за оригинала.
Изба
Манастирът разполага с изключително атрактивна изба, но и до нея се допускат само отбрани поклонници.
Българското знаме
Съгласно местното законодателство, не е възможно да има български флаг. Ето защо родолюбците са направили ветропоказател с нашия трибагреник.
Околност и пътеки
Около манастира са разположени неговите градини и селскостопански постройки. От манастира тръгват къде маркирани, къде не толкова маркирани пътеки. Природата е дива и непокътната. Истинска наслада е човек да се докосне до тези пътеки. Докато се разхождахме в околността, видяхме елен.
Придвижването на Атон векове наред е било предмно пеша или с магарета. Затова указателните табелки посочват разстоянията в часове ходене пеш. Това е и най-автентичният начин поклонникът да се потопи в атмосферата.
Вместо заключение
Поклонението в българския манастир на Света гора е свидно и лично изживяване. Трудно е да се опише с думи. Всеки мъж, който желае да го направи, следва сам да го преживее.
Ако харесваш това, което правя, и искаш да ме подкрепиш, купи пътеводителя „Опознай Гърция“.
