Нощувахме в скит Св. Андрей. Рано сутринта, към 6:30 часа, реших да се разходя из столицата на Атон – Карея. Тя се намираше на няколко минути пеша.
Надявах се, че ще намеря топли банички. Утрото беше свежо, а слънцето тъкмо изгряваше. Щеше да бъде поредният хубав, пролетен ден. Като излязох от скита и се запътих към столицата, се полюбувах на гледката към връх Атон.
Столицата рано сутрин
По улиците нямаше жива душа. Ясно си давах сметка, че по това време монасите и поклонниците би следвало да са на сутрешната литургия. Все пак ми се струваше логично, че цивилните би следвало да са заети с други дела, както подобава на светските градове в Гърция. Оказа се, че не бях прав. Беше почти 7 сутринта, а градът – абсолютно пуст. Нито една кола, нито един човек. Тук-там ме пресрещаха кучета. Бях истински изумен, че съм единственият, който вероятно не е на литургия.
Видях един човек да спи до чешмата, в близост до автобусната спирка. Той беше с тъмни, монашески дрехи. Не можах да си обясня какъв е и защо спи навън, но реших, че не ми е работа да търся отговор на този въпрос. Поразходих се и се прибрах.
Хапнах скришом каквото си носех и се присъединих към дружината ми. Разбрахме се да тръгнем в 7:40 към „автогарата“. Имах уговорка преди да потеглим, да се сбогувам с монаха, който дежури в църковния магазин. Предишния ден, когато се настанявахме, му подарих хубаво българско вино. Сега той пожела да ни изпрати с манастирска ракия. Казах му, че не пием, а той много се изненада. Тогава ни дарува с две бутилки вино. Признавам, че до този момент не бях получавал манастирски дар. Спътниците ми също се почувстваха специални. Разпределихме бутилките в раниците и хванахме бус към пристанището Дафни.
Дафни
Пристигнахме към 9 часа в главното пристанище на Атон – Дафни. Имахме няколко варианта да стигнем до Симонопетра. Първият беше пеша, но щеше да отнеме около 2 часа, а ние бяхме и с раници. Отхвърлихме тази възможност, тъй като нямаше да е по силите на всички другари.
Транспорт до Симонопетра
Такси/бус
Ето защо помолихме такситата да ни превозят. А те отказаха под предтекст, че е твърде рано и някъде по пътя имало бариера, която нямало да бъде отворена, защото нямаме разрешение за нощувка в Симонопетра. С други думи – не можеш току-така да наемеш такси в тази посока.
Тъй като това обяснение не ни се стори рационално, попитахме и други шофьори, както и телефонния им център. Всички ни отказаха.
Манастирският транспорт/бус
След това отидохме на „стоянката“, където се събират поклониците за Симонопетра. Заговорих една гръцка група и се разбрахме, че ако е възможно, бихме пътували заедно. А ако е въпрос на пари – да си ги поделим. Не след дълго, се появи бусчето, което обслужва Симонопетра. Гърците казаха на шофьора, че сме две групи, чакащи за манастира. Шофьорът ни преброи с поглед и каза, че сме повече отколкото са седалките в буса. Ние с гърците се спогледахме и казахме, че бихме се събрали и бихме стояли прави, ако е необходимо, само и само да ни качи. Шофьорът се съгласи, но каза че има „последно условие“. Имал работа и не знаел кога ще приключи, но когато е готов, ще мине да ни вземе.
След два часа чакане бусчето пристигна. Шофьорът извади едно намачкано листче и започна да чете имената на пътниците, които манастирът очаквал. Веднага ми стана ясно, че ни няма в списъка. Вложих цялото си ораторско майсторство, но дори драматизмът, че сме чакали два часа не помогна. Не беше въпрос на пари. Шофьорът беше непреклонен. Споменах му, че конкретен монах ме очаква, а той ми отговори, че щом ни няма в списъка, не може да ни превози.
С ферибот и пеша
Остана най-сигурният вариант – да вземем ферибот от Дафни до пристанището на Симонопетра. Изчакахме още два часа, за да дойде ферито и отплавахме. Слязохме на пристанището на Симонопетра и потеглихме пеша нагоре. След около 40 минути стигнахме до манастира.
В манастир Симонопетра
Намерих моя познат монах и му дадох бутилка вино. С удоволствие си побъбрихме и получихме покана да нощуваме някой път и в Симонопетра. Почерпиха ни в архондарика с чудесен локум, ракия и вода, а после ни отвориха църквата, за да се поклоним. Направихме великолепни снимки (не защото сме кой знае колко добри фотографи, а защото мястото е зашеметяващо красиво).
Слязохме пеша и точно в уречения час (16 ч.) пристигна нашето водно такси. То ни транспортира директно до Урануполи за около 40 минути. Оттам потеглихме с буса за Арнея, където вечеряхме вкусно.
