Нашето желание бе от Зограф да стигнем до скит Света Анна. Той е едно от най-труднодостъпните места на Света гора.
Подготовка за отпътуване от Зограф
След сутрешната литургия в българския манастир на Света гора хванахме манастирския транспорт до пристанището на Зограф. Бусът тръгва в 10:20 ч. всеки ден. Преди да отпътуваме попитахме монасите дали ще има места. Те отговориха, „винаги има място“. Тъй като бяхме голяма група от 11 човека пратихме 3-ма да слязат пеша. Оказа се много добър ход, тъй като микробусът беше препълнен. Наложи се седящите да гушнат раниците си, а имаше и правостоящи. В крайна сметка стигнахме до пристанището и хванахме ферибота за Дафни. Купихме билети от ферибота. По пътя се любувахме на хубави гледки и манастири.
Дафни
Като пристигнахме в Дафни имахме около 40 минути за кратък пазар в няколкото магазинчета на главното пристанище и митница на Атон. След това се качихме на ферибота, който трябваше да ни отведе още по на юг. Тъй като този кораб е значително по-малък, неговата лафка беше доста бедна. Предлагаше само понички и хотдог. Плавайки, минахме покрай още няколко манастира.
Манастир Свети Павел на Атон
Като стигнахме до пристанището на Св. Павел – слязохме. Там чакаше автобус и джипка. И двете щяха да отпътуват за манастир Св. Павел. Като тръгнахме да се качваме в автобуса ни казаха да оставим раниците в каросерията на джипката. Тя щеше да закара само раниците. Натоварихме багажа и се отправихме към автобуса. Шофьорът ни спря и обясни, че вече нямало места. Каза да изчакаме няколко минути. Той щял да се върне да ни вземе. След 10-15 минути автобусът се върна и ни закара до манастира, където ни чакаше и багажът ни.
Определихме си 40 минути за разглеждане и влязохме да се поклоним. Поразгледахме манастира и се отправихме пеша към скит Света Анна.
Скит Света Анна
След около 2 часа ходене пристигнахме Света Анна. Като влизахме в скита видяхме монах, който носеше метална пружина за легло. Помогнахме му. Веднага щом освободи ръцете си, извади листче от джоба си, на което явно бяха написани имената на поклонниците, които очакваше. След като се увери, че имената ни фигурират, ни каза да изчакаме да ни посрещнат. Почерпиха ни с дъхав локум, студена вода и ракия.
Никога няма да забравя вкуса на локума, който беше като мехлем за нас. Все пак бяхме вървели 2 часа с 15-килограмови раници, изкачвайки се на около 350 м. над морското равнище и то в най-голямата жега.
Настаняване и гостоприемство
След почерпката ни настаниха в малка стаичка с 10 легла на два етажа и малко прозорче. Беше чисто и се оказа, че това е едва ли не VIP настаняване. За сравнение – имаше поклонници, които бяха настанени на пейки в коридора. Т.е те нямаха нито стая, нито прозорец, а всички минаваха покрай тях. Дадох си сметка, че в този момент поклонниците бяхме около 100-150 човека, а скитът нямаше капацитет за толкова. Въпреки това, скитът не беше отказал да подслони поклонниците.
Вечеря
Стана време за вечеря (макар че беше около 16:00 ч.). Оказа с е, че скитът няма трапезария, в която да събере толкова много гости. Ето защо бяха измислили да изнесат легени с храна. Имаше леген с маслини, друг с ябълки, тепсия с ризото и тава с реване за десерт. Всеки сам се слагаше храна в пластмасови кутии за из път (за вкъщи). Имаше достатъчно за всички, а монасите заменяха празните съдове с пълни.
Достъпност
Любопитен факт е, че единственият начин да стигне продоволствието до манастира е на кервани с катъри и магарета, които трябваше да вървят поне един час нагоре. Т.е. въпреки труднодостъпността и наплива на поклонници, организацията беше на ниво.
Оказа се, че нямаше следобедна служба в църквата, защото пришълците бяхме твърде много, а храмът не можеше да ни побере. При подобни случаи монасите правят литургия само за тях при закрити врата.
Общи впечатления
Скит Св. Анна не разполага с голяма постройка. Той е разхвърлян на стръмен склон и има десетки сгради. Буквално е като цяло село. От главния храм има чудесна гледка към морето и се любувахме на прекрасен залез. Някъде към 18:00 часа заключиха всички порти и монасите казаха, че ще ни очакват в 4:00 сутринта на литургия.
Вечерта я прекарахме в сладки разговори, докато се опитвахме да се доредим до тоалетна. Буквално – чакахме с часове.
Заговорих се с един поклонник от Скопие, чийто духовен баща е на скит Св. Анна. Ето защо той идвал често тук да се изповядва. Първоначално аз му говорех на български, а той на македонски. След като научих, че знае добре гръцки, разговорът премина на гръцки. С изненада установих, че така е доста по-лесно, отколкото да се запъваме за някоя дума на „македонски“.
Беше ясно, че през нощта ще има много хъркащи. Някакси изкарахме нощта, а около 4 сутринта се чуха камбаните. Пред тоалетните вече имаше опашка, Навън беше абсолютно тъмно. Нощта беше топла и свежа. В този ден трябваше да изкачим връх Атон – първенеца на Света гора – 2033 м.
