Подготовката за изкачването на връх Атон беше сериозна. Знаехме, че не е за подценяване.
Предизвикателствата
Време в годината
Забранено е изкачването на върха от началото на ноември до края на април. По време на нашето пътуване в края на май видяхме на няколко места лед/сняг, който очевидно не се беше стопил.
Липса на питейна вода
Последната питейна вода беше на около 800 метра надморска височина. С оглед на жаркото слънце, беше наложително всеки да се запаси поне с 3 литра вода.
Слънцето
За да можем да имаме по-лесно изкачване, трябваше да наберем височина преди слънцето да стане силно. Ето защо тръгнахме около 5 часа сутринта (веднага щом се разведели).
Раниците
Тъй като планът беше да сме подготвени за спане на открито, трябваше да носим спални чували, шалтета и дебели дрехи. Естествено, трябваше да носим храна и вода. Така раниците натежаха по 13-15 кила.
Планът
План А
Възнамерявахме д а тръгнем от скит Св. Анна, който беше на около 350 м. надм. в. и да стигнем до заслон Панагия (в превод Богородица), който е на около 1400 м. надм. в. Идеята беше там да оставим тежките раници, да починем малко и почти без багаж да се качим до върха (2033 м.). След това, през същия ден, трябваше д а слезем обратно на заслона. Очевидно денивелация над 2000 м. за един ден е сериозно изпитание с тежки раници.
План Б
При хубаво време и добра физическа подготовка, част от групата ни щеше да изкачи върха с големите си раници и да бивакува там. Идеята беше да се насладят на залеза и изгрева и да се направят хубави снимки.
Изкачването
Пътеката от Св. Анна нагоре е добре маркирана. Ключови места по пътя са Кръста/Ставрос, където има хубава гледка и водата (т.е. последната питейна вода).
Самата пътека почти постоянно е камънак нагоре. Любопитно е, че бях гледал видеа как някои поклонници ходят боси по тази пътека. Това ми се струваше абсурдно, предвид острите, ръбести камъни.
От Скита нагоре, забелязахме 1-2 миниатюрни полянки, които бяха подходящи за бивакуване.
Заслон Панагия
Изграден е на подходящо място на около 1500 метра надморска височина с хубава гледка. Заслонът е стабилен и практичен. Разполага с камина и кладенец в своето преддверие. Има и малък параклис. Наблизо има и външни тоалетни. В интернет пишеше, че в заслона има въшки и бълхи. На леглата имаше оставени шалтета и чували за общо ползване.
*Ползвахме водата от кладенеца. Преварихме я и си направихме чай, кафе и супа. Нямахме проблеми.
Оставихме багажа и за около 2 часа се качихме на върха. По пътя видяхме дива коза. Времето се смени няколко пъти – мъгла, облаци, вятър, слънце.
Връх Атон
На върха има немалка църква с течаща (дъждовна) вода и голямо гръцко знаме. Църквата е посветена на Преображение Господне и е под покровителството на манастира Великата Лавра. Гледката е несравнима. 360-градусива панорама. От върха се виждаха полуостровите: Атон, Ситония и Касандра; островите: Лимнос, Тасос и спорадските острови.
Починахме си добре и слязохме на заслона. Оставихме само най-здравия член от групата да прекара нощта на върха. Той направи великолепни снимки.
Бивак на заслон Панагия
На заслона заформихме обща трапеза с гръцки военни, молдовски поклонници и румънски свещеник. Радвахме се на хубаво време. Няколко човека решихме да спим навън. През нощта излезе силен вятър, а към 4 сутринта заваля. Като се огледах, видях, че съм в гъста мъгла или облак. Не знаех колко ще вали и затова влязох в заслона, опитвайки да се стопля.
На сутринта тръгнахме надолу към 7 сутринта. На изгрев слънце близките острови се открояваха най-отчетливо. Преваля малко и за наш късмет – имаше и дъга.
От Панагия към пристанището на Света Анна
Успяхме да слезем на пристанището на Св. Анна към 13 ч. Отново ни провървя, тъй като наблизо спря един бърз ферибот, а аз успях да спазаря да се качим на него. След около 1 час и 15 минути вече бяхме на пристанището на Урануполи.
Напазарувахме набързо и се отправихме към село Пиргадикия, където щяхме да нощуваме.
