Пътепис за Спорадските острови

Глоса, Скопелос

Ще ви разкажем за емоциите и приключенията ни по пътя до Спорадите. Акцент ще бъдат пътят, „малките“ моменти и хитринки, а не толкова подробностите.

Гледка от Алонисос
Панорама от остров Алонисос

Защо да посетим Спорадите

Търсихме острови, изпълнени със зеленина и вещаещи приключения. Не искахме да е твърде топло и със сигурност целяхме бягство от навалицата. Да отидеш на необитаем остров е почти невъзможно в наше време, но поне се опитахме да не е твърде туристическо. Остров Алонисос отговаряше на нашите претенции и затова той бе нашата крайна цел.

Плаж Стафилос на остров Скопелос
Зеленината на остров Скопелос

Какъв е маршрутът

Нашата цел беше да не пътуваме твърде много и да разпределим времето така, че да имаме достатъчно дни и на Скопелос, и на Алонисос. Затова организирахме пътуването така:

  1. София – Серес (нощувка)
  2. СересМакриница (нощувка)
  3. Макриница – Волос (ферибот до Скопелос) – 4 нощувки
  4. Скопелос (ферибот) – Алонисос – 4 нощувки
  5. Алонисос (ферибот) – Солун – нощувка
  6. Солун – София

Пътувахме с кола, която качихме на ферибота.

*Интересен факт е правилното изписване на Алонисос на английски (Alonissos) и гръцки (Αλόννησος) език. На английски се пише с двойно „ss“, а на гръцки – с двойно „νν“. Възможно е да срещнете изписване и по друг начин: Alonnisos / Αλόνησσος, макар че е погрешно.

Гледка от Макриница
Гледка от Макриница към залива на Волос

Какъв е акцентът на екскурзията

Искахме да посетим няколко острова, но и да се полюбуваме на планина. Да направим кръгов маршрут и да се върнем от различно място с различен ферибот. Без да се скапваме от път и да се наслаждаваме на пътуването. Искахме да посетим впечатляващи места и да си напазаруваме любими продукти, преди да си дойдем в България.

Волос и Макриница от ферибот
На преден план Волос, а селцето в планината е Макриница

Серес – впечатления

Навигацията каза, че сме пристигнали, но ние определено не бяхме на адреса. Звъннах на хазяйна и му обясних къде съм. Разбрахме се, че ще дойде да ни вземе. След малко пристигна с мерцедеса си и ни поведе към квартирата.

Парка в Серес
Гледка от терасата на квартирата ни в Серес

Настанявайки се, го попитахме да ни препоръча таверна. Той се качи в колата си и отново ни поведе през града. След като намери паркомясто за нас, ни го посочи и каза да го изчакаме да паркира и той. Заведе ни в една невзрачна, на пръв поглед, таверна и ни представи на персонала като негови гости. Заръча ни, като се прибираме, ако имаме нужда да му се обадим да дойде да ни вземе отново.

И ако някой каже, че гърците са негостоприемни или мързеливи…

Макриница – впечатления

Планинското селце ни е любимо и си бяхме казали, че ще се върнем. Екскурзията беше точно в голямата жега на юли. Като подминахме Волос и запъплихме нагоре по криволичещите завои сред гората, ни се отвориха чакрите. Спряхме климатика и отворихме прозорците. Аромат на билки и свирене на цикади. Голямото ни пътуване започна да става специално и да създава настроение.

Таверна в Макриница
Водата, която сервират в заведението, е планинска. Оливерникът е от маслиново дърво. Въздухът е чист, а гледката – невероятна и „зелена“.

Пристигнахме и се учудихме, че на паркинга температурата бе около 25 градуса. А цял ден шофирахме на около 35. Тук има полъх и изобилие от питейна планинска вода. Прекарахме следобеда в ядене, почивка, пак хапване и пълна наслада за сетивата.

Панорама Макриница
Изглед от хотелската ни стая

Разходихме се няколко пъти по главната уличка. Тук имаше само гърци, които вместо в разгара на лятото да се „пържат“ на някой плаж, бяха дошли на спокойствие и прохлада. Да, туристите бяха от класа. Най-голямо впечатление ми направи семейство, предвождано от дядото – грък, емигрирал в Австралия, и сега довел цялата рода (деца, внуци), за да видят автентична Гърция.

Остров Скопелос – впечатления

Глосса – едно от двете главни градчета на острова

Пристигнахме на острова и се отправихме да хапнем в Глосса. Бяхме станали в 5 сутринта и бяхме доволно гладни. Вече беше 13 часа и търсехме таверна. Беше голям пек, а по тесните сокаци нямаше почти никого. Заговорихме две хлапета и те с радост приеха да ни заведат по калдъръмите нагоре до някоя таверна.

Табелка към таверна
Тиган, показващ посоката към най-близката таверна в Глосса

Стигнахме, но беше затворена. Някой чу, че се суетим пред таверната и се провикна, че отварят след 14 ч. Децата ни поведоха още нагоре. Стигнахме симпатичен площад с работещо заведение. Сервитьорът се извини, че кухнята ще отвори в 14 часа, но може да ни предложи нещичко за залъгване на глада. Скромното им меню бе повече от достатъчно.

Уличка в Глосса
Таверна на тясна уличка в Глосса

*Изводът: местните гърци обядват към 15 – 16 ч.

Град Скопелос

Най-много харесвам града сутрин, когато туристите още спят, а по улиците кръжат само местните гърци. И докато ние се наслаждавахме на тукашния специалитет – топла баничка в изключително „кукленска“ фурничка, гледах как градът се събужда.

Полицейска кола на остров Скопелос
Развеселени туристи са рисували върху стъклото на полицейска кола

Най-голямо впечатление ми направи грък, каращ скутерче, а на скутерчето – абсолютно необезопасен неговият домашен любимец, голдън ред рийвър. Оказва се, че и кучетата могат да са пътници на мотор, особено ако са свикнали с този превоз от малки.

Гаф като на филм

Пристигаме в квартирата, а аз съм доста уморен от предходните 3 дни (стагане на багажи, PCR-тестове, планиране на всичко и доста път). Настаняваме се в квадратна къща, която от всяка страна има по две студия. Пренесох багажа и отидох до колата, за да проверя дали съм взел всичко. Връщам се в квартирата, обикаляйки квадратната къща.

Квартирата в Скопелос
Квартирата в Скопелос и „нашето кътче“

Виждам ключа на вратата, отключвам и влизам. Вкарвам ключа отвътре на вратата, обръщам се и… установявам, че това не е нашето студио😄. Паникьосвам се, отварям вратата и бързо излизам. След като затворих вратата отвън, осъзнавам, че съм сложил ключовете от вътрешната страна, така че да не може да се пъхне ключ отвън. И разбира се, от външната страна бравата е с топка, а не с дръжка…

Общата трапеза в квартирата
Маса в двора на квартирата

Срам – не срам, обадих се на хазяйна и си признах какво съм направил. Предложих му да извика ключар и да запише разходите за моя сметка. Той ми благодари и каза, че важното в момента е, че съм го уведомил навреме, за да реагира преди да са се върнали наемателите. След това някак си е демонтирал един прозорец и е оправил проблема. Нито се нацупи, нито пък ми поиска някакви пари за създаденото от мен неудобство.

На плажа

На един от плажовете реших да заговоря съсед по шезлонг. Очевидно обаче човекът не разбра какво му казах на гръцки и затова „превключих“ на английски. Мъжът се чудеше какво да отговори и накрая изпсува на чист български. Явно се ядосваше, че не може да отговори. Усмихнах се и го поздравих на родния език. Човекът се зарадва и прекахме половин час в сладки приказки. В последствие дойде и съпругата му, която беше в морето. Сприятелихме се и се сбогувахме.

Скопелос, Мама Мия
Шезлонги на плаж в Скопелос

След като си тръгнахме от плажа, обикаляхме стария град на Скопелос. Харесахме си едно чудно ресторантче, където вечеряхме с превъзходни вкусотии. В момента, в който ние ставахме от масата, в ресторанта влезнаха новите ни приятели от плажа и се оказа, че са били резервирали нашата маса. Предната вечер били хапнали именно тук и много им харесало. Поредното доказателство, че няма нищо случайно…

Плюсове и минуси на контакта с… бабите

Докато проверявах маслото на колата в двора на квартирата, чух някой да пее от съседната къща. Видях една баба и я поздравих. Поприказвахме си и от дума на дума ни покани на гости. Бабата настояваше да ни нагости с местната баница. Направи я пред очите ни.

Традиционна баница Скопелос
Току-що опържената от бабата баница. Да, на Скопелос и Алонисос пържат баницата, а не я печат.

Даде ни каквито плодове и зеленчуци растяха в градината ѝ. Разказа ни куп истории – изглежда искаше да сподели за преживяното през последните 82 години. Усещайки накъде върят нещата, се извинихме, че сме уморени (което беше самата истина) и опитахме да се отървем. Бабата поиска телефонния ми номер, за да се чуваме от време на време (навярно всеки ден, когато ѝ е скучно).

Тъй като имам опит с подобни гръцки баби от други острови (ако ви е интересно може да погледнете тази хумористична статия), знаех, че трябва да взема драстични мерки.

За да си спестя последващи „приключения“, ѝ дадох грешен телефонен номер и се сбогувахме поживо-поздраво.

Панорама на остров Алонисос
Островният живот благоприятства дълголетието*

* Дълголетието на гърците е пословично. Нормално е възрастни хора на около 80 да се мислят за по-млади и енергични, тъй като техни познати са все още живи на около 90 – 100 г.

Остров Алонисос – впечатления

Като истински търсачи на спокойствието, си запазихме студио с името „Одисея край морето“. Предполагаше да сме далеч от шума и да се наслаждаваме на морето. Пристигнахме на острова и тръгнахме с колата.

Плаж Агиос Димитриос, Алонисос

По пътя към квартирата навигацията започна да ни върти в кръг и на 3-то кръгче се усетихме. Продължихме по старомодния начин – с ориентиране по карта. Знаехме, че сме близо, но картата не можеше да ни каже къде точно е квартирата. Адресът беше неясен (за цяло село имаше само пощенски код – без улица и номер). Завихме по един черен път, който водеше то Т-образно кръстовище. И от двете страни имаше знаци за задънена улица, а на разклона видяхме закъсал автомобил. Попитахме закъсалия човек, но и той не знаеше накъде да отидем.

Пристанище Стени Вала
Пристанище Стени Вала

Извадихме модерния смарт телефон и се надявахме, че Google ще знае. Оказа се, че нямаме добър обхват, съответно и интернет. Остана последния шанс – моя стар телефон, който за щастие имаше обхват. Обадих се на домакините ни и те ми обясниха как да стигнем. Върнахме се на асфалта и след малко завихме по друг черен път. Имаше голям наклон, а отстрани – пропаст. Пътят бе асфалтиран, но тесен и криволичещ. На всеки завой се виждаше, че има пропаст и море надолу. Най-накрая стигнахме и си дадохме сметка защо се казва „Одисея край морето“.

Гледка от квартирата на Алонисос
Гледка от стаята ни към морето

Бяхме толкова притеснени от пътя до хотелчето ни, че цяла нощ почти не спахме. На сутринта жена ми предложи да се преместим, за да не ни се налага да минаваме този път отново и отново. Моята идея беше да го изкача пеша и да изследвам къде има уширение, за да мога да реагирам някак, ако срещнем кола.

Изгрев Алонисос
Изгрев. Гледка от терасата ни на остров Алонисос

Преценихме, че поради нашите часове на тръгване – рано сутрин, най-вероятно няма да срещнем кола. Така и се получи.

Пътуване с ферибот – впечатления

Пътуването започва от пристанището. Гръцките пристанищни власти представляват отлично изглеждащи млади мъже и жени, ръководещи паркирането на автомобилите на пристанището. Проверяват документите за ферибота и се разпореждат. За отрицателно време корабът се разтоварва и после чевръсто се случва качването на заминаващите.

Ферибот до Спорадите

Самото пътуване е изключително впечатляващо, тъй като корабът е модерен и бърз.

За ваше улеснение може да потърсите ферибот, разписания, че даже и да резервирате билети, директно от следващото поле. Достатъчно е само да напишете отправната точка и дестинацията на английски език и да изберете дати.

Солун – разликата между теория и практика

На теория трябваше да пристигнем към 21 ч. и да се разходим из крайбрежната улица, да се любуваме на нощния живот и да ядем печена царевица край Бялата кула. На следващия ден планирахме да напазаруваме любими продукти и към обяд да потеглим за София.

Остров Алонисос
Сбъдната мечта на остров Алонисос

На практика в Солун имаше ремонт, а навигацията не беше подготвена за това. Лутахме се 40 минути из хаотиното движение, докато най-накрая пристигнахме около квартирата. Единственото свободно паркомясто беше до погребална агенция. Бяхме уморени от пътя, а в Солун беше около 37 – 38 градуса в 22 ч. вечерта. Нямаше грам вятър, а жегата се излъчваше и от сградите. Кварталът вече имаше друг облик – беше станал гето. Дори нямаше таверна наоколо, а местните ни казаха, че на около 30 минути пеша в дадена посока има таверна. Просто влязохме в едно магазинче, купихме най-необходимото и вечеряхме вкъщи. Не спахме от жегата.

На сутринта прекроихме плана и в 6:00 отпътувахме от Солун, който този път ни изненада неприятно. Замислихме се, че понякога е наистина добра идея да се качиш на самолет и да запазиш приказните впечатления на почивката. А също, че атмосферата на крайбрежната алея може ярко да контрастира с тази в по-отдалечен квартал на града.

Ще се радваме да ни разкажете и вашата история, свързана със споменатите дестинации.

За автора

Дългогодишен изследовател на Гърция, екскурзовод, учител по гръцки и преводач. Магистър по „Културен туризъм”, историк – балканист, изучавал гръцки език и култура в 3 гръцки университета в: Солун, Йоаннина и Атина.